Ц. е имал всичко, което един мъж може да иска от живота. Щастието си обаче той удавя в алкохола. Сега Ц. е част от групата на Дневния център към Държавната болница за лечение на наркомании и алкохолизъм - мястото, където зависимите се борят ежедневно.
Как започна? Не може да се каже, че беше отведнъж. В техникума и в казармата пийвах, но нормално, ако може така да се каже. През 1997 г. изкарах 6-месечни курсове за готвач и започнах да работя по заведения. С барманите правехме комбина: ние нещо за хапване дадем, те – водчица и сок отгоре, за да се оцвети. И пиенето стана по-редовно, системно дори.
Каза нормално. Какво означава нормално пиене? Преди 1997 г. в компания съм изпивал по 100 грама водка и една бира един път седмично. На работата започнах всяка вечер, понякога даже на обед. По онова време работех нощна смяна в бирария. По обяд отивахме да играем билярд и започвахме още тогава с водчица. Явявахме се почти готови на работа, а там продължавахме.
И сте работили в нетрезво състояние... Ами да, ние си пиехме и по време на работа... Като отидеш, се стягаш и си вършиш работата, нямаш избор.
Явно средата оказва голямо влияние. Да, но зависи и от това дали човек го иска. Ако го няма желанието, никой не може да те накара на сила да пиеш. Отиваш, приятно ти е, компанията е добра, поръчваш и си пиеш.
А има ли момент, когато става неприятно? Има, да. Тези моменти са много, а когато станеш зависим и алкохолът започне да те контролира, не мислиш...
Какво значи да те контролира алкохолът? Ами, когато не може да седнеш и да кажеш: „Изпивам 100 грама, ставам и тръгвам.“ Няма такова нещо! И работа, и всичко останало остават на второ място. В главата ти остава мисълта как да си намериш пиене, откъде да вземеш пари. Сутрин ти е гадно, докато не пийнеш. Понякога се случва така, че първата глътка ти се струва неприятна, но то е докато преглътнеш. После ти е добре.
Докъде може да стигнеш, за да си набавиш алкохол? Оставям настрана това, че вредиш на себе си, вредиш и на близките си. Нараняваш хората около теб. Ходил съм при приятели, познати, роднини, братовчед, леля. Измислял съм причини, за да взема пари на заем. Изкарвах хубава заплата и се е случвало да купя нещо. После го продавам, за да взема някакви пари, при това на половината от стойността, на която съм го купил, само за да мога да си взема нещо да пия. Неприятни неща...
Най-лошата ти постъпка под въздействието на алкохола? Ами, много са. Карал съм се с нашите и не съм зачитал мнението им. Стигал съм до моменти, в които си мисля, че ги мразя. Не ги мразиш наистина, но в момента не мислиш за майка, за баща, за страх. Сега най-много ми тежи, че се разделихме с бившата ми. Пет години живяхме заедно и имаме дете на 4 години, момиченце... Дори и да имам нова връзка, винаги ще си спомням тази. И ще ме боли. Все пак имам дете, обичам я.
зависимостта не се лекува, тя остава до живот. Въпросът е да я контролираш... Виждаш ли детето сега? Ами да, как?! Мога да умра за нея и сега, след като вече трети месец съм на чисто, се опитвам да давам максималното. Разбирам, че съм бил непълноценен и като родител, и като партньор, но... това е. Последствията от алкохола са такива!
