КОНКУРСИ
Публикации в изминалия Конкурс - Смях, смях, смях
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Клуб 50+ пътувай
Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас
Море в Гърция - Паралия Катерини
Клуб 50+ препоръчва
Zadrujno.bg - първият български сайт за колективно пазаруване
Направете си нестандартен подарък! Запаметете снимките си на флаш памет и само след 10 минути ще имате Вашите спомени във фотоалбумче
Информационен бюлетин
Анкета
Трябва ли средства от резервния пенсионен фонд да се разходват за ДЦК?
Гласували: 48
| Драги ми Смехурко, ти знаеш ли...? |
| животът - фамилия | |
| Соня Станчева | |
| сряда, 18 април 2012 г. 09:26ч | |
|
Посещения: 302
|
|
|
|
|
Всяка минута, всеки миг е важен – задръж го, употреби го за добро
Като се обърна назад и си спомня за какво си мечтаех преди време, какво постигнах реално и колко уроци научих, все си мислех, че вече съм зряла и знам пре-много. Обаче минава още малко време, сблъсквам се с нови предизвикателства и разбирам колко малко съм знаела. И вероятно така ще е докато съм жива. Секундите, минутите, дните, годините ни се струват като броеница без край, обаче край има и той е неизбежен и единственното сигурно нещо е, че рано или късно идва. Знаеш ли, драги ми Смехурко, тези дни изгубих майка си – на Великден, най-светлият Християнски празник. Докато тя ми говореше разни важни неща, които не исках да чуя, защото ми звучаха зловещо, не осъзнавах, че може би наистина ще дойде денят, в който тя вече няма да е до мен. А думите и са били едно споделяне на нейния опит с детето, което майката и на смъртният си одър продължава да учи, закриля и предпазва. Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор
Кое дете иска да чуе „Там са ми дрехите, така ще направите, това ще ми сложите!!!" – уверявам ви никой не иска да слуша това. Кой иска да стои до близък и да гледа агонията му, без да може да направи нищо, за да облекчи неизбежното? Никой! И собствената ти душа, драги ми Смехурко се блъска в стените на мозъка и вените ти и сърцето ти вие като куче и... мигът на раздялата идва. Тишина. Драги ми Смехурко, мама вече спи своят вечен сън, полегната на една педя от спящия ми татко, а аз до спомените за тях в сърцето си нареждам обичта и благодарността си към тези, които в този тежък момент са подали ръка, помогнали са и са станали по-добри, по-силни, по-човечни и неотлъчно са били до мен с единствената мисъл да помогнат. Искам да изкажа благодарност на Петя Александрова – медицинска сестра от Елин Пелин,Теодора Борисова – рейнджър, Елин Пелин и Райна Стоянова – лекар, Елин Пелин! Момичета, чувствам ви като бойни другари, а това е по-силно от кръвна връзка. Благодаря ви за проявената съпричастност, отдаденост и готовност за помощ по всяко време. Без вас нямаше да се справим нито аз, нито сестра ми! Драги ми Смехурко, не си прави планове нито за празници, нито за делници – просто цени всяка минута, в която дишаш и можеш да правиш добрини, да казваш по-често: „Обичам те!". И никога не забравяй, че един ден и нашият ред ще дойде и ще имаме нужда от Ангели-хранители до себе си. По-нови статии:
По-стари статии:
|
|
| Последна промяна от сряда, 18 април 2012 г. 09:47ч | |





Коментари
RSS на коментарите по тази тема