Нуждите на тези хора често са окарикатурявани, а те са просто различни

Дълго време старшата възраст беше пренебрегвана като специфичен консуматор от повечето търговски компании. Днес вече не е така и тази възрастова група е обект на специално внимание.

Макар някои сектори да изостават, все повече стават специфичните оферти, насочени към хората старша възраст. Да споменем само медиите, където има специални издания и предавания за възрастните. Или пък козметичните компании. Това се дължи на един прост факт.
Тази възрастова група има редица

предимства

– тя разполага с повече свободно време от по-младите групи от населението и с покупателна способност, която не е за пренебрегване. Тази покупателна способност не означава задължително по-високи доходи, а отразява факта, че тази група хора вече е осъществила големите си инвестиции (жилище, отглеждане и образование на децата).
Често за възрастните хора се говори като за

технофоби

като за хора неможещи и нежелаещи да възприемат новите технологии. Това е и вярно, и не съвсем. Изследване на известната анализаторска компания Nielsen показва, че расте броят на възрастните, използващи интернет за социални контакти. Даже техният брой във фейсбук расте по-бързо от този на младежите под 18 години. Според данни на самия фейсбук, броят на потребителите над 64 години се е увеличил между ноември 2008 г. и октомври 2009 г. с 1230% в САЩ, с 380% в Обединеното кралство, с 1600% в Италия.

Изследванията на мобилните оператори показват обаче, че проникването на техните услуги е по-слабо при групата на старшата възраст, отколкото при останалата част от пълнолетното население. То е едва 72% при 60-69-годишните, като спада до 45% при хората на възраст над 70 години.

Зад тези цифри обаче се крие огромно разнообразие. Една трета от 60-годишните са

свръхпотребители

на технологични продукти и услуги: при тях е регистриран най-високият процент на абонати на кабелна телевизия, висока степен на оборудване с видеотехника, компютър, принтер. Т.е. с всичко необходимо за запазване на спомените от някое пътуване или семейно събитие и за споделяне на тези спомени с близки и познати.

Другите две трети от хората старша възраст обаче са много по-затворени по отношение на новите технологии и не са достатъчно добре оборудвани. Ако възрастта, строго погледнато, има някаква роля (60-70-годишните общуват повече от 80-90-годишните), съществуват и много други фактори, които влияят върху отношението им към съвременните технологии. Такива са например местоживеенето, професията преди излизане в пенсия, доходите, семейството и т.н.

Всичко това означава, че в самата група на старшата възраст има различни и различаващи се сегменти.

Предизвикателството

пред доставчиците на високотехнологични услуги и продукти следователно е да разберат какво представлява старшата възраст. Тя често се отъждествява с човек в пенсия. Това само донякъде е вярно, тъй като във възрастовата група на старшата възраст действително има хора, които са пенсионери или искат час по-скоро да излязат в пенсия, но има и такива, които желаят да останат активни.

По-ниската степен на използване на високите технологии (мобилни телефони и интернет) от страна на групата на хората над 65 години често се обяснява с обстоятелството, че това са хора, излезли в пенсия, когато още не се е налагало масово да ползват подобни устройства в работата си. Въпреки това и независимо от професията обаче, част от хората старша възраст са започнали да използват тази техника по-късно, защото са видели в нея средство за запазване на контактите с близките въпреки географската отдалеченост. Това означава, че възрастните хора с голямо, но географски разпръснато семейство, ще се по-склонни да ползват нови технологии.

Всичко това говори, че не съществува хомогенна група на хората старша възраст, а различни сегменти. Това разнообразие е предизвикателство за способността на доставчиците на високотехнологични услуги и техника да предлагат съответните продукти, без при това да стигматизират тези хора, но все пак отчитайки тяхната специфика.
Налице е един

парадокс

Масовите технологични продукти и услуги по принцип и с малки изключения не се разработват специално с оглед нуждите на третата възраст, което често ги прави трудно използваеми от възрастните. А високотехнологичните услуги и продукти, които са специално предназначени за подпомагане на старшата възраст, почти винаги се разработват и произвеждат с акцент върху функционалностите, т.е. върху възможностите им да компенсират типичните за възрастните физически и други затруднения.

Това прави прекалено очевидно тяхното предназначение. А като имаме предвид доминиращото самочувствие на сребърните коси „аз още не съм се предал, не съм стар", това в много случаи ги прави непривлекателни и непрестижни за тази възрастова категория.

Така или иначе, трябва да се признае, че съществува дигитална пропаст и проблемът за нейното намаляване има много измерения. Основното и най-важното е възрастните хора да бъдат убедени, че технологиите могат да направят живота им по-свободен, по свързан, по-ангажиран, по-информиран и по-забавен. Те трябва сами да разберат, че грижите и подкрепата за тях самите могат значително да се подобрят, благодарение на съвременните технологии. Мнозина виждат в тях важно средство, улесняващо независимия живот и социалното включване.

Да, старшата възраст са предизвикателен

пазар с голям потенциал

за технологичните компании. Този пазар освен това естествено расте. В Европа един възрастен на 50 години има около 30 години пред себе си. Някога се говореше за трета възраст, може би утре ще започнат да говорят за трети или четвърти живот, започващ на 50 години.

За да си спечелят клиенти от тази възрастова група обаче, технологичните компании трябва да се откажат от окарикатуряването ѝ, да смекчат ювенилната си агресивност и да положат повече усилия да интегрират в политиката и маркетинга си възрастните клиенти.