За нещата от живота, без украси и фойерверки

Ние сме няколко приятелки на възраст между 40 и 55 години, които от години имаме традиция – веднъж месечно задължително дълго кафе питие и също така – задължително извън домовете ни.

Не, не сме като онези четири жени в града, които говорят предимно за секс, макар и поприкрит понякога зад емоции и някакъв сюжет, интрига, случка. На последната ни среща, обаче, разговорът, след бързото информиране кой как е, се завъртя само около секса.

Една от нас сподели, че вече не може да изпълнява съпружеските си задължения, защото либидото й било умряло. А умряло, защото, както знаем добре всички, съпругът й е здрав пияч след работа, в която е на висока и много отговорна позиция, също както знаем добре всички и, че е и абсолютен темерут със свръх развит инат и доста инфантилно поведение след прибирането си вечер у дома. Заради тези му качества, тя отдавна имала чувството, че все едно прави секс с недоразвито в умствено отношение пъпчиво пубертетче, даже по-лошо – чувствала се като изнасилвачка на ментално болен малолетен, въпреки че инициативата никога не е нейна. Това нейно усещане постепенно убивало всякакви трепети у нея, докато не убило не само тях, но и чувствата й.

Стигала й работата й и очакването на първото внуче. За развод и дума не може да става. Посъветвахме я да отиде заради тези си усещания на психиатър. Може и на семейна психологическа консултация. Естествено, че няма да отиде на нито едно от двете места. Според нея е възрастна – на 45 години!, а и той няма да иска да посетят заедно психолога, пък и как ще се излагат пред децата с консултации за такъв проблем.

Втората съобщи, че след n-години брак и бебета-внуци, вече е безполово същество, както и съпругът й, така че не се вълнуват от секса. „Отсвирили" го били, както се изрази. Пошегувахме се, че може би някой от тях, а може би и двамата, са го „отсвирили" този секс някъде навън и някой друг го е намерил.

С когото си го ползват. Ако не е така, единодушното решение беше да си поговорят, обмислят, починат, разнообразят навиците си в леглото и, ако не се получи – развод и нова връзка или без развод – други партньори, но внимателно по отношение на здравето и дискретно по отношение на брачния партньор. Ми да не са умрели, я, та да се отказват напълно. Не са престарели толкова. Естествено, че не прие съвета, естествено и, че ние не бяхме напълно сериозни с този съвет.

Третата каза, че в момента я е гнус дори от произнасянето на тази дума, какво остава за действието, което тя назовава. Звучало й напълно противоестествено и противоприродно. Заради свекърва й, която споделила с нея, че собственият й мъж вече не иска да прави секс с нея, не, не да се люби, а да прави секс казала старата жена, и добавила, че въпреки, че „още го бива много като мъж" и стигал до нужното състояние, не желаел да продължи.

Сигурно защото си имал любовница, затова не искал нея вече. И страдала на глас жената и недоволствала пред снаха си. Че и добавила – „ аз гледам да го прелъжа, та да не мисли за друга". А тя, снахата, нашата приятелка, повтаря: „и двамата са почти на 80, гнусни са". Заради споделеното сексуално оплакване от свекървата, снахата не може да прави секс със сина й. Въпреки, че го обича и се разбират добре. Успокоихме я, че ще й мине погнусата. Когато половата диета стана по-дългичка, ще й се появи апетита. Пък и да не се вживява толкова, живи хора са все пак старците.

Спомних си и разказа на един колега от преди години. Зрял и хубав мъж с красива жена и две деца в началните класове. Обаче, живеещи в гарсониера. Навивали будилника за два часа през нощта. За да са сигурни, че децата спят дълбоко в кухничката – детска стая.

Звън, бърз секс, заспиване, след четири часа ставане за работа. Казваше, че след два месеца такъв режим, му се отщял не само секса, но и да вижда каквито и да било часовници. Зарязали този начин. Върнали се към нормалния – когато се появи желанието. Тренирали го да се появява само нощем. И им пораснали ушите от ослушване, добавяше той. Въпреки това, веднъж малкият им син влязъл посред нощ в стаята им, за да каже, че му е лошо и ги сварил. Съвсем в разгара и съвсем както не е редно едно дете да вижда родителите си. Детето се шокирало, а родителите му се ужасили от възможните бъдещи последствия върху психиката му. И срамът им бил ужасен. В огромни дози. Пострадали задълго отношенията между всички в семейството. Колегата се лекува дълго от еректилна дисфункция, след време се преместиха в по-голямо жилище и нещата се оправиха.

След кафе питието дълго мислих. Не можех да си обясня как е възможно да ни харесват белокосите двойки, които се разхождат – хванати за ръка, и да им се радваме, а да не приемаме мисълта, че родителите ни са живи същества със своите нормални физиологични и емоционални потребности. Ние също, независимо, че внуците ни или се очаква да се появят в близките години, или вече някои от нас ги имат.

Аз също съм мислила и възприемала родителите си като безполови и идеализирани същества. А те, идеалите са нещо красиво, но безплътно, нали?

Е, как тогава да допусна, въпреки че аз, точно аз, като тяхно продължение, ходя по тази земя, а за да мога да ходя те нито са ме осиновили, нито са ме създали и ин витро... не, не и не, мисълта се отпъжда веднага! Някога, едва ли не по някакъв мистичен и таен начин и най-вече по задължение заради продължението на човешкия род, те са ме създали, но само това, а после просто са продължили само да се обичат. Платонично. И да ме отглеждат.

Като необходими безполови придатъци към моето съществуване. Вероятно и нашите деца мислят така за нас, родителите им. Крием съзнателно, че освен родители, сме и пол, така естествено както сме и личности. Грешен модел на възпитание или естествен родителски свян. Като се добави и синовния свян, как да проумеем, че родителите също обичат да се обичат.

И в това няма нищо срамно. Напълно нормално е. Нормално.