Стремеж към съвършенство или...

Светът държи огледало пред очите ни и ни прави забележки за крив нос, щръкнали уши, торбички като препълнени дисаги под очите, ниско чело или малък бюст.

Откажеш ли му, считат те за демоде, консерватор, неразумен юрод, останка от миналото, вкиснат сладолед. Брънка от изчезващ век.

Светът издига на пиадестал красивите форми и ръцете на изкусния ваятел...

Кой твърди това?

Рекламата, която се излива в ушите и очите ни като в бездънна фуния и ни зарибява денонощно. А риби в световния океан... Риби да търсиш! Не свършват! Раждат се!

Радио, телевизия, интернет. Насита нямат. Неуморима е, неспяща е, командващата реклама!

„Когато навършиш 16, ще ти подаря пластична операция". Как ви звучи това обещание? Като връх на родителската загриженост? Чиста и светла майчина любов? Родителска всеотдайност, съчувствие, извинение, че при раждането не си се постарала повече...

Няма ли в определена времева точка земното население да си заприлича по изпипани и изгладени форми? Ще се уеднаквим в стремежа си към наложена красота. Общество от манекени и опашка за бъдещи такива.

Едно ново разделение е на път да се утвърди и да унищожи днешното разнообразие от човешки тела и форми. Сред реториката за толерантност и сближаване, сред медийната пушилка, която се вдига по повод уж на заличаването на границите между държави и религии, се обособява групата на миналите през струга на пластичните операции. Появява се ново деление – на допълнително разкрасените и на неразкрасените (естествените ).

Тенденция за подобряване на човешката раса? Стремеж към съвършенство?

Тенденция за копиране на еди кой си идол? Мания за точни пропорции? Земни жители от подобрен вид? Естетически венец на съвременната медицина? Или показване на материални възможности, прикрити и ненадживяни комплекси... Ако понасям или дори имам дързостта да харесвам (търпя) гордея се с месестия си нос – това липса на вкус ли е или нежелание да се вслушам в гласа на мнозинството, устремено към земен рай без бръчки и физически несъвършенства?

Подобрената външност от златните лекарски ръчички е предпоставка да успееш в живота, да събираш погледите, да си слят с пяната на деня, неразличим от еднаквите, търсени и продаваеми красавици.

„Искам очите на актрисата...", „Направете ми устните като на..." За да съм ценен, интересен, видим. Рейтингът ми да е звезден. Особено ако звездоброецът е рекламодателят...

Можеш ли да бъдеш различен сред толкова огледални образи?

Не си лице/тяло, а маска... За карнавал ли се готвим?!
Не е ли това посегателство върху свободата да сме различни, даже грозновати, с големи криви носове, с бемки или пъпчици не според правилата на модната тенденция пролет – лято – есен – зима... Сякаш някой те напъхва в рамки, не в рамки, в клетки, в някакъв резерват за еднакви като капки вода красиви човеци.

А къде отива свободата да бъдеш себе си? Или и тя попада под скалпела на козметичния хирург?!