Налага се промяна на арсенала при завладяване на мъжкото сърце

Историята си е направо клише. Разведена на 45, Мая с години твърдо отказваше да „потърси друга риба в морето".
„Няма да се излагам, – заинати се тя. – Какво да обяснявам – как съпругът ми ненадейно намери любовта при жена, с десет години по-млада от мен? Та това е не само жалко – изтъркано е."

Изглежда, обидата от факта, че е станала част от статистиката на кризата на средната възраст надвишаваше дори болката от разбитото доверие и страха от самотата.

„Няма нужда нищо да обясняваш – това е среща, не разпит, – безуспешно я агитирах аз – Ще говориш за каквото искаш."
Аргументите ми потъваха в подтискания ѝ гняв, и след няколко месеца безплодни спорове вдигнах ръце.

И без това изглеждаше, че бившата ми съученичка се оправя чудесно с живота и без партньор до себе си. Графикът ѝ пращеше по шефовете, натъпкан с бизнес ангажименти, срещи с приятелки, които не е виждала от години, и разходки из моловете с порасналите дъщери.

Представете си изненадата ми, когато миналата седмица, пет години след скоростния си развод, тя ми звънна с треперещ глас.
„В петък имам среща! – изстреля развълнувано. – Помощ! Какво да правя?"
За жените (а и за мъжете), останали отново сами след дълъг брак, предизвикателството е наистина сериозно. Последният спомен на Мая от някой флирт бе от абитуриентската вечер – само няколко месеца по-късно тя се омъжи за кавалера си Павел.

Усвоените преди десетилетия оръжия за завладяване на интереса на силния пол обаче се нуждаят от сериозна преоценка, когато вече си прехвърлил 50-те.

Предизвикателното облекло

по-скоро би изглеждало отчаяно, отколкото секси. Мая с тъга гледаше прашясалите си минижупи. Със завист признавам, че фигурата ѝ не се е променила особено от времето, когато седяхме заедно в часовете по биология, но пък „полите-колани", които носехме тогава, ни звучат неприемливо на нашата възраст. Изправихме се пред въпрос номер едно за всяка Пепеляшка преди бала – какво да облека? При липса на кръстница вълшебница, налагаше се сами да разгадаем ребуса.

Бизнес доспехите, които Мая носи в офиса, може и да всяват респект у адвокатите и нотариусите, с които си има работа, но от гледна точка на евентуален флирт изглеждаха почти заплашително. Строгият ѝ костюм по-скоро прикриваше, отколкото да подчертава нейната женственост. Размъкнатото долнище на анцуг и шарената тениска, с които вечер Мая се настаняваше пред телевизора пък бяха очевидно „не". Ясно е –

налагаше се разходка по магазините и консултация с по-младото поколение

Предимството да си разведена на 50 и да имаш романтична среща е, че можеш да помолиш за моден съвет дъщеря си – засмя се Мая.
Според двайсет и пет годишната Яна, подхождахме неправилно към въпроса.
„Не са толкова важни дрехите, а аксесоарите, – категорично заяви тя. – И костюмът ти ще свърши работа, ако го съчетаеш с един красив нежен шал, изискано колие и подходящо подбран грим" – бе нейната теза.

Мая, която с право се гордее с фигурата си, все пак реши да скъси полата със сантиметър-два – макар и далеч от минижуп, все пак тя разкри поне коленете ѝ. Сакото – малко по-вталено, настояваше приятелката ми. Усмихнах се вътрешно на новооткритото ѝ кокетство и трите с Яна се отдадохме на шопинг треската.
Сърцето ми остана в една прелестна рокля на цветя, но Мая бе твърда – „аз не съм градинка" – заяви тя, и отстъпихме.

Гримът – по-лек,

настоя модният ни експерт, докато наблюдаваше нескопосаните ни опити да разкрасим майка ѝ в заветната вечер.
„Изглеждаш като онези бабки в трамваите с ярко червеното червило" – засмя се безжалостно дъщерята. И се зае сама със задачата.

За ужас на майка си, Яна настояваше, че след 50 скубането на вежди е задължително, особено за по-мургавите дами.
„Ще се подмладиш с години" – обещаваше тя, гонейки майка си с пинсетите в ръка.

Друга тайна според нея е изсветляването на кожата със светъл грим и умелото прикриване на сенките под очите с дискретен слой фон дьо тен. Признавам, че когато опре до грима, и аз, и Мая сме пълни новаци, затова в крайна сметка се отказахме от борбата и трябваше да окажем доверие на младия консултант.

Що се отнася до психологията,

Жизненият ни опит би трябвало да се брои като наш плюс. Маскирането и костюмирането сред одобрителния хор на приятелките изглежда като бял кахър в сравнение с предизвикателството, когато си изправен лице в лице пред своя обожател и нямаш идея как да се държиш.

