КОНКУРСИ

СМЯХ, СМЯХ, СМЯХ - КОНКУРС - Нека си направим една забавна анти-стрес смехотерапия. Лечителите сте вие!

Публикации в Конкурса - Смях, смях, смях

СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.

Публикации СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - 21 февруари - 19 март

Публикации Стани Четен Автор - 20 март - 19 април

Клуб 50+ пътувай

Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас

Море в Гърция - Паралия Катерини

Истанбул за 24-ти май – 3 нощувки

Златна есен 2012

Клуб 50+ препоръчва

Zadrujno.bg - първият български сайт за колективно пазаруване

Направете си нестандартен подарък! Запаметете снимките си на флаш памет и само след 10 минути ще имате Вашите спомени във фотоалбумче

Информационен бюлетин

Игра НАМЕРИ

Ключовата Фраза НАМЕРИ и всяка седмица награда-изненада СПЕЧЕЛИ!

Публикации от текущата седмица

Анкета

Как празнувате Великден?

Възмездието
животът - фамилия
Надя Иванова   
четвъртък, 12 април 2012 г. 09:21ч
Посещения: 284

Играта на съдбата

  Симо седеше на първия ред и плачеше… Музиката от рояла го подлудяваше и той заби глава между коленете. Сдържаше се да не хлипа, за да не наруши тишината и вниманието, с което публиката следеше изпълнението на седемгодишният малчуган. Само миг след последния акорд и залата се разтресе от бурните аплодисменти… Чак тогава Симо заплака с глас… Една млада дама изведе мъничето, което придърпа белия бастун на слепците, подпрян на рояла.

Детето, напълно сляпо, бе любимото внуче на Симо, неговата болка и наказание, най-тежкото възмездие, което човек получава за греховете си сторени преди години – волни или неволни.

Всичко започна толкова отдавна – когато Симо тичаше и се гонеше из туфите трева по стадиона с другите момчета от квартала, „изобретили" какви ли не игри, за да впечатлят 13-14 годишните съседки момиченца, които се навъртаха около тях.

Последната измислица бе хит – с пластмасови тръбички издухваха и се замеряха с фунийки от вестник, накрая залепени с лепило ,,Кале" и с вмъкната топлийка. Ударът гарантираше победа, а ударените дълго помнеха болезненото убождане на иглата. Тази вечер Симо бе във вихъра си – целеше всички от раз... докато Пламен не изпищя и не се свлече на земята, като се държеше за окото. Попадението бе на неточното място, в неточното време. Симо се притесни, а Пламен затича към къщи. Не се мярна три дни по опустелия стадион, а Симо не смееше нито да попита, нито да го потърси. В края на седмицата из квартала тръгна слух – Пламен е ослепял с едното око.

Този материал е изпратен по инициативата на Клуб 50+ Стани Четен Автор

Родителите му дори не знаели за случилото се, защото той упорито крил тайната 3-4 дни, докато окото се инфектирало напълно и вече нямало накъде... Започнаха фамилни войни, разправии, кой виновен и кой какво е трябвало да направи... Последваха операции в Германия, опити за корекции и... изкуствено око. И болката в душата на Симо, защото той не го бе искал това. В тази игра той можеше да е на мястото на Пламен и иглата можеше да се забие в неговото око...

Минаха годините, но Симо не можа да се примири с онзи стъклен поглед, който го блъсваше отсреща като стена всеки ден на улицата. Измести семейството си в близко градче и някак си успя да се откъсне от кошмара на вината... До онзи ден, в който с грейнало лице чакаше пред родилното отделение първото си внуче и то момче. Само, че младата лекарка смутено ги извика в коридорчето и закърши ръце като им подаваше малкото вързопче:

- Не зная как да ви го кажа, но трябва – внучето ви е напълно сляпо и с двете оченца. Поради по-ниско тегло трябваше да престои малко в кувьоз, имало е токов удар, кислорода е подаден в по-голяма доза и е отлепил и двете ретини безвъзвратно... Съжалявам.
- Симо се свлече като убит на близкия стол. „НЕ-Е, ТОВА НЕ МОЖЕШЕ ДА Е ИСТИНА!!!" Но беше самата истина и то за цял живот. Другото бе измислица – че онова е отминало и се е забравило... Възмездието го бе смачкало като с парен чук. „Око за око..." – не за око, а за две и то чии...? На това крехко като порцелан ангелче, което никога не щеше да разбере какви са цветовете на дъгата, колко е синьо морето и небето, колко е шарена есента. А той трябваше да му разказва приказки за аленото гребенче или за Златокоска...
- Дядо, аз хубав ли съм ?! – стресна го гласът на малкият пианист, който се гушна в него.

Коментари  

 
0 #2 авторката 2012-04-13 17:08
Цитирам господин:
Това е много лошо,защото и аз помня тези игри ,а най лошото е да си без очи.
И аз съм чувал, че се връща всичко на следващите поколения, които нямат никаква вина за грешките на предците си .

За зла участ - разказа е по действителен случай и историята е реална....
Цитиране | Докладвай на администратор
 
 
0 #1 господин 2012-04-13 11:33
Това е много лошо,защото и аз помня тези игри ,а най лошото е да си без очи.
И аз съм чувал, че се връща всичко на следващите поколения, които нямат никаква вина за грешките на предците си .
Цитиране | Докладвай на администратор
 

Добави коментар

Ако пишете на кирилица, по-лесно ще ви четат.

Защитен код
Обнови

Последна промяна от сряда, 11 април 2012 г. 16:05ч