Денят, в който Юда предаде Христос

Ето, Женихът идва в полунощ
и блажен е този раб, когото намери да бди,
а недостоен ще е, когото намери униващ.

Този ден припомня едно от последните събития в земния път на Иисус, за драгоценното миро, което една грешница, в искреното си разкаяние, изляла върху главата на Спасителя. Искала да засвидетелства почитта си към него и влязла в дома, в който Той бил. В притеснението и бързината да осъществи благото си намерение тя счупила алабастрения съд, в който носела мирото.

Скъпоценното миро струвало цели триста динария (Марк 14:5), немалка сума, затова и някои възнегодували против клетницата: "защо е това прахосване?", "мирото можеше да се продаде и парите да се раздадат на сиромаси". А Христос им отговорил "сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате", "тя извърши добро дело за Мене [като] превари да помаже тялото Ми за погребение". За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Подобно на блудния син грешницата осъзнала греховете си и ''дошла в себе си''.

В третия ден от Страстната седмица е денят, в който Синедриона решава да осъди Иисус Христос и денят на предателството на Юда. Старейшините се били събрали в дома на Каяфа и обсъждали как посредством хитрости измама да заловят Иисус и да Го осъдят на смърт.Тогава Юда Искариотски отишъл при юдейските първенци  и уговорил да им Го предаде срещу тридесет сребърника (Мат. 26:14-16, Марк 14:10-11, Лук. 22:1-6). От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават. Защото трябва да се замислим дали нашите небоугодни дела не са своего рода предателство и да направим равносметка.

Традицията повелява на този ден да се набере и здравецът, който се раздава на Разпети петък.