Това ми отвори очите за самозаблудата, че човек може сам да се справи с алкохолизма, признава зависим, чието име и не поискахме да научим

Благодаря, че се съгласихте да отговорите на въпросите ни – и за това се иска кураж и сила. Представете се – кой сте и с какво се занимавате?
Ами аз съм зависим от алкохола. Имам алкохолна зависимост – сериозна употреба приблизително 8 години.

На колко години сте?
На 28 години. Започнах да употребявам още в 12 клас, преди да завърша средно образование.

Започнахте всекидневно така ли?
Почти всекидневно, със съученици, през междучасията.

От любопитство?
Не толкова от любопитство, вече бях наясно с въздействието на алкохола. Просто заради компанията беше първоначално.

И кога дойде момента да не можете без него?
Доста по-късно. Като завърших гимназия, продължих да употребявам с приятели, извън гимназията.

С какво се занимавахте тогава, работехте ли?
Баща ми е музикант и аз се занимавам с музика, работехме заедно.

А тази среда предполага употреба...
Точно така. След около 2-3 години започнах да осъзнавам, че евентуално може би ще имам проблем с алкохола, но ...

Върху здравето ви вече отразяваше ли се?
Все още не. Въпреки, че употребявах, аз и спортувах, организмът бързо се справяше с алкохола. Започнах да осъзнавам, че може би ще имам проблем, но това не ми беше стимул да спра. Харесваше ми, беше ми приятно... Като минаха още 1-2 години, нещата станаха наистина сериозни – започнах да употребявам сам, да се крия от приятели. Първо пиех преди да се събера с тях и продължавах заедно с тях да употребявам. Докато накрая стигнах до употреба единствено сам, да не пия с абсолютно никого. Запасявам се предварително с алкохол, за да мога когато стана сутрин, да си махна махмурлука, да спре треперенето на ръцете.

Сам ли живеехте?
Не, по принцип живея с майка ми. Работя заедно с нея.

И се криехте от нея? Тя не знаеше или?
Ами доста умело се криех и тя разбра в последните 2-3 години, че имам проблем, но изобщо не осъзнаваше до каква дълбочина беше стигнал този проблем. Може би нейните нагласи са били, че сега започвам и очакваше, че ще спра бързо и по лесния начин. За нея беше доста голям шок в продължение на тези 2-3 години, като виждаше, че не мога да се справя сам. Наистина, правил съм доста опити абсолютно сам да се боря, но винаги се връщах.

Вие вече сте осъзнавали, че трябва да спрете, или майка ви настояваше?
Не, аз вече си осъзнавах проблема. Исках да спра, правил съм го за периоди около 2-3 седмици, малко над месец понякога. Издържах по-трудното, цялата абстиненция – гадене, повръщане, треперене на ръце, главоболие и т.н., но след това вътрешно се успокоявах, че този проблем може да се преодолее; че периодът на абстиненция е 3-4 дена и като минат, човек може вече да се контролира. И така постоянно се връщах към алкохола. Типичната самозаблуда. По едно време обаче наистина осъзнах, че сам не мога да се справя, че нещо в мисленето ми не е правилно.

Как стигнахте до това?
Бях наистина в много тежко състояние преди да дойда тук...

Какво ви имаше?
В един ден получих два припадъка, на два пъти бях на косъм от смъртта. Сърцето ми спря да бие.

Проблемите бяха сърдечно-съдови, така ли?
Ами не, последствията, това, което ми обясниха и което е много опасно при алкохолната абстиненция, е че когато човек рязко спре алкохола, мозъкът започва да се подува и се притискат нервни центрове, от което аз съответно получих припадък и сърцето ми спря.
Опитах се сам да спра за пореден път и за един ден два припадъка получих, което вече ми беше в повече, този стрес ми се отрази наистина. Директната среща със смъртта. Казах си, че нещо просто трябва да се направи. То се е видяло, че сам не мога да спра, и потърсих помощ и съответно дойдох тук.

Това ви е първата рехабилитация която карате така ли?
Точно така.

От колко време сте тук?
Малко повече от 4 месеца?

И как се чувствате сега? Кога беше най-трудно, откакто сте в терапевтичната група на "Солидарност"?
Ами малко труден е този въпрос, защото човек със зависимост среща трудности почти ежедневно и се сблъсква с тях. Дори и сега просто е неизбежно. В началото, като е мотивиран, човек има по-малко вътрешно желание за алкохол, но наистина е много опасно това успокояване, което си е съвсем логично като мислене при всеки човек. Въпреки че съм тук в програмата, си имам от време на време желание за употреба и точно върху това се работи тук – как да се справяме с тези желания, изграждаме методи, тактики на поведение. И да чукна на дърво, засега съм чист и съм доволен. Много е важно да се разбере едно от основните неща, които учим тук, – зависимостта е проблем, независимо кой какво употребява, дали е към наркотици, дали е към алкохол, дали към хазарт.
Когато човек попадне в дадена ситуация и не може да се справи с нея, той търси употребата, независимо на какво – това е зависимостта.

При вас не е имало ситуация с която да не можете да се справите. Както ми разказахте историята си, вие не сте имали драма, която е трябвало да преодолеете с алкохола...
Не, извинявайте, пропуснах да спомена, че по-сериозната ми употреба започна след раздялата на майка ми и баща ми. В началото това беше голям проблем. След 2-3 години успях да го разреша вътрешно, след като говорих с баща ми, примирих се със ситуацията, но тогава вече беше твърде късно...

Вие живеете с майка си, а с баща си работите?
Не. Работя с майка ми и живея при нея. С баща ми работех преди. Сега с него поддържаме добри отношения, подкрепя ни. Но самата раздяла на двамата преживях много тежко, защото се занимавах с музика, работех с него и имах очаквания да работим в бъдеще заедно... И ми беше много тежко, което беше още един стимул да продължа да пия. Справих се с този проблем, говорих с баща ми, с двамата заедно и си изясних положението. Но вече беше твърде късно и... продължих употреба още 4 години, преди да дойда тук.

Имате ли в рода си баби, дядовци, чичовци, роднини, които са били зависими от алкохола?
Не, аз съм черната овца на рода.

Какви са плановетеви след завършване на програмата? Ще севърнете ли към музиката?

Никога не съм спирал да се занимавам с музика, макар че от 3-4 години не свиря професионално. Но все пак не съм загубил форма. Имам данни и мога да си изкарвам прехраната с това. Свиря соло китара, ритъмен блус и джаз, и реших да се върна към това, възстановявам репертоара си. Може би ще свиря в чужбина с баща ми...
Не градя грандиозни планове, обаче. Не очаквам нещо голямо – просто нормалните неща... Може би имах шанс за сериозна професионална музикална кариера, но вече не мисля в тази посока. Вече е късно.
Мисля обаче за нормален живот. Жена, семейство – надявам се.