Проявяваме изумителна изобретателност, само и само да не се изправим срещу страха си

Толкова се надявах, че поговорката „изправи се срещу страха си", е просто клише. Би трябвало да има друг начин да преодолея фобията си – казвах си. Със сигурност психолозите са измислили нещо ново, значително по-хитро.

Май Аристотел бе казал, че кралски път към геометрията не съществува. Е, оказва се, че няма и лесен път да се пребориш с кошмарите си. Добрата новина обаче е, че успехът е възможен – той е само на една ръка разстояние, стига само да намериш куража да направиш решителната крачка.
Проблемът е, че звучи далеч по-просто да го кажеш, отколкото да го направиш.

Отне ми години дори да призная, че имам фобия

Усетих признаците още докато бях в гимназията – разхождах се по Пиротска, и изведнъж започна да ми се вие свят, да се задушавам. Избягах в първата пряка, която предлагаше заслон от заобиколилата ме тълпа. Опитах да успокоя дишането си, но за момент дори загубих ориентация в коя посока живея – а домът ми, предлагащ сигурността на тишината, бе само на три преки разстояние.

Да, имам страх от тълпи. Странно е, защото нямам никакъв проблем да се набутам в претъпкания автобус на път за работа, но дори и при кратка разходка в мола усещам, че започвам да се потя и ми прилошава.

Е, успокоявах се, има и по-странни птици от мен – някои хора изпитват ужас от клоуни например, а други – дори от Дядо Коледа. Ако трябваше да избирам фобията си, не бих имала нищо против да се ужасявам от леопарди например – шансът подобен звяр да ме стресне в центъра на София е нищожен.

Дори психолозите признават, че ако фобията не пречи на ежедневния ви живот, не е необходимо да полагате усилия, за да я преодолеете.

Страх ви е змии? Лесно е да избегнете срещата с тях,

ако живеете в града. Но ако вашият кошмар са зъболекарите, тогава вече имате очевиден проблем – отлагането на необходимото посещение в кабинета само ще задълбочи проблема ви, и накрая ще трябва да изтърпите далеч по-силна болка и да платите доста по-солидна сума, отколкото ако бяхте преодолели страха си навреме.
Имам познати, които от десетилетия не са ходили при стоматолог. Фобията им се разкрива с ярка очевидност при всяка усмивка.

Примерите, в които измъчващият ни страх пречи на живота ни, са стотици – хора отказват мечтани назначения, защото ще им се наложи да пътуват със самолет, други заобикалят с километри, когато се прибират у дома, за да не шофират по моста, а трети пристигат запъхтени в офиса си, защото отново не са се престрашили да се качат в асансьора.

На всички нас, страдащи от ограничаващи ни фобии, ни е ясно, че рано или късно трябва да вземем мерки и

да сложим точка на кошмара

Но дните отминават, и свикваме с променения график на ежедневието ни, и колкото по-дълго отлагаме да се изправим пред страха си, толкова по-невъзможна ни изглежда тази задача.

Фобията е като демон, който отчаяно защитава властта си над нас. Той ни нашепва убедителни лъжи – „така или иначе, няма да се справиш сам", „ще изпаднеш в паника и ще се изложиш", „какво толкова ти пречи да се качваш по стълбите пеша – че това дори е полезно за здравето", „зъболекарите само искат пари, а полза от тях – никаква", „чухте ли за последната ужасна катастрофа при излитане?".

Демонът ни ръководи

и ни помага напълно да пренебрегнем факта, че инфекцията в устата ни може да ни убие, че да пресечеш улицата е далеч по-опасно, отколкото да летиш, че хиляди хора се качват в асансьорите по десетки пъти на ден, без да им се случи какъвто и да било инцидент. Способността на разума ни да намира рационални оправдания на дори и най-невероятните ни хрумвания е направо изумителна. Каквато и фобия да ви тормози, убедена съм, че имате хиляди причини да не се изправите пред страха си. Знам, защото и при мен е така.

Разбира се, никой уважаващ себе си консултант няма да ви принуди да се преборите с ужаса си от змии, като ви повери главната роля в следващото продължение на Индиана Джоунс. Нито ще се излекувам от паниката, обземаща ме сред тълпата, ако още утре стана продавачка в мола.
Спокойно!

Не е необходимо да скачаме с главата напред направо в дълбокото

Можем да преборим демона стъпка по стъпка, стига да не се отчайваме от неуспехите и да заложим на ината.

Страх ви е от кучета например? Започнете с нещо лесно. Изтеглете от интернет снимки на сладки безобидни кутренца. Други може и да се умиляват, но на вас дори и от тези фотографии ви прилошава. Хвърляйте им по един поглед от време на време – ще усетите, че след време сте свикнали с гледката и сте готови за по-сериозна крачка напред.