Ясно е, че кокетното примигване, с което разбивахме сърца в гимназията, не изглежда толкова чаровно при една 50-годишна дама. Напълно забранени са и обръщения от рода на „мече" и „котенце", както и всякакви опити да изглеждаш сладка или да будиш умиление. Тези тактики остават запазена територия на нимфетките.

От другата страна обаче стои опасността да уплашиш своя принц. Защото, хайде да си го кажем – през годините преживяхме безброй битки, които ни калиха – и вкоравиха волята ни. Поне аз и Мая трябва да признаем, че понякога сме твърде категорични в мненията си, твърде непоколебими във вярванията си.

Глупаво е да се правиш на покорна – заключихме ние – но смекчаването на тона с една-две октави би била полезна промяна.

Слушай!

Това е основното оръжие на всяка жена, независимо от възрастта ѝ. Изкуството на изслушването, освен че печели мъжките сърца, дава и предимството да опознаеш партньора такъв, какъвто е, без да си заслепен от собствените си страхове и надежди.

Не се свенете да задавате въпроси (стига да не са цинично лични), по възможност оставете партньора да избира темите и да води разговора.
„Като в битка – засмя се Мая. – Първо – опознай врага."
Изборът ѝ на термини обаче малко ме стресна.

Не сравнявайте ухажора си с бившия съпруг

Сигурно имате цял списък с оплаквания, жестове и навици на своя предходен партньор, които са ви дразнели или наранявали през годините. Не пренасяйте вината автоматично върху всеки мъж, който се опита да ви доближи.

След като живях няколко години със съпруг, който прекаляваше с чашката, ме полазваха тръпки всеки път, когато новият ми приятел отпиваше от виното си. Въпреки че живея с него вече шест години, всеки път, когато той реши по български да изпие една ракийка след работа, се изнервям – и трябва да си напомням, че това е друг човек, че при него алкохолът не отключва агресия.

Ако бившият ви е изневерявал, не търсете несъществуващ подтекст в любезното отношение на ухажора си към сервитьорката.
И обратно – ако съпругът ви понякога ви е отегчавал до смърт, това не означава, че единственото, което търсите в бъдещия си партньор, е остроумие. Миналото може да ви подведе повече от един грешен път, затова –

за да дадете шанс на бъдещето, отворете нова страница

Неочакваният кавалер на Мая е неин колега, когото тя познава от години – това донякъде облекчава стреса от първата среща. Ако нямате нейния късмет изневиделица да ви поканят на романтична вечеря, използвайте вълшебното предимство на съвремието – социалните мрежи.

Флиртът в интернет е сякаш създаден за нас, жените над 50.
Първо, ние далеч по-рядко от по-младите си съпернички разчитаме на физически преимущества, и второ, поне според мен, много по-трудно бихме се подвели по един измамен образ, представен във виртуалното пространство.

Колкото и да се старае, един глупак не може да се представи успешно за интелигентен дори и в чата, а грубиянът или самохвалкото рано или късно издават нрава си.

Сайтовете за запознанства

Не са територия само на младежите – напротив, разгледайте профилите и ще откриете много свои връстници, които като вас търсят ново начало. Благодарение на интернет, можете предварително да поопознаете своя ухажор, да откриете общи теми на разговор и споделени интереси. Така искрата може да бъде запалена още преди да сте се срещнали на живо, и първият ви личен контакт да е далеч по-малко предизвикателство.

Признавам, никакъв жизнен опит не може да ви спаси от евентуални разочарования. Неуспехът, уви, е неизменен спътник на всяко романтично търсене.
Ако се чувствате съкрушен от поредното фиаско,

спомнете си регенериращите способности на младежите

Днес те плачат отчаяни по загубената любов, а три дни по-късно напълно са забравили неволята си и се хвалят с нов обект на страстта си. За разлика от нас, децата ни по-лесно загърбват негативните впечатления и са готови да опитат отново. Ето един урок, който би било полезно да усвоим.

И накрая – забравете перфекционизма си.
Признавам, че поне що се отнася до самата мен, съм склонна да правя автоматичен анализ на собствените си и чужди пороци, и понякога прекалявам със строгостта на присъдите.

Да, наистина, годините ме научиха, че хората не се променят, и вероятно недостатъците, които забелязвам в бъдещия си партньор, няма да изчезнат. За разлика от младоженките на 20,

нямам амбициите да превъзпитавам любимия си

Надявам се обаче да съм съхранила и чувството си за хумор и умението да отчитам и собствените си грешки. Не очаквам човекът срещу мен да е принцът на белия кон, сър Галахад, с неопетнено сърце и неизменно благородни пориви.
Готова съм да го приема такъв, какъвто е. Стига и той да направи същото за мен. Предимството на любовта след 50 е, че можем да се сближим, като захвърлим маските.

Не е ли това достатъчен мотив да опиташ?