Някои от когнитивните ни способности достигат пика си след 50-те

Не знам как е възможно да забравиш пин код, който се състои от четири нули, но ето че баща ми успя да блокира сим картата си.
И това не е първото подобно приключение – трудна задача е да му обясниш как да изключи апарата, а настройките на часовника... по-добре да ги направя аз.

Тъй като не го бях виждала от повече от 20 години, неговата тотална неоправност ми изглеждаше необяснима – как майка ми някога се е влюбила в този човек, чудех се аз.
„От възрастта е – успокои ме моя приятелка. – С моите родители е същото – дори не могат да запомнят как да сменят каналите на сателитната."

Народът безжалостно е постановил:

Старо куче не се учи!

Неведнъж обаче съм срещала баби над 70-те, които овладяват джиесема или скайпа не по-зле от внуците си, а някои от най-великите произведения на изкуството са сътворени именно от хора, задминали средната възраст.

Може и да звучи жестоко, но предпочитам да вярвам, че баща ми винаги е бил „леко смотан", както се изрази дъщеря ми, вместо да се примиря с присъдата, че някой ден и аз ще се чувствам в небрано лозе, ако се наложи да променя настройките на текстовия си редактор, например.

Дали наистина оглупяваме с възрастта? Спокойно! Отговорът е – твърдо не.
Е, да, няма спор, че рефлексите ни се забавят. „Флиудната интелигентност", или с други думи – способността ни да мислим и реагираме бързо, както и скоростта, с която овладяваме нова информация, обикновено също намалява.

По-трудно ни е да вършим няколко дейности едновременно

– ефект, който трудно мога да забележа, защото откакто се помня, винаги съм била лишена от подобна ценна способност. Невъзможно ми е да се науча да карам кола, защото, докато сменям скоростите, забравям да следя пътя. Дали обаче ще загубя толкова ценния си талант да се концентрирам стопроцентово върху това, което правя?

Според учените – едва ли. Те обаче пророкуват, че осмислянето на нова информация ще започне да ме затруднява и да ми отнема повече време от обичайното. За сметка на това, едва ли ще срещна особени проблеми да си припомням в детайли събития, случили се преди години.

Що се отнася до вербалните способности – сфера, която ме тревожи най-много, защото все пак работя с думи, прогнозите донякъде си противоречат.
Не знам дали ми предстои бъдеще като на Агата Кристи, която, казват, хванала перото в доста напреднала възраст. А може би ще ми става все по-трудно да намеря правилната дума? Само като си помислих за това, и ето – страхът се намеси, и ми се наложи да преправям последното изречение поне три пъти.

Рано е за паника обаче

Да, наистина, според някои, ще ми става все по-трудно да си спомням названията на хора и места. Според други обаче с годините ще ставам дори по-умела в словото.

Според някои източници, когнитивните функции като вербална памет, индуктивно мислене и пространствена ориентация достигат пика си около 53-годишна възраст, а специално за вербалните умения, достигаме върха на способностите си чак на 67.

Може и да изглежда, че учените си противоречат, но и самите те признават, че темата не е лесна за проучване и различните използвани методики понякога водят до конфликт в резултатите. По един въпрос обаче психолозите не спорят – хората над 50 обикновено показват

по-ефективни умения за разрешаване на проблеми,

отколкото по-младите си съперници.
Нещо повече – според д-р Дейвид Лайбсън от Харвардския университет, взимаме най-добрите си икономически и финансови решения горе-долу на 53 години.

Изследователи от университета „Вашингтон" в Сиатъл са се посветили на проучвания в тази област от вече над половин век. Според един техен доклад доброволци на възраст над 50-те показват по-добри резултати в четири от общо шест когнитивни теста, които са държали и в младостта си.

Нещо повече – според статия, публикувана в специализирания журнал Neurology през 2007 г., по-възрастните авиопилоти се оказват по-надеждни от своите колеги. Макар че им отнема по-дълго време, за да свикнат със симулатора, на който се провеждал експеримента, пилотите между 40 и 69 по-често достигали наистина съществената цел: да избегнат катастрофа.
Това, което губим като скорост на рефлексите, успяваме да

компенсираме чрез опит, дългогодишна рутина

и не на последно място – емоционална стабилност. Не само ще го чуете от множество близки и познати – редица научни изследвания също потвърждават, че докато косите ни побеляват, ставаме все по-спокойни и по-малко невротични.

Доклад на д-р Мара Матер от Универстита на Южна Каролина разкрива нов аспект на зрелостта – с напредването на годините сме по-склонни да се концентрираме върху позитивите и да не кършим ръце пред негативите. Започвайки от 40-те, хората развиват по-добра памет за позитивни образи, отколкото за негативни, и тази тенденция продължава поне до 80-те.

След всички тези окуражаващи изследвания обаче, все пак остава да ми тежи примера за баща ми, който не само не успява да се оправи с мобилния си телефон, но дори и с газовия котлон и пералнята. Не е ли той пример, че все пак възрастта отнема от способностите ни и безжалостно ни оставя на милостта на околните?

Честно казано – според мен, той просто се е предал. Преди да нахлуе обратно в живота ни преди няколко месеца, имам ясни спомени за последната ни среща повече от две десетилетия по-рано.
Тъй като е любител на книгите, споделих с него ентусиазма си от Карлос Кастанеда – автор, който по онова време разпалваше въображението и амбициите ми.

„За мен е късно да ставам воѝн"

– шокира ме той с доброволното си поражение – „Стар съм вече."
Тогава той не е бил с повече от 5-6 години по-възрастен, отколкото съм аз сега. И в никакъв случай не смятам, че за мен е късно да стана воѝн, магьосник, принцеса, вещица, писател или каквото още ми хрумне.

Признавам – като видях телефона, който дъщеря ми си избра за Коледа, се стреснах от безбройните му функции. Наистина, все още ми отнема минута или две да се ориентирам в менютата, когато ползвам нейния елегантен и мощен апарат. Аз предпочитам една очукана Нокия, която едва ли не е мой връстник.

Въпреки това, отказвам да вдигна белия флаг и да заявя, че „старо куче не се учи". Като се изключат определени заболявания, като Алцхаймер, не намирам извинение за баща ми, който просто отказва да ме слуша като му обяснявам какво е то „пин код".
Загубата на когнитивните умения

не е неизбежна присъда на третата възраст

Най-често става въпрос за друг психологически проблем – страх от новото, депресия, липса на мотивация. Мозъкът, в крайна сметка, е просто инструмент, и за да ни служи вярно, има нужда от поддръжка.

„Лъскайте меча си!" – съветват учените.
Дейности, които стимулират творчеството и мисловната ни дейност, не само ще ограничат негативните ефекти от остаряването, но дори, твърдят изследвания, предпазват от Алцхаймер.

Дали ще четете, ще решавате кръстословици или ще редите пъзели, ще четете на чужд език не е чак толкова важно. Това, което е от значение, е да изберете занимание, което ви е приятно и не само тренира „сивите ви клетки", но и разгонва облаците на депресията.
И ако внучката ви започне много да се хвали с уменията си зад компютъра, предизвикайте я на партия шах.

Кой е казал, че старото куче трябва просто да се предаде?