Искам да ми е луксозно

Това планират хора, обикновено работохолици или на високи постове. Те не се интересуват от цените и мястото, където ще почиват. Важното е да са някъде, където не са били досега, да им е красиво, екзотично, да има максимум условия за приятно прекарване на определеното им за почивка време.

Секретарката прави резервациите, следи за навременното отпътуване и често подсеща за това и онова. Тези хора не са за мислене – те ще си изкарат страхотно и то на страхотни места. Но дали докато почиват променят навиците си? Имат ли потребност от това? Или се оставят на познатия им ритъм? Спят до късно, купонясват до зори, опитват всякакви екзотични храни, които иначе биха провалили важните им срещи или биха сринали драконовските диети, на които са се подложили. Е, всеки би им завидял и да си призная: и аз искам така!

Почивка с желязна програма

Този метод започва да се обмисля от средата на пролетта. Започват да се разглеждат брошурите на хотелските комплекси, офертите на туроператори, правят се сложни таблици за изчисления, търси се най-добрата комбинация за близост до плажа, по възможност наличие на собствен басейн. Има ли паркинг, къде фитнес залата, а сауната? Какви релаксиращи процедури предлагат на място, има ли предложения за екскурзии, каква е храната, а цените? След това идват дългите серии от телефонни разговори с избраните агенции, безкрайните доуточнявания за изгледа на стаята или апартамента, за етажа, на който ще се настанят.

Когато затворят телефона се впускат в дълги и сложни изчисления, откъде могат да дойдат парите за уговорената почивка,от кого евентуално, може би ще е възможно да се вземат пари в заем. А кога ще искат да им се върнат? С пари на кредит ли да разполагат, или с пари на заем? Така ще избегнат лихвата?...И т.н, и т.н.
Когато все пак пристигнат на уговореното отдавна, дълго очаквано и много желано, място, ежедневието се разпределя по желязна програма:

Събуждане – в 7.00 ч
Тоалет – от 7.00 до 7,15 ч
Тичане по плажа – от 7,15 до 8,15 ч
Тоалет – от 8,15 до 8.30 ч
Закуска – от 8,30 до 9.00 ч
Плаж – 9.00 до 11.00 ч
Тоалет – от 11.30 до 12.00 ч.
Обяд – от 12.00 до 12.30 ч.

След обяда следват екскурзия с корабче, фитнес, масаж, прословутото джакузи, спа-процедури, вечеря, разходка по плажа, приготвяне за сън и лягане...

Много е важно в тази програма да не бъде просрочено нито едно време, да не бъде пропусната нито една точка от плана, защото така почивката няма да бъде пълноценна. /Според нечии представи за пълноценна почивка/. После, странно защо, този човек се връща у дома и разказва на приятелите си: "Две седмици не ми стигнаха, за да си почина. Чувствам се сякаш още по-уморен". Защо ли?

Най-романтично е на палатка

Все още има такива хора – и на 60 да са, с болки в кръста и в ставите, ще пълзят, за да се промъкнат в палатката си. Ще спят в чували /в оня стар чувал, купен от преди 20 години – не че няма пари за нов, просто той си е Специалният Верен Чувал/. Ще си кладат огън на открито или ще си правят кафе на старата вярна газова бутилка. Ще се мажат с гадни препарати против комари, кърлежи и други непоносими насекоми... Вечер ще посвирят на китара и ще съберат съседите по палатка на сладки приказки и песни, ще си опекат миди, които през деня са събрали и ще отпиват сладко от бутилка изстудена бира. Това може и да им е и вечерята. Тези романтици са си останали такива още от ученическите си години.

Когато за пръв път са дошли по този начин на море с гаджето и приятелите. И от тогава всяко лято все така – със съпругата и мърлявите си деца, но бодри и винаги усмихнати под мустак. Да си припомниш вечер, прегърнал момичето си, за онова страшно възбуждащо време, когато си се шмугнал в палатката на момичето от съседния клас и си изживял мечтите си.

Ако си пропуснал да го направиш на младини, сега като възрастен вече си се научил, че има по-удобни приспособления за поддържане на лична хигиена и обстановка с по-меки дюшеци...

следва