В Токио всичко си тече по старому, хората са на работните си места

Преди време Клуб 50+ ви разказа за един български зъболекар, отишъл да прави истинска наука в Япония. Да, става дума за Николай Ишкитиев. Следим ставащото в Япония, съчувстваме на японците и им стискаме палци, тревожим се и ние от новините за ядрената катастрофа в електроцентралата Фукушима.

Питахме Анна Уолф, авторката на разказа за Ники, добре ли е той, как е семейството му. Тя го чува всеки ден по скайпа рано сутрин. А неговите отговори неизменно бяха, че не било чак толкова зле и че по новините доста преувеличавали. Днес обаче Ники не се появи на скайпа. Не, нищо тревожно – заминал на конференция в Калифорния. За сметка на това обаче съпругата му Рени Камберова изпрати писмо до своите приятели. Позволяваме си да го цитираме, защото нейните думи най-ясно показват какъв е животът в Япония и най-вече в Токио в момента. 

Ето какво пише тя:

Благодаря на всички, които се обадиха, продължават да се обаждат, мислят за нас и ни подкрепят! Знам, че всички следите новините от Япония и се притеснявате, затова искам да ви успокоя с две прости думи – добре съм! Имам всичко необходимо – вода, храна, ток, газ и интернет.

Каква е ситуацията в Япония?

Сами виждате по новините какво бедствие е това. Земетресение от 9 степен, цунами и авария в АЕЦ Фукушима. Смятам, че друга държава вече нямаше да съществува. Японците много ми се издигнаха в очите – изключително високо ниво на дисциплина, координация и концентрация. За да разясня по-точно колко са подготвени в атомната централа, ще цитирам статията на Григор Гачев от неговия блог:

Във Фукушима земетресението е било в пълната си сила (изместването на земята там е било над 4 метра). Както е по правилата (а те в Япония се спазват), автоматиката моментално е изключила реакторите. Проблемът е, че това не спира ядрената реакция в тях, а оттам и нуждата да бъдат охлаждани. А за да работят помпите, които движат охладителя, е нужна електроенергия.
При нормална работа самата електроцентрала дава предостатъчно енергия. При подобен инцидент обаче се разчита на вторичен източник – ток от електрическата мрежа. Проблемът е, че заради огромния си обсег земетресението е прекъснало работата на практика на всички електроцентрали на целия остров Хоншу. Съответно, е нямало откъде и как да дойде електроенергия отвън.
За такива случаи в електроцентралата има предвидено трето ниво на подсигуряване – дизелови генератори, които да се включат и да захранят помпите. Което и станало, с японска точност. Проблемът дошъл час по-късно, когато цунамито се стоварило върху централата. Вълната заляла помещението, където се намират дизелите, и те спрели. (На някои места тя е навлязла в сушата с около 10 километра.)
За този вариант има предвидено и четвърто ниво на подсигуряване – акумулатори, които могат да поддържат работата на помпите в течение на осем часа. Смятало се е, че за толкова време с гаранция или ще бъде пуснат поне един реактор, който да даде ток, или мрежата ще бъде възстановена и ще дойде ток отвън, или от евентуално всичките спрели дизели ще бъде ремонтиран и пуснат поне един, който да захрани помпите. Заради непрекъснатите вторични трусове обаче се е оказало невъзможно да пуснат реактор в централата. Точно същото ставало с всички други японски централи, така че ток не можел да дойде отникъде. А хвърлената от цунамито водна маса не се оттекла достатъчно за осем часа, за да се отводни дизеловото помещение. Така че накрая циркулацията на охладителя в реакторите спряла.

Сами виждате какъв малшанс са имали във Фукушима. Но те взеха морска вода и направиха всичко възможно да предотвратят голямо бедствие, с ясното съзнание, че повече няма да използват реакторите. Още от самото начало. Засега продължават да се борят и аз ги следя.

Каква е ситуацията в Токио?

За това мога да кажа повече – всичко си тече по старому: хората си ходят на работа, магазинчетата, ресторантчетата и закусвалните, пощаджиите, куриерите, всички са на работните си места и изпълняват задълженията си. Само влаковете са по-нарядко, за да се пести електричество и защото има изкривени релси от земетресението. За гражданското самосъзнание на японците мога да дам пример с това, че когато обявиха, че може да се наложи спиране на тока, поради аварията в АЕЦ Фукушима и призоваха за икономии и спестяване на електроенергия, на следващия ден съобщиха, че няма да се наложи спиране на тока, защото потреблението е спаднало дори повече от очакваното.