Близките опитаха ли да ти помогнат? Лошото е, че докато ти не осъзнаеш, че имаш проблем, е много трудно. Първия път, когато отидох да се лекувам, всички ми повтаряха, че съм болен, че съм зависим. Добре, отидох в болницата, и си казах: „Какво правя сега тук?“ Останах, колкото дни трябваше, но докато бях там, си мислех как, като изляза, ще отида да си пийна. Така и стана – още при излизането с епикризата в джоба, отидох в едно кафе да си пийна. Казах си, че който има проблем, да си ходи по болниците. Аз проблем нямам. През тези години единствено майка ми се е опитвала. Баща ми винаги е седял по-встрани. Не всички хора разбират, че това е болест и е сериозен проблем. Говорили сме. „Всичко, вика, ти е в главата. Казваш край, и това е!“ Майка ми много пъти ми е казвала, че трябва да потърсим помощ. Аз ѝ отговарях: „Ти като имаш нужда, ходи си в болница.“
Кога и как осъзна, че имаш проблем? Тази година. В един момент, когато видях малката да идва при мен... Запитах се какво правя с живота си и си дадох сметка, че трябва да потърся помощ. Това ме мотивира силно, направих си изследвания и влязох в болница. Беше за трети път, първия бях на „4-ти км“, а втория – в Суходол. И двата пъти, смятам, че не получих това, което очаквах като лечение. Вероятно проблемът е бил в мен, защото не съм бил мотивиран. Сега отидох страшно мотивиран и го приемах много сериозно. Вероятно и самите лекари са го видели и се отнесоха с мен много отговорно.
Искаш да кажеш, че това, колко е мотивиран човек, има значение и за това как ще работят с него специалистите? Да, а най-важното е да си признае проблема. Отидох и знаех, че съм зависим, че имам проблем, и самите лекари подходиха по друг начин. В момента съм много доволен от лечението. От болницата на „4-ти км“ ме насочиха и към Дневния център на Държавната болница за лечение на наркомании и алкохолизъм. Лекуващата ми лекарка д-р Дочева ми даде телефона, записах се и вече трети месец съм в програмата. От време на време има мисли за алкохол, но контролирам желанието.
Какво представлява самото лечение? На „4-ти км“ си на затворен режим, с една метална врата и решетки. Не излизаш навън, стоиш само в отделението и няма как да си набавиш алкохол. Сутрин, обед и вечер ти дават лекарства и ти правят изследвания. от време на време има мисли за алкохол, но контролирам желанието. Как минава денят там? Разхождаш се по коридора, пиеш кафе или пушиш, гледаш, четеш книга, но навън не излизаш. Първия път беше малко по-мизерно. Сега е санирано и има условия. В Суходол лечението беше по-добре. Там бях 45 дни. След това 7 месеца не бях пил. Правят се групи, подобни на тази тук – има сутрешно събиране, пише се мото за деня, свързано с алкохола, обсъждат се проблемите с него. Имаше и трудова терапия – почиства се павилиона, в който бяхме настанени, мият се стаите, леглата се оправят. Целта беше да се научиш на ред и на навици. Работехме с психолози и въпреки че пак не го взимах много на сериозно, съм доволен от лечението. Сега, третия път, подходих по съвсем различен начин и вече усещам резултата.
Какво е лечението ти сега? В дневния център работим с екип от психолози. Когато се съберем сутрин, разказваме какво си правил предния ден и какви са ти плановете за днешния, за да се научиш да си поставяш някакви цели и да ги постигаш. Психолозите те насочват със съвети, за да има някакъв ред и смисъл в живота ти. При напрежение или изкушение ти помагат. Докато пиеш, емоциите са размити. Сега се сблъскваш с гняв, тъга, подтиснатост, с които не знаеш как да се справиш. Тук намираш нужната подкрепа, за да минеш през тях и най-вече, за да се научиш да се контролираш. Заниманията се провеждат всеки ден от 9 до 13-14 ч. и благодарение на тях се мотивирам и не употребявам алкохол. Не е, както когато излезеш от клиниката, където се лекуваш, и изведнъж се сблъскваш отново с проблемите – не знаеш как да се справиш с тях, а решението е едно: алкохолът. За първи път, откакто се лекувам извън болнично заведение, търся психологическа помощ, която много ми помага. Тук се подготвяме за реалния живот – за трудностите и за това как да ги преодолееш. Най-вече се учим как да контролираме жаждата за алкохол, изкушението или... както и да го наречеш. Зависимостта не се лекува, тя остава до живот. Въпросът е да я контролираш, да не посягаш веднага към алкохола, а да си дадеш ясна сметка до какво води той. Тук съм вече трети месец. Ако може, бих се записал на още един курс от 4 месеца, защото програмата ми дава много. Страшно много.
