Анкета

Влагате ли пари в банка?

Да - 27.9%
Не - 55.1%
Мисля да започна - 2.9%
Мисля да престана - 14%

Гласували: 136
Глсасуването за тази анкета е приключило на: 01 11 2012
Ръцете на баба
Животът - фамилия
Мирослава Аргирова   
понеделник, 21 ноември 2011 г. 11:05ч
Посещения: 1457

Винаги, когато политнеш те ще те хванат

От незапомнени времена ръцете на тази жена са изкривени и артрозни. Всъщност защо незапомнени, тя добре помни откога. Май са такива от онази опашка по Коледа, на която изсъхнаха от студ, но все пак дочакаха килото банани. Или станаха такива по времето на ТКЗС, когато жънеше нивята в името на държавата. Не, ръцете й се изкривиха от носенето на дърва за печката и от прането в студената вода на реката.

С тези две ръце тя е изгледала две поколения, галила по главичката децата за поощрение и поступвала, когато не слушали. Тези две ръце са играели ролята на съвременните уреди пералня и съдомиална.

Тези две ръце са два белега, два белега на трудния живот на баба, който тя живее с усмивка и вечна мисъл за нас. Белег са на това, че тя така и не си купи ръкавици, но на внуците си купуваше всяка зима, според сменящата се мода. Белег са на една загърбена женственост и суета, в името на огромна хуманност и мисъл за децата й.

Ръцете на баба добре помнят колко пъти са вдигани с жест за довиждане, когато ни изпращаше да търсим късмета си навън. Същите тези две ръце помнят и уютната прегръдка, в която ни посрещаше – нас, блудните й синове и дъщери, посрещаше ни, въпреки успехите и неуспехите ни. Ръцете на тази жена никога не са били пълни, но магически винаги са успявали да дават, дават и сега – утеха, топлина... и справедливо наказание, когато е нужно.

Тези две женски ръце са ни вдигали неведнъж от земята. Макар изкривени и треперещи, те все още са насреща, когато ни е нужна помощ. Треперят, а са толкова стабилни, как е възможно?!

Това не са ли ръцете и на вашата баба, а може би вашите ръце...

Коментари  

 
0 #6 Костадинка 2011-11-30 14:54
Да, има такива ръце за щастие, и нека са повече, защото животът все повече налага нуждата от тях....
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+1 #5 Поля Лалева 2011-11-23 23:05
Едва ли има човек,който да не се просълзи когато чете тези редове.Спомних си с умиление за моите баби и се старая да бъда и аз всеотдайна като тях. Благодаря Ви!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+1 #4 Росица Дунева 2011-11-23 13:29
Благодаря Ви, докосна ме и се просълзих.
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+1 #3 Клуб 50+ 2011-11-21 19:56
Катя, много Ви благодарим за хубавите думи и за оценката! Знаете ли - иска ни се да звучим именно така, както ни описвате и наистина да стигаме до всеки един и всеки един да намира нещо за себе си и от себе си :-) . Благодарим на Вас и на всички наши приятели,че сте с нас! :-)
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+3 #2 Катя Маринова 2011-11-21 19:42
Много сте добри! Все по-често ви чета и ми става хубаво всеки път. Мисля, че не е само от възрастта ми, а и от умението ви да подбирате темите и да ги поднасяте по този умен, сърдечен и гъделичкащ начин. Искам да кажа продължавайте в същия дух, защото някой очаква с нетърпение да ви чете!
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
+4 #1 М.Звънарска 2011-11-21 16:28
Просълзих се от нахлулите спомени!
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови


Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:

Последна промяна от понеделник, 21 ноември 2011 г. 10:20ч