Празници на природата и семейството

Започна есенният цикъл от празници в чест на свършената полска работа, на прибраната реколта. Хората се отдават на веселие, вдигат се тежки сватби, събират се родове на селищни сборове, отдава се благодарност на светеца покровител на селището.

Богати със символични и магически действия, обредите и благословиите, излезли изпод ръцете или от устата на възрастните, те пренасят през времето нашите празнично-обредни традиции. Възникнали в древни времена, обогатявани и незагаснали през вековете, те са пазили непокътната българщината, укрепвали са нашата народностна идентичност, привнасяли са неповторима поетика в бита и символни значения в лични и групови съдби.

Дори и неизползвани и практикувани широко в наши дни, полезно е да бъдат запазени като традиция.

Трябва да се познават обредите, обичаите, традицията

Тези есенни празници са богати на символика и заредени с дух. Привършвайки полската работа, хората могат да се отдадат на заслужена радост и веселие, с песни и танци да покажат благодарност за прибраната реколта, с надежда за здраве и дълголетие. Есента е и време за тежки сватби, за празници на семейството и на рода, повод да се направи сбор на селището, в се е родил, израствал и работил българинът. Съборът е всеобщ празник не само за селото или града, но и знак на благодарност към светеца-покровител, когото почитат в някои от празниците си и в носеща неговото име местната църква. Започнали с литургия за здраве и благодарност към светеца, тържеството се пренася на организираните сборове с много глъч, смях, богато отпупани трапези, шеги и игри за децата.