25 идеи за коледен подарък за работещи момичета

„Сега е Бъдни вечер, момчето ми. Бъди мил с мен, защото заради теб направих това. Може би космите в косите ми могат да се изброят – продължи тя с нежния си глас, който изведнъж зазвуча сериозно, – но кой може да измери любовта ми към теб?"
"Даровете на влъхвите" О'Хенри

Хммм, магията на подаръците. Тя се засмя, бутна кучето от скута си и извади своя коледен календар. Да, да точно така, още през юли започна да прави този шантав списък с желания за подаръци. Едва ли някой щеше да го прочете, но... Двадесет и четири листчета, хванати на спирала гордо се пъчеха в жълтото тефтерче.

Анжела седна на земята и запрелиства своя календар на измислените подаръци.

- Ооо...да! – каза си тя – Това бе първото ми коледно желание за подарък. Бонзай, малко изкривено дърво, лилипутче, което отдавна искаше да има на бюрото си. В духа на дзен будизма. Нещо като еко олтар за медитиране след работа. Затвори очи и си го представи, подрязано лимонче, което вири носле в керамична червена купа. Да,... но... нали имах такова вече! – си спомни – и го уморих без да искам... Не, не, красиво е, но иска толкова грижи, легени и прочее.

Коледен подарък две-оуууу... Тук на страницата съм залепила онази рокля от колекцията на Yves Saint Laurent. Самото звучене й хареса – френско, парижки шик и грация. Червена рокля. Ама коледно звучи. Дълга, носи се на ефирни облаци и те гали, гали, а цепката встрани кара мъжете да въздишат като тропически циклон. Анжела протегна крак... и се размечта...
- Да, но... къде ще я нося? – тихичко прошепна тя на кучето си... Най-много да я облека един път в годината или пък когато ми е мъчно да се разхождам с нея сама пред огледалото. Никакви рокли... особено червени.
Три... и страницата се отгърна. Това бе:

- Ха-ха-ха... – Анжела започна да се смее – Това беше май доста нестандартно за коледен подарък – лимитираното издание на „Кама Сутра" с оригиналните илюстрации. Отдавна искаше да я има, дори се сети за оня злополучен случай в книжарницата, когато аха да я купи и я досрамя. Но...желанието си остана.

Четвърто... Въздишка, две сложни стъпки на сърцето в стил ча-ча-ча. Това за момента изобщо не можеше да си го позволи, но пък имаше желание да го има. iPad, няма нещо по-добро за работа от един iPad. Изчете толкова статии, даже един път поработи на него, успя да прокара пръсти по гладкото стъкло и онемя. А и толкова харесваше Стийв Джобс... iPad-а остава на светлинни години разстояние, защото – каза си тя – не трябва човек да бъде лаком. Тя весело потупа старото си айфонче.

Петото беше толкова мъркащо коледно подаръче, сладко сребристо коте със синкав оттенък. Обожаваше котките... меки, гальовни. Искаше това коте откакто стана на 6 години. Да, коте е добър коледен подарък, но кучето...какво ще правя с йоркито? Стават прекалено много – цели две мили животинки и за кое по-напред. Кучето весело излая и я близна с езиче. Анжела стана и си наля кафе. Седна и отново запрелиства бележника. Шестият коледен подарък-мечта беше парфюм... Calvin Klein Obsession. Само за елегантни и чувствени жени. Мандарина, бергамонт и ванилия, и кориандър... и...

Седем – Да, седем в нумерологията е специално число.
Тук тя затвори очи и си представи как всичко е чисто и изобщо не трябва да чисти, ако има онази кръгла прахосмукачка робот, която според рекламата сама обира всичко, която има вълшебни четчици и се програмира. Аха, но пък къде отива удоволствието да си чисти с парцала на фона на музиката на Куин. Целият й домашен фитнес щеше да отиде по дяволите. Не, не – това не е никакъв коледен подарък.

Осмицата, ако си я представим добре, беше мечтаната черна шапка от филц с голяма периферия. Обожаваше шапки. А и толкова би искала да има това ретро излъчване. Днешното време изобщо не дава повод за романтика. Всъщност тази шапка едва ли щеше да промени живота й и все пак звучеше така загадъчно.

