Не е нужно да сте любител автомонтьор – ето няколко лесни трика и прости правила за поддръжката на вярната кола

Последните топли есенни дни бавно, но сигурно си отиват. Време е да обърнем малко внимание на добрия стар работен кон – любимия автомобил. Добре е да го направим сега, защото, първо, е по-приятно човек да работи на топло и слънчево и, второ – когато паднат първите студове, първите проблеми вече ще са започнали.

Така, какво можем да направим с нашите две (леви) аматьорски ръце? Всъщност много неща и все полезни. За тези процедури не се изискват кой знае какви умения. Нека започнем нашия оглед отвън навътре.

Гумите

като най-важното нещо, на което трябва да обърнем внимание, защото чрез тях ние контактуваме с пътя и се борим с физичните закони. Не само е модерно, но е задължително да бъдем оборудвани с „пресни" зимни гуми с дълбок грайфер. „Пресни", защото каучукът е природен продукт и старее – тогава губи своите качества като сцепление и еластичност. Зимни, защото те са направени с повече силикони като добавка и съответно са по-меки и еластични при минусови температури, което е важно за сцеплението.

Бърз поглед върху четирицифрения DOT номер, който е отпечатан на борда на всяка гума, ще ни ориентира дали гумата е по-стара от четири години, след което започва процес на напукване и втвърдяване. Първите две цифри указват годината на производство, а последните две – седмицата на производство. Така че, ако гумата е по-нова от DOT 0701 – всичко е наред, готови сме за зима 2011/2012!

Минимално допустимата дълбочина на грайфера от 1,6 мм по закон също е недостатъчна за едно сигурно пътуване през зимата. Съветвам ви да не използвате гума с по-плитък грайфер от 2,5-3 мм! Третото важно нещо, на което трябва да обърнем внимание, е налягането на гумите, което за всеки автомобил е оказано на стикер, залепен отвътре на капачката на резервоара. С настъпване на студовете въздухът в тях се свива и те омекват. Важно е да следим налягането непрекъснато или още по-лесно – да напомпаме гумите с азот, който не се влияе от температурните амплитуди.

Светлините

Проверяваме дали всички крушки светят: къси, дълги светлини, габарити, стопове, мигачи отпред и отзад. Особено внимание обръщаме на фаровете за мъгла – предни и задни (задният обикновено е един от ляво). Ако стъклото на някоя крушка е опушено в черно, моят съвет е да я подмените превантивно, за да не ви създаде проблем в някоя студена зимна нощ. Опушването (всъщност – вътрешна метализация от разпадащата се жичка) означава, че крушката е към края на своя живот. Да не забравим да проверим и крушките, осветяващи регистрационния номер, защото глобата за неосветен номер е солена.

За хората, които нямат фабрични ксенонови светлини, препоръчвам да си закупят стандартни крушки с повишено светоотдаване от рода на Osram Night Breaker или Philips X-treme Power, които дават до 90% по-ярка светлина. Комфортът при шофиране на тъмно е несравнимо по-добър, а по-важното е, че няма да заслепявате никого, както се случва със забранените от закона неоригинални ксенонови крушки.

Чистачките

Вдигаме всяко рамо и притискаме перото на чистачката с пръст. Ако се е втвърдило, изкривило и не си възстановява формата след натиск – чистачката ни е за смяна! Обикновено комплект чистачки изкарват не повече от две години – това също би могло да ни бъде ориентир.

Приключихме с външния оглед и продължаваме под предния капак.

Филтъра

на купето (нарича се също и филтър на климатика) и на двигателя. Обикновено не са скъпи и се сменят лесно в рамките на 10-20 минути, дори от неспециалист. Не е нужно да чакаме да ни дойде сервизният интервал за тяхната смяна. Автомобилът ще ни се отблагодари с чисти стъкла и здрав двигател, пък и ще спестим някой друг лев от смяна в сервиз.

Акумулатора

– отново чрез познатия ни вече 4-цифрен код, отпечатан някъде на етикета или кутията му. Повечето модерни акумулатори не се обслужват (т.нар. „сухи" акумулатори), затова единственото, което можем да направим, е да видим дали двигателят пали лесно и бодро на студено, както и да следим кога той ще навлезе в четвъртата година от експлоатацията. За съжаление обикновено след четири години употреба той започва все по-затруднено да върти стартера при минусови температури и това е първи сигнал, че трябва да мислим за закупуването на нов.

Ако сменяме

Антифриза

според предписанията – веднъж на две години за синия антифриз и веднъж на четири години за розовия, няма нужда да правим нищо повече от това да проверим нивото му дали е между отметките MIN и MAX. Доливаме също така и зимна

Течност за чистачки,

с не по-висока температура на замръзване от -20 градуса, и сме готови!

Подгревните свещи

Тук се изисква малко повече сръчност и наличието на цифров мултиметър, който може да се закупи от всяка железария за под 10 лева.

Започваме, като махаме декоративния пластмасов капак върху двигателя. Той обикновено е захванат с един или няколко болта и няколко пластмасови щипки. Развиваме болтовете и го вдигаме право нагоре, за да се освободи от щипките. След това намираме подгревните свещи, които се виждат лесно, защото във всяка от тях влиза единичен кабел, който върви в пластмасова тръбичка. Изваждаме кабела от всяка свещ и включваме мултиметъра в режим на измерване на съпротивление (означен със символа Ω). Допираме едната сонда на върха на свещта, а другата допираме в метала на двигателя.

Стойността, която трябва да отчете уредът, не бива да бъде по-висока от 1 ом. Ако съпротивлението е по-високо или уредът отчита липса на контакт, това означава, че свещта трябва да бъде подменена с нова, най-добре в сервиз. Сглобяваме всичко в обратен ред и се радваме на един готов за зимата дизелов автомобил.

Най-важното е да не се притесняваме сами да пипаме по автомобила си – това не са сложни ремонти и при тях почти нищо не може да се обърка. Не е нужно да се охарчваме излишно, но е абсолютно задължително да положим поне тези минимални усилия да подготвим вярната си кола за студения сезон, през който тъмните часове са много повече. Така се грижим най-вече са своята собствена безопасност.