Нежеланието и отегчението като професионална позиция или като народопсихология

Понякога мисля за света като за един маскарад, в който всеки изпълнява роля в зле дирижиран спектакъл. Режисьор е имало в началото, сценарий също. Да, обаче актьорите са се оказали доста своенравни и нещата леко са се пообъркали. Режисьорът е зарязал снимачната площадка, хвърляйки сценария в кошчето, а актьорите се мотаят по сцената, отдавна забравили за какво са били извикани, бутат се, спорят, размишляват за смисъла на това да са там, където са, и си избират роли, каквито смятат, че най-им подхождат. Чуват се гласове, че скоро режисьорът щял да се върне, това кара едни се радват, други се плашат, трети бездействат, а четвърти не спират да коментират, понеже и без това не знаят какво да правят. Остава ни да вярваме, че всичко това е изначално предвидено в сценария и че хаосът е организиран.

е дали класиката включва и хаос или имаме чиста проба класически хаос.

Забравям за този случай и се сещам какво се случва понякога в аптеките. Отивам с някаква рецепта, но аптекарят започва да обяснява как в момента не разполагат с предписаното лекарство, но затова пък имат по-добър аналог от еди коя си фирма... Или „имаме витамините от рецептата Ви, но я вижте и тези, по-добри са". Вади отнякъде опаковки на лекарства и ми ги навира в лицето с широка усмивка... точно като куфарните търговци от близкото минало. Вероятно е прав и просто се опитва да бъде любезен, но мога ли да му имам доверие, аз нямам медицинско образование, за да преценя, а сме се наслушали на какви ли не злоупотреби. Лекарите стават търговци, фармацевтите се правят на лекари, а пациентите сме като топка за пинг-понг, която безжалостно бива подмятана в задръстванията, докато се опитваме да стигнем от точка А до точка Б, преди да сме издъхнали, стискайки заветната рецепта в ръка, надраскана откъм гърба със стрелки и указания къде точно отиваме.

Ситуацията у нас е тежка и едва ли казвам нещо ново.

Има много качествени хора, които не получават достойно възнаграждение,

Накъдето и да се обърна, виждам хора, работещи с нежелание, отегчение и досада. Отивам в автосервиза, а там майсторите ме гледат като някой, на когото правят едва ли не голям компромис като си омаслят пръстите с колата му. В магазина продавачките ме гледат с омерзение, считайки, че по-правилно би било да си разменим местата от двете страни на касата и че всеки един купувач носи вина за това недоразумение. Понеже и те смятат работата си за недостойна да бъде адекватна на личностните им качества и е само въпрос на ситуация и случайност да работят нещо такова. Претенциите им са насочени незнайно срещу кого и въпреки, че на друга по-висока позиция не са били одобрени до момента, някак в тях продължава да живее усещането за световна несправедливост, в центъра на която са попаднали, както и че правят компроси с настоящата си работа, а на теб правят услуга.

Ако съм някакъв абстрактен външен наблюдател на всичко тук, вероятно бих решил, че професиите се раздават като наказание за нещо и всеки получава точно онова, което най-не желае. Да, работодателите често злоуопотребяват и не са коректни към служителите си – за целта могат да бъдат сезирани съответните органи. Да, има много други професии – нека служителите кандидатстват за тях. Едва ли всичко става с „връзки" и приятели, не можем винаги с това да оправдаваме неуспехите си. Ако всеки просто си трае, а единственото му недоволство се изразява в спотаен ропот по време на обедната почивка и в анонимното писане на злостни коментари в сайта на фирмата – нека после се сърди само на себе си.

Ако всички бяхме идеални, светът щеше да е идеален, нали...

Много е лесно да търсим грешката извън нас

Странно на пръв поглед, но най-често недоволни от себе си се оказват по-качествените хора, хората с по-голям човешки ресурс и потенциал. Те са истински самокритични, бидейки деликатни към света около тях. Вероятно е време всички ние да се обърнем към себе си и да се опитаме да си дадем ясна сметка – дали наистина даваме на света толкова, колкото смятаме, че ни се полага да вземем от него.

Коментари  

 

+2 #2 Соня Алексиева 2012-01-24 11:22

Благодаря г-н Богданов, че облякохте с думи собствените ми мисли. Много добре написано и чудесно чувство за хумор.

Цитиране | Докладвай на администратор

 

 

+2 #1 Костадинка 2012-01-24 01:48

Последното изречение е много точно, стига наистина ВСИЧКИ да направят това, което предлагате.

Цитиране | Докладвай на администратор

 

Обнови списъка с коментари
RSS на коментарите по тази тема

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Име (задължително)

Обнови

Изпрати

Отмени

JComments