Пенливата течност е особено предпочитана през лятото

 Още древните цивилизации са открили вълшебното действие на кехлибарената напитка. Най-ранните сведения за нейното производство са от четвъртото хилядолетие преди новата ера . Оказва се, че освен колелото и писмеността, шумерите са открили и бирата. В началото тя не е била напитка за простосмъртните, а питие, което се ползвало за специални обреди и церемонии. Царете отпивали със златна сламка от пенливата наслада, направо от бъчвата. Покровителки на бирата били богините Нинкаси и Сирис.

Това питие се считало за толкова ценно от древните, че вавилонският владетел Хамурапи издал закон за чистотата на бирата. Според този закон всеки, който си позволял да разреди напитката и да развали автентичните й качества и вкус, подлежал на строгото наказание – удавяне. Представяте ли си какво би се случило днес ако този закон беше в сила?
В Египет бирата била своеобразно мерило за обществено положение. Кандидатите за ръката на египетската принцеса принасяли в дар бурета с бира и фараонът по тяхното качество определял дали кандидатът е подходящ, или не. Имало и държавен служител, който имал задължението стриктно да следи качеството на произвежданата бира, защото тя също се смятала за неразделна част от религиозните ритуали.

Древните вярвали, че пивото притежева неземни сили

Египтяните научили римляните и гърците как да правят бира. Първоначалнно те смятали, че пивото е питие за низшите слоеве, а замайването и промяната на поведението под негово въздействие, отдавали на свръхестествените му сили. Древните предполагали, че бирата има дух, който обладава пиещия я и той престава да бъде себе си.
Мъдрецът Софокъл обаче препоръчвал специална диета, която включвала месо, зеленчуци и бира, което ни казва, че мъдрите веднага са оценили безспорните качества на напитката.
Крал Артур, когато събирал своите рицари около кръглата маса, им наливал по бокал бира, която тогава била наричана брагет. А в Америка питието било пренесено от кой мислите? Разбира се – от Колумб, който не можел да лиши Новия континент от добрите европейски традиции.

След Освобождението, у нас, наред с пионерите на пивното производство, немалка заслуга за бироразпространението имал министър-председателят Стефан Стамболов. Нареждайки пивото до нещата, които ни приобщават с древната европейска цивилизация, той насърчавал производството й. Бил на мнение, че пиенето на бира ще откъсне българина от ориенталския му манталитет и ще го раздели с ракията самоварка. Затова и по време на неговото управление били положени основите на първите фабрики за производство на пенливата течност.

Някои набеждават бирата като основен причинител за образуване на „бирено коремче". Но изследвания на учени, публикувани естествено от Съюза на пивоварите в България, сочат нещо съвсем различно. Според тези научни трудове, бирата не съдържа мазнини и холестерол, а ниското съдържание на прости захари и на алкохол я прави една от най-ниско калоричните напитки. В 100 грама светло пиво се съдържат 43 калории, а в безалкохолната бира само 18 калории. В същото количества трапезно вино калориите са 84, в спиртните напитки – 250, а в ликьорите – 320.

Производителите на бира в последните години се замислиха и за онези, които искат нещо по-различно, по-слабо алкохолно и по-екзотично. Така на пазара се появиха бира с вкус на лимон, на грейпфрут, на грозде. Тези нискоалкохолни бири направиха своеобразен революционен скок, привличайки и онези, които казваха " Бира?Не, благодаря!"

Днес българинът не се е разделил с ракийката и салатката, но е добавил на трапезата си и кехлибарената напитка, която му носи разхлада в летните горещини и разтуха в зимните студове. А за биреното коремче- на кого му пука?