Токсичните съставки в почистващите препарати – параноя или реална опасност

Гордо захвърлям четката и парцала и оглеждам резултата. Къщата блести – какво по-добро средство срещу зимната депресия?
Сядам пред компютъра и си давам час за безцелно сърфиране из мрежата. Заслужила съм си го, след усиленото търкане и лъскане.

Мрачното ми настроение се завръща след броени минути. Попадам на статистика на щатската Агенция за защита на околната среда – според нея, нивата на токсичните летливи органични съединения в домовете е средно между два и пет пъти по-висока, отколкото на улицата. С други думи – вместо да се гордея с постигната хигиена, по-добре да се поразходя около Орлов мост.

Без колебания се поддаваме на рекламната агитация на производители на все по-ефикасни средства за почистване.

Анти-бактериалната ни мания достига нови върхове

от ден на ден, и гледаме отвисоко на „бабешките" рецепти като оцет, сода и сок от лимон.
Дали обаче, стараейки се да опазим здравето си, усилено потящи се с четка и парцал в ръка, не постигаме точно обратния ефект?

Трудно е да се каже докъде се простира границата на параноята и откъде започва разумната предпазливост. Повечето научни изследвания ще ни предупредят, че определени съставки на почистващите препарати са „вероятно канцерогенни" или „могат да предизвикат хронични заболявания", но уклончивата терминология трудно може да ни даде ясна представа за рисковете.

Ясно е, че няма да оставя мухълът в банята да завземе нови територии, но дали не правя грешка, пръскайки обилно с най-новия широко рекламиран продукт?
Съвет номер едно, който дават специалистите, е –

ако не искате да пострадате, разгледайте внимателно етикета

Повечето доказани случаи на нанесени на здравето щети са в резултат на небрежна употреба. Особено опасно е сместването на различни почистващи средства – колко домакини не си правят труда да прочетат указанията на производителя и в крайна сметка завършват в спешното.

Според данни на американския център за контрол на отравянията, близо 10% от всички случаи на натравяне се случват именно в дома, и тук не става въпрос само за малки деца, които, оставени без надзор, са решили да експериментират със съдържанието на килера. Почти половината от инцидентите се случват на възрастни – за колкото и внимателни да се смятаме.

Оставете комбинирането на различни химикали на химиците

– предполага се, че те знаят какво правят, а и в крайна сметка, за риска им се плаща.
По-добре е ние, лаиците, да се откажем от експерименти в дома си – дори и неволни.

Ако съчетаете хлорен избелващ препарат (или с други думи – белина) с препарат, базиран на амоняка, ще получите отровният газ хлорамин. Белината, съчетана с киселини – често използвани при продуктите за почистване на тоалетни – образува токсичния газ хлорин.

Според експерти, най-опасни са препаратите за почистване на канали – те могат да причинят тежки изгаряния на очите и кожата. Дали не е по-разумно да повикате водопроводчика?

„Какъв аромат!”

– възкликна две годишната ми дъщеря, когато влезе в тоалетната, след като съпругът ми я бе лъскал с часове. Не се разтревожих – тогава дори не бях чувала, че ароматизаторите, добавяни към почистващите продукти, са вредни сами по себе си. Това се отнася в най-голяма степен до праховете за пране и омекотителите.

Американският национален институт по трудова безопасност твърди, че една трета от използваните в парфюмерийната промишленост съставки са токсични. Те могат да причинят респираторни проблеми, главоболие, хрема и сълзене. Тъй като точната формула на всеки продукт е търговска тайна обаче, единствената информация, която ще ви даде етикета е, че са използвани ароматизатори, без да се уточнява какви.

Не съм сигурна доколко предупрежденията, на които се натъкнах в мрежата, говорят за реална опасност, или просто подхранват вродената ми параноя. Това, което ме обезпокои най-много, е, че

може с години да останеш в пълно неведение за вредите,

които нанасяш на себе си и семейството си, докато задоволяваш стремежа си за идеален дом.

Някои съставки в почистващите препарати се отразяват на здравето с натрупване след дълъг период на време. Диетаноламинът и триетаноламинът, които се използват и в някои кремове и лосиони за лице, в контакт с нитрити образуват нитросамини – канцерогени, които лесно преминават през кожата. Друг известен канцероген – 1,4 диоксана, може да присъства в препаратите, съдържащи етоксилирани алкохоли. Други пък съдържат етилен гликол монобутил – невротоксично вещество, което уврежда мозъка и нервната система.

Съществуват и химикали, които объркват работата на хормоните

– като мимикират или блокират работата им. Възможни последствия от тяхното използване е стерилността, и развитието на някои видове рак. Сред заподозрените е алкилфенол етоксилат – съединение, което имитира естрогена и се счита, че може да повиши риска от развитието на тумор на гърдата.

Аз лично никога не съм била отличник по химия и не само че ми е трудно да запомня тези сложно звучащи врагове – едва ли ще успея дори да ги произнеса. За тези от вас, които все пак не срещат проблеми с терминологията, е приложен кратък списък с обичайните заподозряни съставки на препаратите и вредите, с които ни заплашват те.

За лаиците като мен, за да успокоим параноята си, май остава само един изход – ако не разбираш какво пише на етикета, и особено ако видиш страшни предупреждения и дълги указания по въпроса за безопасността – не купувай продукта.
Стига да имате търпение и въображение,

има милиони алтернативи, които, освен ефикасни, са и по-евтини

Бабите ни са чистили кухнята с оцет, сода и лимонен сок. По възможност, използвайте обикновен сапун, а не антибактериален – според учени, не само че няма полза от антибактериалните продукти, които купуваме, но е възможно те дори да се окажат вредни.

Вместо да слагате ароматизатор в гардероба си, една торбичка с изсушени билки ще има същия ефект. Корите от цитруси в кофата за боклук убиват неприятната миризма, а ако поръсите накапаното бързо със сол, може да не ви се налага по-късно да използвате модерни препарати, за да премахнете петното.

Подобни съвети са хиляди – ако не помните заветите на баба си, лесно ще намерите споделени хитринки в мрежата. Разбира се, малцина от нас ще са толкова съвестни (или параноични), за да се върнат изцяло към добрите забравени традиции. Но истината е може би някъде по средата – между стремежа за идеална чистота и параноята от токсично натравяне.