Алкохолната болест добива размери на епидемия, очертава проблемно бъдеще

Разпространението на алкохолната болест в България в последните години придобива размери на епидемия, смята доц.д-р Снежа Златева, началник на Клиниката за интензивно лечение на остри отравяния и токсикоалергии към варненската Военна болница. В интервю за Клуб 50+ тя проследява тенденциите за пристрастяване към алкохола, особено драматични при децата под 15 години и при жените, сравнява какво се прави у нас и в другите страни за преодоляване на това социално зло.

Какви са тенденциите, наблюдавани от медицината, по отношение на алкохолизма – този „средно тежък“ проблем на обществото?
Добре поставяте в кавички степента „средно тежък“, защото проблемът с алкохолизма в нашето общество въобще не е средно тежък, а според мен е много тежък. По определение алкохолизмът е болест с биологична, психична и социална генеза. Ние, лекарите можем много да говорим за биологичното естество на алкохолната болест. Направени са многобройни изследвания, които разкриват биологичната природа на заболяването. Но това е само една от причините на заболяването, останалите две страни са не по-малко важни – психичните особености на индивида и социалната му среда. Ето защо алкохолната болест не остава в обсега единствено на медиците, тя се изучава и от психолози, тъй като засяга обществото от най-малката му единица – семейството, до работното място и всички останали сфери на обществото.

Искам да уточня, че в Клиниката по токсикология във Варна се лекуват само най-тежките случаи, така че нашите сведения отразяват, както е популярно да се казва, само „върха на айсберга“. Но ще обърна внимание, че масивният връх на този айсберг загатва за невидимата широка основа на проблема. Приканвам всички да се асоциират с „Титаник“, който може да бъде потопен от айсберга.

Защо на наркоманиите се обръща толкова голямо внимание, а на алкохолизма – почти никакво?
И двата проблема са значими. Разделянето на алкохолизъм и наркомании е изкуствено, защото алкохолизмът е наркомания. Зависимостта към другите наркотични вещества е също голям медико-социален проблем. Добре е, че финансови средства и голям брой европейски програми са насочени за лечение на наркоманиите, предимно на пристрастяването към хероина. В България обаче „сме изостанали с 50 години в борбата с алкохолната болест в сравнение с другите европейски държави“, цитирам Ева Войдило, водеща в лечението на алкохолната зависимост в Полша. Обяснение за това намирам в обстоятелството, че проблемът възникна в обществото и се разпозна като такъв през последните години. От алкохолна болест винаги е имало засегнати, но днес разпространението на тази болест придоби епидемичен характер.

Зависимите към алкохол в България са между 4 и 7% от цялото население, 1% са жените, което в абсолютни числа прави хиляди хора в активна възраст (при население 500 000 зависими към алкохола са 20 000 човека). По-лошото е, че не само зависимите страдат, а наравно с тях и техните близки – родители, съпрузи, деца. Децата страдат психологично до трето поколение. Така мащабите на това заболяване стават огромни.

Заболяването при всеки протича различно, при едни разрушението на менталните (умствени), психически и физически сили става по-бавно, а при други е обратно. Особено бързо се развива болестта при младите хора и жените. Ето защо назрява моментът да се обърне внимание на това социално значимо заболяване. В България досега алкохолната болест не е имала такива размери, не е била така опустошителна. Пред нас се очертава проблемно бъдещето предвид факта, че младежите злоупотребяват системно с алкохол.

Необходима ли е според вас държавна политика за борба с алкохолната зависимост?
Според мен не бива да откриваме „топлата вода“. Добре е да почерпим от добрите практики в Европа и Америка в борбата им с алкохолната болест. А доколкото аз съм запозната, в повечето страни на Европа има държавна политика за лечение на алкохолната зависимост.

Данъците от производителите на алкохол целево отиват за лечение на пациенти с алкохолна болест. Това лечение е определено на около 50 евро на човек на ден в рамките на 20 до 30 дни. В някои страни престоят е до 3 месеца. Лечението се осъществява в медицински заведения, където отначало се прави детоксикация, а след това се работи с болните за промяна на мисловните им стереотипи и ценностната система. В някои страни тези пациенти се занимават и с трудова дейност.

Това лечение е извън психиатричните болници. Със зависимите работят специално обучени, най-често хора, които са били преди това зависими към алкохола, преодолели са заболяването, преминали са курс на обучение и работят със зависимите и техните семейства, с работодателите. Друг важен въпрос, в който държавата трябва да се намеси, е обучението на хора, способни да ръководят лечението на зависими пациенти. Сега в България такова обучение не се извършва. Няма специалисти в тази област.

Можете ли да посочите икономическите щети от проблема, като ръководител на медицинско заведение, в което често попадат алкохолици?
Цената на един ден лечение в интензивен сектор, включително извършените изследвания и предписаните медикаменти, обикновено е около 300 лева, понякога и повече. Лечението се оскъпява дву- или трикратно в голям брой от случаите поради това, че острото алкохолно отравяне се усложнява от съпътстващи заболявания, като черепно-мозъчни травми, мозъчни съдови инциденти, редица други усложнения, които изискват скъпи изследвания, като скенер на главен мозък, консулти, медикаменти и интензивни грижи.