Опитайте със снимки на далматинци. Ако ви завладее паника, когато стигнете до мастифите например, направете крачка назад и се върнете към кутретата.
Скоро ще можете без никакви особени емоции да надничате през прозореца, когато съседите извеждат домашния си любимец, а след време ще дойде моментът, когато дори ще го погалите. Не ви се вярва? Ето го гласът на демона, който нашепва – да живееш без страх е невъзможно.
Всъщност,

да живееш без страх наистина е невъзможно

Съвсем нормално е да си изкараш акъла по време на земетресение, например, или сърцето ти да прескочи удар след като едвам си се разминал с инцидент на пътя. Да се оставиш под контрола на фобията обаче е съвсем друго нещо – огледайте се наоколо. Колко познати имате, които не само нямат подобен на вашия проблем, но дори не могат да си представят сложните задачи, които решавате ежедневно, само и само да не ви се наложи да застанете лице в лице със страха си.

Никой не обича да ходи на зъболекар, но пък малцина оставят гангрената да руши здравето им. Всеки се чувства некомфортно, застанал на ръба на дълбока пропаст, но повечето хора не биха срещнали проблем да работят в офис на 12-тия етаж – те дори ще се наслаждават на гледката.

С години се опитвах да се самоубедя, че моят страх от тълпите е нещо съвсем естествено. Преди няколко дни моя приятелка сподели с мен новата си бизнес идея – да предлага боди арт с луминесцентни бои в столичните дискотеки. С ужас в гласа ѝ казах:
„Но това ще изисква да стоиш там, нали?“
Тя ме погледна изненадано.
„Ти наясно ли си – отговори ми тя, – че всъщност хората дават пари, за да влязат в нощен бар?"
Признавам – изтръпнах. И

в този момент осъзнах, че реакцията ми е наистина неадекватна

Че колко хора си прекарват прекрасно, празнувайки настъпването на Новата година на площада, споделяйки радостта си с познати и непознати? Нима отново ще измисля оправдание да остана у дома да измия чиниите, докато купонът се мести на открито?

За съжаление, няма друг начин да преодолееш фобията си, освен да се изправиш пред страха си. Колкото и да съм разочарована да го чуя, и в този случай клишето се оказва валиден факт. Има начин обаче да улесниш битката си с демона.

Специалистите съветват да усвоим някои техники на релаксация. Научете се да дишате бавно и дълбоко. Пробвайте метода преди да сте застанали лице в лице с врага си – поне докато му хванете цаката.
Забелязали сте, че когато сте уплашени, дишането ви се забързва и става по-плитко, а пулсът се ускорява? Ако в този момент си наложите да си поемете дъх бавно и дълбоко, ще забележите, че и паниката неизбежно отстъпва.

Да потърсите помощ от близките си също е прекрасна идея. Ако ви е страх да се разхождате в парка, защото може да срещнете куче, вземете приятел със себе си – присъствието му не само ще ви успокои, но и ще ви разсее от ужасяващите ви мисли от типа на „ами ако..."

Не забравяйте, че не сте пророк

„Ако Левски беше с ботуши, а Ботев – с каска..." – смеехме се като малки на всеки, затънал в ако-тата. Демонът ви е майстор на безсмислени предсказания – „ами ако асансьорът е повреден", „ами ако се разрази буря, докато сме в небето", „ами ако зъболекарят ми откаже упойка", „ами ако стане земетресение, докато съм в средата на моста?"

Само се чуйте отстрани! Та нима тези абсурдни мисли са наистина ваши? Нееее... демонът ви ги нашепва. Самият вие сте напълно наясно, че страхът ви е далеч по-страшен и от действителността.

Не срещнах никъде подобен съвет от психолог, но забелязах, че на мен лично гневът ми помага. Представям си фобията си като малко грозно дяволче, загнездило се в главата ми. Щом не мога да разчитам на куража си, ще разчитам на ината и раздразнението си – ще видиш ти, малко чудовище, кой е по-могъщият! Да си премерим силите...

Звучи абсурдно, но има ефект

Ако вече че сте пробвали всички изброени по-горе съвети, но не напредвате въобще в битката с кошмарите си, няма да навреди да се срещнете с професионален консултант.
Ние, българите, изпитваме ужас от думата „психиатър".
„Аз да не съм някоя откачалка!" – възмущаваме се.

Всъщност, огромна част от човечеството страда от фобии, депресия, неврози. Да имаш проблем не е срамно – жалко е обаче да се оставиш в ръцете на демона, и да откажеш да се бориш.
Много е вероятно лекуващият ви лекар да ви предпише слаби успокоителни, с чиято помощ да облекчите поне първите стъпки в пътя към свободата от страха.

Други ще ви препоръчат груповата терапия – самата мисъл, че не сте сам, нито кой знае колко уникален в проблемите си, вече е подкрепа сама по себе си. Трети ще ви поведат в миналото – ако разберете откъде произлиза фобията ви, ще ви е по-лесно да я преодолеете.
Четвърти се кълнат в хипнозата, а някои дори намират спасение в религията.

Едно обаче е сигурно – ако не обявите война на демона, той ще завладява все по-големи порции от ежедневието ви.

Неговите „ами ако" ще заглушават всяка рационална мисъл,

ще изживеете живота си в безкрайни „хитри" ходове, чрез които да избегнете срещата със страха си.

Време е да се ядосате и да кажете „стига". По-важно е. Защото понякога клишетата крият очевидни истини. Няма нищо по-страшно от страха – чували сте го поне милиард пъти.
Е, вярно е.

А сега аз отивам да напазарувам в „Била". Какво като е събота вечер? Безстрашна съм, нали?