Дни на божествени страдания и човешко съпреживяване

На старобългарски думата „страст" означава страдание. Затова и последната седмица от земния живот на Иисус е наречена „Страстна седмица". Дни на неизбежни страдания, своеобразна прелюдия към вечността. За вярващите християни това е седмицата, през която се отърсват от делничната суета и се отдават на възвишено съпреживяване, докосвайки се духовно до саможертвата на Иисус Христос.

Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазаря, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки ден от Страстната седмица е наречен Велик и Свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения самия път на Христос към Голгота, страданията и изкупителното му дело на Кръста.

Велики Понеделник

Евангелията разказват, че на Велики понеделник, Божият син влязъл в и намерил площадката пред храма, пълна с търговци.

Обхванат от свещен и справедлив гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, казвайки им, че храмът е дом за молитва, а не тържище. (Мат. 21:12-13, Марк 11:15-19; Лук.19:45-46).

На Велики понеделник Църквата прославя св. патриарх Йосиф - син на старозаветния патриарх Яков и предобраз на Иисус Христос. Йосиф бил смятан от своите братя за любимец на баща им и това предизвиква омразата им, организират заговор срещу него и го продават на пътуващи за Египет търговци. Там, в чуждата нему страна, Йосиф преминал през множество страдания, но фараонът го направил втори по власт и положение в цялото царство (Бит 41:38-46).

Като такъв успява да помогне на братята си, въпреки тяхното предателство, спазявайки ги от глад и давайки им прошката си. Подобно на Йосиф Господ Иисус Христос бил предаден от евреите на езичниците, бил измъчван и страдал заради човешките грехове, затова е и считан за негов предобраз.

''Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън'' (Мат. 3:10 - На първия ден от Страстната седмица, Църквата ни предлага да размислим и над образа на безплодната смокиня (смоковница), която изсъхнала след като била прокълната от Господ (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22). 

В православната традиция

На Велики четвъртък се  боядисват се великденските яйца.

На Велики петък (наричан още Разпети петък) в Западна България се украсяват боядисаните яйца с различни мотиви. Ходи се на църква, като се обличат нови дрехи и се минава под масата три пъти за здраве. Не се извършва домакинска работа. Не се боядисват яйца.

На Велика събота обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

От Лазаровден до Томина Неделя (Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.