КОНКУРСИ
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Публикaции в конкурса Коледна Магия до момента - гласуването продължава до 19 януари
Информационен бюлетин
Анкета
| Традиции и Ритуали по Нова Година |
| животът - фамилия | |||
| Дора Ангелова | |||
| петък, 30 декември 2011 г. 09:17ч | |||
|
Посещения: 352
|
|||
    |
|||
Предците ни вярвали, че Новогодишната нощ е изпълнена с вълшебна сила
Голяма част от обичаите и забавите по Коледа и Нова година в традиционния народен календар са остатък от древните януарски „календи”, празнувани навред, докъдето стигали границите на Римската империя. В една прочута реч от ІV век, посветена на календите, е открито интересно описание на първите празнични дни:„Всичко тогава е в движение, всичко се радва, всичко е в повишено настроение. Навсякъде се пие и слага богата трапеза, разкош цари в къщата на богатия, но и в къщата на бедния се слага нещо по-добро от обикновеното. Щедростта се проявява и към другите. Поток от подаръци се излива на всички страни..."
Да си припомним какво е било традиционното празнуване на Нова година по нашите земи
Предците ни вярвали, че Новогодишната нощ е изпълнена с особена, вълшебна сила, защото се явява граница между старото и новото. Вярвали, че каквото се пожелае, ще се сбъдне. Затова и не спирали предсказанията и гаданията през тази вечер. На Новогодишната празнична трапеза трябвало да се чувства изобилиетоЗадължително присъствала баница с късмети. Момите скривали първата си хапка под възглавницата и когото сънували през нощта, вярвали, че за него ще се омъжат. Гадаело се и по дряновите пъпки, пуснати в огъня. Чиято пъпка подскочи и пукне, значи ще бъде здрав и пъргав през годината. През ХVІІІ век на границата между Франция и Германия възникнал обичай да се окичва борово дръвче с подаръци и свещи. У нас този обичай е отбелязан за първи път през 1878 година, току след Освобождението. С магията на първия ден на Новата година са свързани и други ритуали Най-характерният е сурвакането. Пожелаване и осигуряване на благополучие, за което можело да се разчита на магическото докосване със сурова клонка. Сурвакарските благопожелания не се пеят, а се декламират като речитатив:„Сурва, сурва година, Весела година. Голям клас на нива, голям грозд на лозе. Пълна кесия на шия, пълна къща с коприна. Червена ябълка в градина. Живо здраво до година До година до Амина." По първите думи в благословията празникът се нарича и Суроваки или Сурваки. Интересни са хипотезите за произхода на думата. Предполага се, че идва от прилагателното „сур", изчезнало в литературния език. Среща се в старите народни песни: „сур елен" – със значение на бодър, жизнен. В училището на живота със същия корен е и прилагателното „суров". „Суровицата" е тояга, която не е изсъхнала и може да пусне корен. Дряновата пръчка има пъпки и може да пусне листа и цветове. И украсата върху сурвачката символизира криещата се в дряновата пръчка възпроизводителна сила. Тя е символ на очакваната с нетърпение пролет, когато всичко отново ще се събуди. Намесата на църквата при празнуването на Нова година е била по-слаба, отколкото на Коледа, и затова тук карнавалните игри, придружени с оргастични елементи са по широко разпространени. В Пернишко, Радомирско, Дупнишко и Кюстендилско маскираните дружини са известни като сурваскари, в Софийско – като джамаларе, в Благоеврадско – бабугери, в Брезнишко – „невеста". Със символичните си действия те трябвало да прогонят злите сили, които могат да напакостят на хората в мръсните „погани" дни до Йордановден. В първия ден на Новата година е запазен и друг обичай на гадаене – топене на пръстени, Ладуване. Чрез магията на словото девойките се надявали да си осигурят щастлив семеен живот. В навечерието на празника момите от селото се събирали в „честита къща" – където съпрузите са в първи брак, с живи и здрави деца. Тук донасяли бяло котле с „мълчана вода" (при носенето на която не се говори). Всяка мома пускала в котлето предварително приготвена китка от зелена чимширена клонка, усукана с червен конец (против уроки), на която е завързан „нишан" (белег), по който девойката ще си я познае. Това може да е пръстен, обеци, гердан, гривна... Котлето с китките се поставяло да пренощува „под звездите". В православния календар първият ден на януари е посветен на св. Василий В Софийско на Васильовското хоро, което се играело от всички за здраве, момиче, „майчино и бащино (с живи родители), вадело китките и започвали наричанията. Това са кратки песни – припевки, изпълнявани от останалите девойки. С тях се наричало за близка или по-далечна женитба; за щастие в женитбата; гадаело се за какъв момък ще се омъжи момичето, притежателка на китката; какъв ще бъде късметът й...„Жълто було трески сбира" (Момата ще пристане) „Зряла дуля и презряла." Ще се омъжи стара/ „Русо зайче на пъртинка" или „Сам си здравчец на камъче." (Ще се омъжи за сирак) „На иглица Вичирица". (Ще се омъжи за терзия – шивач). Всяка припевка се съпровождала от обръщение – припев „Ой, ладо ладо, момиче младо"... През 1889 година „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина" започва своето вековно летоброене. На първите страници са поместени два фолклорни материала на Христо Попконстантинов. Изследвайки архаичността на родопското наречие – тройното членуване в говора, Христо Попконстантинов привежда за пример едно наричане на Суровак, с което се влизало в дома на стопанина. Преди това сурвакарите отивали на реката и момчето, което ще изрича благословията, повдигало от там, най-големия камък, който може да носи. Влизайки в къщата, то пущало пред стопанина речния, още мокър валчест камък, с думите: „Какну е текла рекана прис каменес. Ноай да ти текот парите в кисьоата; и каксу ми тежи каменес в ракисе соай да ти тежот парите в кисьоата..." И без да сбъркаме архаичното тройно членуване в родопското наречие, нека си пожелаем: „Както е текла там онази река през този камък, тъй да ти текат парите в кесията; и както тежи тук този камък в ръцете ми; тъй да ти тежат парите в кесията..." По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от петък, 23 декември 2011 г. 11:49ч | |||
