КОНКУРСИ
Публикации в изминалия Конкурс - Смях, смях, смях
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Клуб 50+ пътувай
Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас
Клуб 50+ препоръчва
Zadrujno.bg - първият български сайт за колективно пазаруване
Направете си нестандартен подарък! Запаметете снимките си на флаш памет и само след 10 минути ще имате Вашите спомени във фотоалбумче
Информационен бюлетин
Анкета
| Детелина |
| творчество - проза | |
| Ваня Ангелова | |
| вторник, 01 май 2012 г. 10:31ч | |
|
Посещения: 1032
|
|
    |
|
|
Възпитателките в дома мълчаха. Всъщност никой нищо не знаеше за нея. Бяха я довели на 6 месеца, посиняла и премръзнала, след като някакъв човек я намерил подхвърлена пред храм. Учудването на всички било огромно, когато развили вързопчето и видяли ангелското бебе. Кой захвърля такова дете?! Свикнали с какво ли не, жените я прибрали, изкъпали и кръстили Детелина – за късмет. Когато поотрасна Детелина разказваше, че всяка нощ разни хора идвали при нея и й съобщавали какво ще се случи. Първоначално никой не й обръщаше внимание – отдаваха го на детското въображение. Но след като предсказа две операции в дома и посочи датата на осиновяване на нейната приятелка, нещата се задълбочиха. От уста на уста се разнесе, че в дома има дете със свръх сензитивни способности. Първоначално идваха близки на персонала, а после и случайни хора. Всички питаха за Детелина и търсеха решение на проблемите си. Момичето помагаше със съвети и предсказания. Но медалът има и обратна страна. Никой не искаше да осинови сензорно дете, което твърдеше, че разговаря с мъртвите. Годините се изнизваха, децата си тръгваха едно по едно от дома, но Детелина оставаше... Един ден в дома пристигна сестрата на директорката. Докато двете жени се разхождаха из двора и разговаряха, Детелина дотича до непознатата жена, хвана я за ръка, погледна я право в очите и отсече: - Ти си моята майка! Ще се върнеш за мен и ще ме осиновиш! Жената се смути и си отдръпна ръката. - Не съм дошла да осиновявам дете, аз имам свои. Само дойдох да се видя със сестра ми. Съжалявам, мила... Следващите няколко дни всички говореха за този случай, но постепенно и той избледня в мислите на обитателите на дома. На дневен ред беше оцеляването на децата. Измина година и същата жена наистина се появи отново. Изглеждаше угрижена и дълго разговаря със сестра си в двора. Изневиделица Детелина дотърча при тях и положи русата си главица в скута на гостенката. - Вземи ме – каза детето. – И синът ти ще оздравее. Сълзи рукнаха от очите на жената. Никой не знаеше за страданията й – обикаляне по болници, стряскащи диагнози и измъченото лице на Андрей, синът й. Лекарите бяха вдигнали ръце. На майка му не й оставаше нищо друго, освен да се моли за чудо. Тя се разплака и инстинктивно прегърна Детелина. - Откъде знаеш за момчето ми? Никой не може да му помогне вече... Жената отново се стъписа. Това момиче знаеше и името на сина й! Нещо в нея изведнъж се преобърна. Отчаянието, мъката, безсилието от изминалите месеци се поддадоха на надеждата – последната. Нали тя никога не умира? Ася не беше вярваща, не ходеше редовно на църква. Но тук ставаше нещо, което разумът й отхвърляше, а сърцето крещеше да приеме! И тя прие Детелина. И в дома си, и в сърцето си. Обеща й да я обича и да й бъде майка до гроб... Най-сетне и Детелина получи своя шанс в живота, сбъдна се мечтата й да бъде част от истинско семейство. Още с появата й в новия й дом, сякаш слънцето изгря наново. Смехът и любовта замениха мъката и страданието. И Андрей, и по-малката му сестра се привързаха силно към Детелина – сякаш бяха намерили една изгубена частица от своя живот. Тримата се допълваха чудесно. Андрей оздравя в много кратък период. Но как, защо, с какво – официалната медицина мълчеше. Само Ася знаеше отговорът. Защото в дома им влезе ангел-хранител. Имаха си безценно талисманче – Детелина.
Коя е Ваня Ангелова
Ваня Ангелова е на 44 години от София, зодия лъв. Завършила е английска литература в Нигерия. В младежките си години е пътувала и живяла в Африка. Работила като учителка, преподавател по английски език в столичен ВУЗ и преводач. Пише разкази, есета, мемоари и всичко, което и е в сърцето и душата – писането за нея е начин на живот. * * * Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
По-стари статии:
|
|
| Последна промяна от вторник, 24 април 2012 г. 13:15ч | |
Коментари
RSS на коментарите по тази тема