Девет – най-големият шоколад на света. Дълъг един метър и широк точно 75 см. С лилава крава, която дарява нежност. За 365 дена в годината. Анжела не можеше да си представи живота без шоколад. Черен шоколад или млечен? Май и двата... Този подарък беше вреден за фигурата-реши и мина бързо на десет. Коледната й мечта-люлеещ се дървен стол. Когато за първи път прочете „Брулени хълмове" се размечта за този стол. Стол за камина с огън, за прекрасна музика, стол за релакс и топло одеало. Струва ли си?-доста голям й изглеждаше. Дали имам място в стаята си?

Венецианска маска на страница единадесет. Нещо толкова ненужно, но и толкова изящно. Малка глезотия за стената, която можеше само тайнствено да й намига. Не, не... по скоро дванадесетият подарък бе за нея – голямо стенно огледало, с барокова рамка, толкова голямо, че да се вижда в цял ръст. Анжела протегна дългите си крака.

Фаталното тринайсет – кукла с порцеланово лице и истинска рокля на принцеса. Леле, най-детската ми мечта за коледен подарък. Съвсем непрактично звучи. А, да по-добре е една хлебопекарна. От онези малките, с които твориш чудеса. Обичам да готвя, ще си пека хлебчета, кексчета и какво ли още не. Да, ама не- то време не остава от работа и ангажименти.
Петнадесет... аууу, Анжела се подсмихна, кога ли й бе хрумнало и това-цветни лещи. Сини, поглед за милиони. Нещо ексцентрично.

Шестнадесет – касичка за монети по един лев. Много спестовен подарък. Вятърна мелничка с перка – пускаш монетата и перките се въртят, нежна музика гали ухото. Съвършено звучи. Но колко ли можеше да спести?
Стига с тези фантазии! Я, нещо по практично. Пухкави чехлички с перушинки, които светят в тъмното....танц на непокорните крачета...Май такива няма. Сънувала съм ги.

Осемнадесет - сервиз за кафе от майсенски порцелан. С онези странни средновековни картинки. Кафето в него не е просто кафе, а амброзия. Чисто разхищение за моите две леви ръце – подсмихна се Анжела.

По-скоро нека да е нов пръстен. Имам толкова красиви пръсти, дълги, фини, нещо с аметист, нали аметиста закриля. Ще й завидят всички колежки. А и ще си го носи непрекъснато за късмет.

Е, както съм го подкарала... май имам нужда от ново легло, но с балдахин, мечта от 1001 нощ, направо ще бъда като Шехерезада.

Не, не , не, коледните подаръци не трябва да бъдат огромни, те са нещо нестандартно и тя отгърна следващата страница.

Двадесет и едно – чанта, която може да сложи всичко. Ей, такава чанта винаги би й вършила работа. Черна, с две дръжки, да побира всичките й вещи и мисли.

Двадесет и две... май не остана още много до края на календарчето. Какво има на последните страници? Шампанско – никога не бе пила Дом Периньон, само бе чела за онези невероятни мехурчета..., или шампанско със златни люспи..ха ха ха... Шампанско премиум класа – само за аристократи.
Дивотии за богати безделници.

Двадесет и три... това звучи: еретично – еротично коледно бельо на Снежанка, червени чорапи, прозрачно халатче , жартиери и... декадентско и голо.

Анжела си наля втора чаша кафе. Не, не... остана май ръчен часовник Moschino, нещо съкровено елегантно, точно тиктакащо в синхрона на нейното бясно темпо на работа. Това ще е... вече знаеше какво да иска от дядо Коледа.

Тогава телефонът звънна. Един път, два пъти, бързо го вдигна. Не повярва на ушите си.

От щастие бърбореше несвързано.

Да, да...
Искаше да каже нещо смислено.
Но тогава разбра със сърцето си... двадесет и петият истински подарък беше Той.

Оня разбойник, който открадна сърцето й и сега точно и просто й каза:
„На Коледа ще бъда в България. Ще бъдем само двамата.
Ти и аз. Знаеш защо."

Анжела затвори телефона.
Пусна онази прекрасна песен All I want for Christmas..
Грабна жълтото тефтерче и го накъса на палки парченца.
Има ли нещо по-прекрасно от това, да обичаш и да бъдеш обичан?
Коледа е, любовта е всичко.

Кучето я гледаше учудено, похапвайки от скъсаните листчета с коледни фантазии, които за него имаха вкус на вкусен кокал с шоколад.
После помаха с опашка, което на кучешки означаваше:
„Тя е луда!".
Анжела така и не разбра коментара, защо танцуваше под падащите снежинки отвън.