Има ли паника в града? В Токио няма паника или поне аз не я виждам. Както знаете, японците не издават емоциите си. Смята се за срамно да се плаче и много се стресират от всякакъв вид емоции – положителни или не. Убедена съм, че всички са изплашени, но не личи да са паникьосани, не показват нищо подобно. Днес видях как работниците на нашата улица си подрязваха дръвчетата и храстчетата за предстоящия сезон на азалиите. Всички изпълняват задълженията си, дори центърът по таекондо до нас си провежда тренировките, хлапетата с техните отличителни шапки и униформи отиват на училище, фабриките тихичко си шумят... животът си продължава. Преподавателят по български от Университета по чужди езици, с който работя, иска да се видим утре, за да продължим работата си по учебника.

Друга е ситуацията в нета. Постоянно гледам новините от България, Украйна, от другите страни, гледам ББС и японска телевизия и разбирам как хората не издържат на този поток от информация и се паникьосват. Не мога да кажа, че не бях притеснена и аз – започнах да следя гайгеровия брояч за Токио онлайн и обмислях варианта да замина за Киото, ако не успеят да овладеят пожара в 4-ти реактор. Но те успяха! Поне засега. И аз съм тук:)

Има ли земетресения? Редовно. Можете да видите списъка на Световната сеизмична организация, който отчита земетресения само над 4 степен. От 9 март Япония е разтърсена от поне 300 труса. Вече свикнах, ако не е прекалено самодоволно да го кажа. Наистина обикновено тук така или иначе се люлее всичко, поради архитектурата и конструкцията на сградите. Небостъргачите са построени да издържат 8 степен и са на леко подвижни основи, а в Токио се усети като 6 степен. Така че те се клатушкат.... адекватно на трусовете. Според препоръките за безопасност е по-сигурно да останете в сградата, отколкото да излизате навън. Освен ако не идва цунами...

Има ли радиация в Япония? Има изтичане на радиация около Фукушима и затова е евакуиран района в радиус от 20 километра. В периферния район до 30 км се препоръчва на хората да не излизат от къщите си. Познавайки японците и колко ценят безопасността на хората, съм много склонна да им вярвам, че е само там.

Има ли радиация в Токио? Официално по японските новини съобщиха, че повишаване на радиационния фон (0,8 минисивера) в Токио е отчетен за кратко вчера на 15 март, казаха, че това ниво е безопасно за човешкото здраве. След прогнозата за времето има и преглед на гайгеровите броячи – в Шинджуку, общината на Токио, в която ние живеем, днес е била отчетена радиоактивност от 0,16 микросивера, в зоната на централата (20 километрвората зона около централата) – 80, а в близкия град – 21, 4. За сравнение показаха скала на това, че при рентгенова снимка облъчването е 50 микросивера, при полет от Токио за Ню Йорк е 200, обикновено човек получава доза от 2400 годишно, а ако отиде на скенер – 6800. Днес познати с дете, които живеят тук, отидоха все пак да се изследват и данните им са отлични, няма данни за радиация, т.е. в рамките на нормалното са.

Дали смятам да заминавам? Да, мислих по въпроса. Ако замина, ще е на юг, към Киото или префектура Фукуй. От Токио никак не е лесно да се намерят самолетни билети, за автобусни или жп положението не е много по-различно. Много хора решиха да не рискуват и заминаха. Ники имаше планирана конференция в Сан Диего, САЩ, и замина вчера. Имаме уговорка с него, ако е необходимо и преценя да замина на юг.

От 48 часа чета статии за ядрена енергетика, геология и геодезия, статистика за предишни подобни бедствия, кореспондирам с всички българи и приятели от други страни в Япония и извън нея (не се притеснявайте, че може би съм сама – всички са на линия). Мисля, че след още малко време ще мога да изнеса и общообразователна лекция за АЕЦ. Много е изморително – най-вече напрежението, и това, че не мога да стана от гадния компютър, не изключвам скайп, фейсбук, джимейл и каквото може още. Мисля си, че ако нещо ме облъчва, то това е екранът. Ники с неговия полет до САЩ ще е по-облъчен от мен. Но това са рисковете на конференцията:)

В заключение мога да кажа, че ще се съобразя с препоръките и указанията на японските власти и се надявам те да оправдаят доверието ми. Следя сайтовете на британското и американското посолство, които не препоръчват евакуация от Токио. На българското посолство сайтът не работи, получаваме писма в бг-джап (общата пощенска кутия на българите, живеещи в Япония), но те изпратиха линк на международното летище в Токио. И сама мога да се ориентирам къде продават билети).

На Япония и японците – дълбок поклон пред паметта на жертвите! Възхищавам се от достойнството, с което посрещат всичко, на тяхната организация, реакции и... въобще! Гледам да преценявам ситуацията и обстановката доколкото мога обективно, да не реагирам панически, нито да си заравям главата в пясъка.

Надявам се, че не съм пресъздала ситуацията много объркано.
Сърдечни поздрави.
16 март, 2011 г.