Други икономически щети идват от нарушена трудоспособност. Понякога уврежданията са значими, болните не са в състояние да се върнат на работа с месеци, налага се трайно трудоустрояване. Голяма част от зависимите към алкохол пациенти губят работата си поради невъзможност да изпълняват задълженията си. Често близките са принудени да напуснат работа или да ползват болнични, за да гледат своите алкохолици. Това също са икономически щети.

Тук би следвало да прибавим и пораженията, които зависимите от алкохол пациенти нанасят на работните си места. В това съм дълбоко убедена. В България работодателите не насочват работниците си, зависими от алкохол, за лечение, защото няма къде. Често това са много талантливи и можещи хора, поради което биват „покривани“ и „толерирани“ от колегите и работодателите. Щетите обаче нарастват с напредване на заболяването. Така се стига до настъпване на необратими процеси.

Лечимо ли е това заболяване?
Да, лечимо е. Трябва да започне рано и да следва определени етапи. Това е заболяване за цял живот. След детоксикацията и началната психологична помощ, пациентите трябва да помнят ежедневно, че са болни и взаимно да се подкрепят, което става в сдруженията на анонимните алкохолици. При някои пациенти е необходима и намеса и на психиатър, тъй като част от психично болните пациенти заболяват от алкохолизъм и обратно – зависими от алкохол развиват различни психични отклонения.
От заболяването трябва да се лекува цялото семейство, членовете му се наричат „съзависими“. Има сформирано „сдружение на съзависимите“, където те си оказват взаимопомощ.

Какви методи прилагате към пациенти, които ви търсят с молба да преодолеят алкохолната си зависимост?
В Клиниката по токсикология във Варна първо извършваме детоксикация на зависимите от алкохол пациенти. Това е най-болезнената част за тях. Обикновено трае 4-10 дни. След това има период на долечение. Ние сме привърженици на бързото спиране на психоактивните медикаменти. Смятаме, че пациентът трябва да остане с чисто съзнание, за да може да се работи с неговия ум и психика. Тук с тях разговарят психиатър и психолог. Целим пациентът да осъзнае своята отговорност в лечебния процес и в живота.

Изработват се индивидуални програми. Разговаря се с близките. При изписване пациентът се насочва към сдружението на аномните алкохолици, а близките - към сдруженията на съзависимите във Варна. Според конкретния случай работим с църквата за оказване на помощ на бездомници, с отдела „Закрила на детето“, с някои комуни в страната, с психиатричните болници във Варна и в Раднево.

Какви съвети давате на близките?
Съветите са да прилагат метода на „твърдата любов“. В много случаи близките искат, но не знаят как да помогнат. Затова организираме за тях среща с психиатър, с психолог и ги насочваме към сдружението на съзависимите, даваме им необходимата литература.

Какво могат да направят обществените организации, медиите?
Според мен най-важната организация е пациентската Асоциация за превенция и работа със зависимостите „Само днес“ и Сдружението на анонимните алкохолици в България. Доколкото съм запозната, водят се интензивни разговори между тях и правителството за разкриване на структури за лечение на зависимите пациенти със средства от производителите на алкохол.

Поради смяната на министри програмата не е финализирана. Смятам, че без държавна намеса и без строго насочване на средствата по направление точно за зависими пациенти програмата не би имала успех. Медиите формират обществено мнение и тяхната роля е голяма за вземане на решения, насочени в полза на цялото общество.

Как човек може да разпознае затъването си и изпадането в зависимост от чашката?
Най-кратко казано, загубва се контролът. Човек си казва „Ще пия само едно“, но това никога не става. След първата чашка пиенето нататък е неконтолируемо.

Алкохолизмът е болест. Тя преминава през три етапа. Първият е алкохолната употреба или алкохолен глад. На този етап контролът донякъде е съхранен. Вторият етап е алкохолната зависимост. Тук контролът е загубен, макар да има периоди на въздържание, които се редуват с неконтролирано пиене. В този етап се развива толеранс към пиенето, тоест прием на все по-големи дози за постигане на желаната еуфория. Третият етап е алкохолната зависимост, която се характеризира с пълна загуба на контрол и поява на абстинентни симптоми при намаляване на дозата или прекъсване на алкохола. Характерни симптоми на създадена зависимост са търсене на всякакви поводи, за да се пие, сутрешна подпухналост на лицето, сутрешно гадене, лошо настроение, депресия, манийни преживявания, лъжливо поведение, манипулативност.

Има ли безопасни дози, безопасно пиене на алкохол?
Световната здравна организация посочва за безопасни дозите 30 милилитра концентрат дневно за жените и 60 милилитра концентрат дневно за мъжете. Трябва да се има предвид, че 60% от зависимите имат генетично предразположение. Някои психични особености на индивида предразполагат към създаване на бърза зависимост. Редица социални условия благоприятстват създаването на зависимост. Например модата сред непълнолетните да се пие алкохол на рождени дни. Липсата на морална преценка от възрастните, които не само приемат тази употреба, но сами доставят алкохол за „празника" е подобно социално условие.

Липсата на контрол от родители, които не виждат зачервените очи на децата си, не разговарят с тях, не подпомагат творческите наклонности на децата си, са подобни социални условия. Въобще едно материалистично насочено общество с голям дефицит на духовни ценности, е също такова социално условие.