КОНКУРСИ
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Публикации СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - 20 януари - 20 февруари
Информационен бюлетин
- Никога не е късно за ново начало - календар 26 - 28 януари
- Маверик от Рикардо Семлер
- Виртуалният Дневник – Facebook Timeline
- Хобито – извор на удовлетворение и младост
- Висоцки - по ръба на пропастта...
- Условия за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, 2 част
- 2012 г. във вашите очаквания
Анкета
| Чудото на Мария и Стоян |
| животът - фамилия | |||
| Парашкев Лъки | |||
| сряда, 14 декември 2011 г. 09:32ч | |||
|
Посещения: 1608
|
|||
    |
|||
Истинското чудо на любовта и вярата
Ноемврийска привечер е. Навън е застудяло доста. В дома на семейство Стоян и Мария Теневи сме. Седнали сме в удобните меки фотьойли срещу камината в хола им, и правим наздравица с чудно червено вино от Септемврийския край. За Стоян и Мария мога да кажа, че са съвсем обикновени, нормални хора. Но има нещо необикновено при тях – голямата им любов, и рядко срещаният феномен – от ден на ден мъж и жена, женени вече от над двадесет години, да стават все по-влюбени един в друг. Това винаги е правело впечатление на околните, дори ги е удивлявало, нерядко предизвиквало и завист. Отпивам от виното, камината припуква, заслушвам се в разказа на моите приятели.Случило се е в средата на месец януари, тази годинаСпокойна вечер, непредвещаваща нищо лошо. Както обикновено, Мария се прибрала от работа уморена, но засмяна и щастлива, че вижда семейството си. След като поприказвали за това как е минал денят, седнали да вечерят. По време на вечерята, Мария започва да усеща нещо нередно, постепенно получава силно главоболие, а ръката, с която държи лъжицата започва да трепери от слабост. Изведнъж й притъмнява пред очите. Буквално в разстояние на няколко минути ляга тежко болна от, както по-късно ще се установи, печално известния свински грип. Вдига висока температура, с повръщане, и с бързо отслабване на силите. Шест дни семейството и няколко доктора специалисти – техни приятели, се борят с целия наличен арсенал от знания и медикаменти срещу тази коварна, дори смъртоносна болест, но без успех. На седмия денситуацията става критична.
Макар и ужасно разтревожен, почти на ръба на психическите си сили, Стоян стиска зъби, и все повтаря, че това е невъзможно да се случи, и че няма да го позволи... Плаче му се, като я гледа как бавно гасне. Прави и невъзможното да се стегне. Започва да й говори, да я разтрива, така, както и миналите дни. В очите на Мария да изглежда, че се прави нещо и да се обнадеждaва. Но само той си знае какво му е в душата, видял с очите си обърканите лекари, неуспяли да подобрят състоянието й.Вечерта настъпва
Докато носи Мария натам, сърцето му се свива от болка като чува едва-едва гласеца на съпругата си „До тук съм, миличко, до тук съм"... Със задавен от сълзи глас Стоян отговаря, че ще се оправи, че на сутринта ще е здрава и ще си хвърлят снежни топки пак, като преди... Пет минути преди полунощМария гори от температура и е неконтактна, а Стоян е на ръба на отчаянието. Трябва нещо да направи! Но какво!? Вече всичко е направено!През живота си Стоян не е бил особено вярващ, за разлика от Мария. Факт е, че винаги е уважавал църквата и, че се има за християнин, но досега неговата религия се състои единствено в това – да отива само по празници на църква и просто да се стреми да прави добри дела, да е добър човек.
Нула часа, двадесет и пет минутиТемпературата на Мария спада от 40 на 37 градуса! Отваря очи... Сърцето на Стоян ще се пръсне от радост, когато Мария с измъчена усмивка проронва, че май ще живее. Няма по-щастлив човек от него. С увереност, дошла незнайно откъде, че това е вярно, той заспива успокоен. Сутринта на осмия ден – часът е девет, и тридесет. Мария е с температура от 36,5 градуса, и заявява бодро, че е гладна...Допивам си виното и се каня да си тръгвам. Срещу мен Мария и Стоян, прегърнати, се усмихват. Усмихвам се и аз, щастлив за тях, и от развръзката. Не знам, приятели... Може да е всичко, може да е от лекарствата, може да е от студените завивки, може да е дошъл моментът да оздравее, а може би е нещо Друго... Не знам... Аз просто разказах тази история, за която винаги ще си спомням с въздишка на облекчение. Защото..., ами ако?... Да, ами ако?... – щеше да е много тъжно, и жалко. Откъдето и да го погледне човек, щеше да е много жалко. Уж нямаше да коментирам, пък. Задава се Коледа, приятели! Както обичам да казвам – нека и тази Коледа донесе своите чудеса! Нека тази Коледа бъде още по-хубава! По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от вторник, 13 декември 2011 г. 16:45ч | |||
Коментари
САМО ДЕТО НЕ ИДВА "КОЛЕДА" ,А РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО!!!!!ЗА ПОМНЕТЕ НЕ КОЛЕДАТА ВЪРШИ ЧУДЕСА А ГОСПОД ИСУС ХРИСТОС!!!!
Na men mi pomaga Mnogo!
Viarvaite y shte mi blagodarite!!!
RSS на коментарите по тази тема