Това ли е продължителността на програмата – 4 месеца? Да. След като изтече, терапията може да се продължи още година, но индивидуално. Посещенията са два или три пъти в седмицата, като говориш с психолог насаме, а не в група. Но аз предпочитам да се запиша на още един курс в група. Тук се изговарят нещата – каквото ти тежи, идваш и си го казваш. Хората в групата са със същата съдба, като моята. Човек гледа техните проблеми и как се справят те с тях. Така си извлича поука.
аз съм отговорен пред групата, утре как ще ги погледна в очите? Това действа като спирачка...Има ли хора, които идват, започват, но се отказват? Има, да. Понякога навлизаме и в по-лични теми и проблеми – за да получиш реална помощ, трябва да си откровен с групата и с екипа. Не всеки е готов за подобно нещо, прави срив и посяга отново към алкохола. Човекът трябва да отиде да се лекува и след това пак да се върне.
Създават ли се приятелства в групата? Да, винаги когато нещо ти се случи и много ти се пие, може да се обадиш на психолога или на някой от групата. Като го чуеш, си казваш: „Аз съм отговорен пред групата, утре как ще ги погледна в очите?“ Това действа като спирачка. Да, може да се каже, че се създават приятелства. Знаем си проблемите. Много хора казват: „А, алкохолик или пияница! К'во ще се занимавам с него, не можеш да разчиташ на такъв човек!“ Преди сме били по-контактни в следствие от алкохола. Докато сега социалните контакти са ни трудни и извън групата нямаме много такива. Хората в нея са ти опората, те са ти и приятелите, и подкрепата за момента. Трудно и с работата. В момента не работя, но бях на интервю за готвач – все пак 10 години това съм работил. Пита ме човекът дали съм имал проблеми с алкохол или някакви психически. Казах, че психически не съм имал, но с алкохола съм имал, но сега съм чист и нямам намерение да започвам. Отговорът му беше, че не иска да работи с такива хора.
А защо не премълча? Предпочитам да съм откровен. Дори и да създам нова връзка с жена, предпочитам нещата да се знаят още от самото начало. Не искам в последствие проблемът да излезе и да се окаже, че съм бил неискрен. По-добре да знае и като ме опознае, да разбере, че мога. Много са малко хората, които са склонни да дадат такава възможност. А и лечението за мен е на първо място – не бих работил цял ден и така да пренебрегна групата. Ако мога след обяд нещо да върша, ще ми е полезно.
разбирам, че съм бил непълноценен и като родител, и като партньор, но... това е.Опитвал ли си други начини да се справиш с проблема? Например Анонимните алкохолици, те провеждат сбирките си в тази зала. Чел съм техни листовки в Суходол и имам някаква представа за работата им, но не съм посещавал сбирки. Мисля, че и те помагат, още повече че те нямат определена програма, която свършва, и дотам. При тях към всеки човек е прикачен отговорник, който следи за теб, помага ти и в живота навън, когато се сблъскваш с някаква трудност – дава ти насоки, подкрепя те.
Как виждаш себе си в бъдеще? Какви са плановете за живота ти? Надявам се да намеря хубава работа, да мога да контролирам желанието за алкохол, да се запозная с подходящ човек и да си създам нова връзка. Защо не и второ дете? Има живот пред мен! Трябва да се изправя срещу него и да се боря. Откакто вече трети месец съм чист, постигнах много. Първата крачка беше записването ми в групата. Близките ми оказват пълна подкрепа и ми казват, че в мен има коренна промяна. Това ме радва и ми дава самочувствие и мотивация да продължа напред. Досега винаги съм се предавал, не и този път!
