Има ли родителството възрастова граница

- Хайде, тичай при баба си! – кресна петгодишният Марти към дъщеря ми, която току що се бе опитала да му отнеме колелото.

- Това не е баба, а мама... – и изприпка до края на пясъчника, където двете с една съвсем истинска баба – тази на Марти кротувахме, докато децата решат своя спор.

- Извинете, моля! – възпитано се опитва да замаже положението дамата и слага началото на разговора ни по повод късното родителство.

Самата тя, родила дъщеря си в ранните си 20, я насърчавала да изчака със задомяването, но момичето не я послушало и ето ти сега – студентка, на която се налагало да работи и учи, да гледа детето си, върти къща и т.н... Така Марти се оказал впримчен в една сложна система от недотам ентусиазирани, все още работещи баби, лели, по-възрастни прабаби и детегледачки, които го прехвърляха една на друга между този и онзи ангажимент. На всичкото отгоре родителите били против детската градина, та съвсем усложнили ситуацията.

- Да, сама я отглеждам – отвърнах на въпроса й с леко притеснение.
- Мъжът ми работи до късно, а свекърва ми категорично се разграничи от отглеждането на детето. Сега й било времето да си поживее! Трябва да призная, че приех този факт освен с недоволство и с известно облекчение, защото това дете бе дълго чакано и мечтано, та сега бе и моето време да се порадвам на майчинството си на воля.

- Детето е най-голямата благословия в живота на една жена

– допълва младоликата баба – независимо дали ражда на 20, 30 или 45, но все пак си мисля, че късното майчинство е доста рисковано, както за майката, така и за детето – изплюва накрая камъчето.

Обяснявам, че сега медицината е доста напреднала и бременността на т.нар. не без известен аграрен нюанс „възрастни първескини" се следи под лупа и изследва много редовно. Разказах и за своята неочаквано безпроблемна бременност и раждане, за всеотдайността и вниманието, с което отглеждаме дълго чаканата си рожба.

- Освен това вероятността да остане без родители на сравнително ранна възраст е доста по-сериозна – изтъква един от основните доводи „против" късното майчинство, наред с притесненията от раждане на дете с увреждания. – Често такива деца, които са били обграждани с грижи и внимание от възрастните си родители, рухват преди средната си възраст под тежестта на една рано сполетяла ги родителска старост.

- Разбира се – но нали населението на Земята също застарява – отвръщам малко учебникарски.

- Баба ми на 50 бе любимата ми сладка бабичка, докато на тази възраст сега би била дама в разцвета на силите си. Средната продължителност на живота непрекъснато расте – изтъквам колебливо този контрааргумент и наум се моля семейството ми да попадне под закрилата на една толкова благосклонна статистика.

Не споменавам за опасенията на всяка възрастна майка, че наистина може да напусне живота на детето си прекалено рано, че не е ясно, дали ще сме в състояние с баща и да я издържаме докато тя има нужда и дали възрастта ни няма да хвърля сянка върху детството и младостта й.

Това запазвам за себе си, както и аромата на едно чудесно, весело и слънчево ежедневие, посветено на детето ми. Аромат на есенно сладко, като това от смокини.

Не знам дали би било така, ако имах дете на „обичайната" възраст,

или дали бих имала времето и желанието да се посветя на неговото щастливо детство тогава. Ако в 20-те си години човек гради кариера, образова се активно и катери служебни сълбици, то 30-те са време на утвърждаване и нов подем. Сега в златото на 40-50-те (съпругът ми е на 50) наистина сме в състояние да се насладим най-пълно на своето родителството, без да го разделяме с други страсти и въжделения по житейския си път. Независимо, че все още възрастните родители са повече изключение и понякога, особено в случаи на „случайно" сдобиване с рожба, се чувстват неудобно в обществото. „Ох, голям резил!" – бе изпъшкала моя бивша колежка пред вероятността да стане майка на 45 години. „Бодил-резил!". Останах със зяпнала уста, защото тогава моите шансове да бъда майка бяха нулеви и нищо не бе по-желано от това.

Сега, през призмата на едно макар и нелеко, но прекрасно, щастливо и възторжено майчинство, бих подкрепила всеки, който има смелостта, призванието и благословията да стане родител.

Макар и по-късно.