В момента България се "гордее" с нечуваните 24 % неграмотност

Днес децата на България не се гордеят, че са се родили точно на това географско място. Малцина от тях, ако ги запитате, ще могат да ви кажат без големи умствени напъни думите на химна на светите братя Св.Кирил и Методий, ако въобще го знаят. Може би защото те, нашите деца, нямат никакво намерение да прекарат живота си в България, която за тях е просто скапана, тъжна, бедна държава. Но не и Родина. 

Тях ги чакат европейските хоризонти.

Места за берачи на портокали и овчари в Гърция, домашни помошнички в домовете на заможни европейци, камериерки, зидари, мазачи – свят широк, професии разни. Какво тук значи някаква си България!
Животът ни изобилства от сюжети с хора, които по някаква причина получават амнезия, губят представа за себе си. Животът им се превръща в ад и, ако не намерят своята идентичност, избавлението е психологическия край, последван от физическия. Така както е при хората, така е и с цял народ.

Други народи измислят и митологизират, след това материализират в слово, звук, образ и камък своето далечно минало. Гърците накараха Европа да приеме гръцката история като фундамент на европейската цивилизация, да влезе в основата на латинския език, а оттам да се разпръсне във всички западно-европейски езици. Над нашето значително по-богато и по-стародавно минало растат бурени и забвение.

Да, паметта е имунитетът на един народ. Има памет, има народ. Няма памет – заболяваме от синдрома на придобита имунна недостатъчност. И затова си заслужава да се тревожим. Да пазим и събираме зрънцата историческа памет – там оживява и се предава героиката и виталността на някогашното българско племе!
Безволието не е липса на движение, на инициатива, то е движение на инерцията. То е леност да отказваш да направиш нещо, което досега не си правил, макар отлично да знаеш, че точно то ще ти подобри живота. Безволието е да те залива реката след пороен дъжд, но ти отново да хвърляш боклуци в нея и да я задръстваш. Да усещаш кризата на гърба си, защото в селото ти няма работа, но леността на духа ти те кара да играеш карти по цял ден в единствената кръчма-кафене, хранителен и всякакъв смесен магазин.

Безволието е липса на творчество на новаторски подход в делата, на страха и треперене пред риска. То е мързел и леност да се движиш в руслото. Топиш се в блатото, вместо да излезеш и тръгнеш свободен и волен по широкия бял свят. В България безволието си е нашенско, безпланово, от което се въртим около една точка и си смятаме, че ни е добре. Слагаме туршии и компоти всяка есен, сваляме радиатори, не си плащаме сметките и т.н. нашето безволие тъне все по-дълбоко в блатото на рутината, на безропотността, в примиреността на думите: Това е положението. Така сме се и отпоробили – с безволие. Друг го е направил вместо нас.

Избрахме да сме европейци

което може би ще рече побългаряване на европейското, и поевропейчване на българското.... Е, сега вече великата "Ода на радостта" може да се изпълнява спокойно и на дудук, и на зелен листец, и на гребенче. А на всеки наш празник гордо ще мятат голи бедра мажоретки, дечица ще пеят песничките си на някой наложил се друг европейски език.Новите времена ще наложат нови нрави.

Експертите предупреждават, че в момента България се "гордее" с нечуваните 24 % неграмотност. А докато всички онези цивилизационни мечти се превърнат в реалност, нека на празниците ни звучат българските песни, на езика свещен на нашите деди, а в очите на хората да блестят сълзи. От гордост, не от срам, че са българи. Преструваме се, че им играем по гайдата – на тях, европейците – но пак си знаем нашето – то ни е мило, родно, свято. Пишем си закони, дори ги приемаме, но не ги изпълняваме. Каним инвеститори отвън, приватизирахме по нашенската, цъфти корупцията. И сме доволни от себе си, защото мамим хората отвън, че строим пътища и магистрали, че създаваме земеделие с еврофондове, по-късно разбираме, че са потънали безследно в нечии бездънни джобове. Стоим до реката и не пием от водата, а все плачем, че сме жадни. По-добре жадни, отколкото други и различни от предишните – поредна българска философия. Това спъва движението ни напред, затова все се въртим в затворения кръг като въртоглави. Народът му казва на това: "Върти се от щуротия!" Но нали си е нашенска въртоглавост – приемаме я за начин на поведение и сме доволни.