Дърво и камък да хванат, злато и сребро да стане! Таз година да венчаваме, догодина да кръщаваме

След края на „мръсните дни” започвало изпращането на сгледници, начевал периодът на сватбите – от Йордановден до Заговезни. Традиционната българска сватба е едно истинско „съвременно” представление: с точен сценарий, с разнообразие от роли, костюми, реквизит, с диалози, които се говорят или пеят, танци, сценки и импровизации.

Основните моменти на традиционната венчавка са три:

Първият: Предсватбени обреди – „Сгледа", „Годеж";
Вторият: Сватба
Третият: Обреди след сватбения ден.
Сватбените обреди се развиват като действия на драма – точно посочени и ясно разграничени.

И така:
... Ако младите са се харесали, бащата на момъка, заедно с 2-ма – 3-ма възрастни роднини отива с бъклица вино у момата на „просене" (поискване).

Ето и първата разиграна драматична сценка:

„Чули сме, че имате юница; обадил се е търговец за нея, за даване ли ви е или не?" – пита някой от роднините на момчето. Бащата на момичето отговаря: „Юницата ни е за даване, само търговеца да видим!". Друг от сватовете допълва: „Имали сте соколица и нашият сокол се върти около нея, дошли сме , ако можем да я хванем!", а роднина на момичето добавя: „Ако имате примка и ако можете, хванете я; ние я не крием. Она като взела да хвърчи нашироко, вече не е наша!". Бащата на момичето, ако е съгласен, ще нареди да напълнят бъклицата на момъка с вино , а момата ще целува ръка на момковия баща, като го дарява с риза, чорапи и кърпа.

Целият сватбен обряд бива съпътстван от песни. Текстът им се явява своеобразен „сценарий", водеща линия на сватбеното действие. Обикновено сватбените песни в дадено селище се пеят на една мелодия. Всяко село има свой сватбарски глас и всяка сватба има „побащима" – ръководител на сватбата, който задължително знае основните песни. Припяванията често се нареждат едно след друго, без прекъсване. А паузите се изпълват с импровизации, хора и шеги.

Сватбените празненства траят по една седмица.

За начало обикновено се приемат „засевките” –

обредното приготвяне на сватбените хлябове.

В Дупнишко момъкът калесва (кани) за случая 7 моми. Една от тях, задължително „майчина и бащина" т.е. с живи родители, пресява брашното. Другите 6 – разделени на две групи – пеят и отпяват:

„Сейте, сейте до три сита,
та насейте много брашно,
та месете два кравая,
единият за... (поставя се името на момата),
а другият за... (името на момчето)..."

И още:

„Дай ми, Боже, ден – неделя,
ден – неделя, нощ – година.
Да се мома намомува,
да се ерген наергенува..."

Българската традиция изисква да се подготви и сватбения реквизит: сватбено знаме и сватбено дръвце

Без тях е невъзможно продължаването на сватбата . На някои места не се ли развее сватбено знаме на момковата стряха – сватбата не е започнала истински и тежките сериозни гости, макар и да са „калесани", не идват. Няма ли сватбено дръвце, сватбата като че ли е без кум, а сватба без кум не бива. Окичването на сватбеното знаме и сватбеното дръце също са съпроводени с много обредни действия и песни.

„Байрак се шива, прешива...
Завивайте зелен венец,
турайте му ран босилек,
ран босилек – ситен стратор..."

В Дупнишко – в събота – в дома на момъка отиват отново 7-те калесани моми, взели участие в „Засевките". Те месят „гълъбника" и правят „гълъбето". Гълъбникът е голяма пита, нашарена с пилци от тесто (гълъбе) и с борче в средата. От върха на един бор отсичат петстрък клон и всеки стрък окичват с естествени цветя, привързани с червени конци. На върха на всеки стрък се забожда по една варакосана „златна" ябълка. През това време момите пеят за змей, който люби мома Елица.

Докато тече този ритуал у момковия дом,
 

в дома на кума се приготвят венците за младоженците

„Невестеният" венец е свързан с обряда „плетене". Ресането на момата за сватбеното „забулване" е задължение на нейните дружки. И отново цялото действие е съпроводено с песни:

- Гукай ми, гукай, гълъбе,
и аз съм така гукала,
кога съм била при мама,
до дек съм била при татка!

Поклони се, булне ле, наведи се,
че ти иде ,булне ле, кръсничката,
че ти носи, бяло було..."

Редом с песните, свързани със самото венчаване се пеят и песни за

прощаване с близки и роден дом:

Кукувица на порой кукува,
малка мома за два дома тъжи:
за първи тъжи как ще го остави,
за втори тъжи как ще го научи:

- Как ще река на чужда майка – мамо,
как ще река на чужди баща – тейко...

Стъпяй, пристъпяй ,булчице млада,
напред пристъпяй, назад не гледай..."

В Югозападна България, излизайки от бащиния дом, невестата се спира и се кланя три пъти на къщата. Докато брат й я качва на кон, свекърът хвърля през нея няколко монети, които децата събират. Свекърът връзва коня на невестата за своя кон и всички го поздравяват: „Честита снаха и вечна, дай Боже!"

Момите пеят.
Моминият баща и роднините й я изпращат до някъде, тя целува ръка на всички, те я даряват с пари и се връщат.

С песен влизат сватбарите и у момкови.

„Я излез, юнакова мале,
да си видиш какво добро иде?
Сокол иде, яребица води,
яребица, полска преперица..."

 В свекъровата къща

На пътната врата свекърът сваля невестата от коня, а жените от новия й дом и дават в двете ръце по една запалена свещ, а под мишниците й пъхат по един хляб – „да влезе в къщата със светлина и изобилие". Пред краката й на прага слагат едно гърне с вода и друго с мед, да ги ритне с десния крак и разлее: „водата, за да се води невестата по мъжа, да го слуша, а меда – да е блага и кротка". Като влязат вътре, свалят венците на младоженците и ги слагат на огнището. Там поставят и хлябовете и свещите. „Та невестата да остане в къщи до живот и да не ходи много по съседи, а да си гледа работата у дома."

В Разложко пък, когато влиза невестата в новия си дом, стъпва по червен конец, опънат по цялата стълба, а младоженецът след нея го събира на кълбо.
Околните го питат: „Що събираш, зетьо?", а той отговаря: „Сбирам дом и къща!"

 Кумовете

Главна роля през целия сватбен празник има кумът. На него и на кумицата се отдават големи почести. Поклон се прави дори на кумовото куче. И кумът, сядайки на сватбената трапеза, пред кумовите краваи, като важен човек, започва да благославя: „Наздраве и за много години! Да ни са живи, да не обеляват, да не остаряват! Чифт се събраха, чифт да са до амин, до века! Бог да им харизва здраве! Дърво и камък да хванат, злато и сребро да стане! Таз година да венчаваме, догодина да кръщаваме!"

 Свекърът и свекървата

На много места сватбеният ден завършва с комични сценки, герои на които са свекърът и свекървата. На свекъра слагат калпак от зайча кожа, правят му гърбица с възглавница, която пъхат под дрехата, премятат през рамото му пръчка, вместо пушка. Свекървата обкичват с „китки" от бурен, с гердан от „жълтици" – изрязани от тиквена кора, в косата й вплитат наниз червени чушки. Към свекъра и свекървата сватбарите се обръщат с хумористични песни. Хората, песните, шеговитите сценки продължават до късно вечерта.

Обичаите и обредите продължават и след сватбения ден с:
носене на блага ракия;
отвеждане на булката за вода;
повратки...

Да искам прошка от мама,
от мама още от тате,
че са ме много гледали,
гледали, още галили."

Традиционната българска сватба ни е завещала едно самородно богатство от обичаи и обредни действия, едно истинско театрално зрелище, с умело вплетени песни и танци и много изконен български хумор.