Средната възраст на алкохолиците в България е 40 години - отнасят ги цирози, полиневропатии, инфаркти и инсулти

Доц.Соня Тотева, директор на специализираната болница за лечение на алкохолизъм в Суходол, съвместява задълженията си с работа в Националния център по наркомании. Тя е едно от най-авторитетните имена у нас сред медиците, работещи за противодействие на този необхванат докрай от статистиката, но без съмнение огромен и задълбочаващ се социален проблем.

Работила е във всички европейски центрове за лечение на алкохолизъм. Номинирана е на седмо място сред 25 изтъкнати европейски специалисти в тази област. Тясната й специализация в последните години е иглотерапия, прилага я с голям успех на много от пациентите си. Разговорът ни с нея тръгва от държавната политика – защо за наркоманиите има изработена стратегия, план за действие, а с алкохолизма никой не се занимава? До каква степен това заболяване е проблем в България? Бяга ли се от него и защо?
Проблемът съществува, но много хора си затварят очите – от управляващата партия до административните ръководители в здравното министерство, просто се бяга от този проблем. Причините са няколко, на първо място това, че има други, много по-остри проблеми, които очевидно представляват по-голям интерес за нашата страна – финансовата криза, безработицата. Но с всяка измината година отношението към този проблем става все по-лошо.

Проблемът с алкохолизма има различни измерения - социално, икономическо, криминално и здравно.

Социалният проблем се изразява в това, че 43%, та дори и по-голям процент от криминалната престъпност се извършва под влиянието на алкохол, най-вече в периферията на страната, в провинцията. Но това не се съобщава, както не се обръща внимание на факта, че голяма част от престъпленията в семейния кръг – домашно насилие, изнасилвания, кражби, се извършват под въздействието на алкохола, който очевидно е много голям криминогенен фактор.

Друго измерение на злоупотребата с алкохол, върху което се правеха сериозни научни изследвания преди демокрацията, са икономическите щети: неявяването на работа, честото взимане на болнични листове, лошата и некачествена продукция, пътно-транспортните произшествия.

Когато преценяваме държавната политика обаче, не можем да пренебрегваме един основен аспект на проблема: липсата на санкции за продажбата на алкохолни напитки. На практика това е една от най-лесно достъпните стоки, телевизиите излъчват реклами в най-гледаното време, докато в другите европейски държави не е така. Аз виждам една сериозна загриженост от страна на Европейската комисия по този въпрос. Миналата година на асамблея беше приета глобална стратегия за борба с алкохолизма на ниво Световна здравна организация. Има европейска програма, която е насочена към превенцията на алкохолизма, не се жалят пари за развитието на лечебни заведения за алкохолици. Хората с този проблем има къде да се лекуват и не само това – те имат възможност за голям избор от различни методи за лечение. Всяко семейство има достъп до специалисти, от които да получи съвет.
У нас в същото време не само не се прави нищо, ами и това, което вече съществува като практика, не се финансира достатъчно. Така с всяка измината година оставаме все по-назад.

По-сериозен ли е проблемът с алкохолизма в страните, които давате като пример за успешни подходи?
Това е проблем на всички европейски страни. За Великобритания например се цитира, че 1 милион млади англичани употребяват и злоупотребяват с алкохол. Там се пие и от бедност, и от прекалена материална задоволеност. У нас няма статистика колко се пие и как се пие.

Защо?
Защото няма финансиране. Държавата не отпуска средства, за да бъде направено такова измерване. А освен пари, трябват и структури, и изпълнители, обучени кадри, каквито ние нямаме. Националният център за борба с наркотичните вещества е структурата, която трябва да прави такива проучвания, но специално за алкохолизма те не се правят.

Като представител на България в Европейската комисия какви данни съобщавате в такъв случай, когато ви попитат за алкохолизма у нас?
През януари докладвах пред Европейската комисия, че има проект за национална стратегия. Преди три-четири години беше сформирана работна група, в която участваха специалисти от министерствата на образованието и на вътрешните работи и представители на алкохолния бизнес. Последните бяха най-активни и най-подготвени в сравнение с другите страни в работната група. В резултат на консултациите изработихме проект за национална стратегия, която миналата година през пролетта беше качена на сайта на Министерство на здравеопазването.  1% - това са няколко милиона лева от акциза върху алкохолните изделия, които трябва да се дават за профилактика и лечение на алкохолизма Вдигна се голям шум и хората много се развълнуваха от съществувнето на подобна стратегия. Тя предвиждаше много дейности, много профилактики, трябваше да се получи финансиране, което основно да се събира от 1% от акциза върху алкохолните и тютюневи изделия, който държавата удържа. Формират се няколко милиона лева. Този процент трябваше да се даде за профилактика и лечение на алкохолизма, за научни изследвания, за медийна пропаганда против употребата на алкохола. Бяха предвидени и санкции за алкохолните производители.
Вдигна се голям шум от фирмите в бранша, тъй като бюджетът на държавата се пълни основно от този акциз. А има закон за здравето от 2006 г., в който чл.53, ал.2 гласи, че 1% от акциза трябва да се дава на служби, които се занимават с профилактика и лечение на алкохолизъм и наркомании. До този момент, вече сме 2010 г., ние не сме получили никакви средства от тези постъпления.

Кой трябва да се разпореди това да се случи?
Напоследък този въпрос се повдига от доста мощни пациентски организации, които питат къде отиват тези пари. Министерството отговори, че те отиват за издръжка на нашата болница и на националния център по наркомании... Но нашата болница съществува от 1972 г. и кой тогава ни е издържал до 2006 г.? Това е една държавна болница на издръжка от бюджета на здравеопазването, който с всяка изминала година се редуцира. От миналата година ние буквално се чудим как да оцелеем. Всеки месец нямаме представа дали ще има пари за лекарства на болните и за заплати на служителите. Болницата в Суходол е национална, приемат се пациенти от цялата страна, но е само с 40 легла – 20 за наркомани и 20 за алкохолици.5 до 7% от населението има нужда от лечение заради алкохолна употреба и злоупотреба За сравнение - в Австрия, Словения и Македония има 20 хиляди места за лечение само на алкохолици. Не може да става и сравнение с тях.
Задавала съм въпроси на международни капацитети в Европейската комисия как се изчислява броят на алкохолиците. Смята се, че от 5 до 7% от населението на една държава има нужда от лечение във връзка с алкохолизъм, алкохолна употреба и злоупотреба. По тази формула у нас това са 340 хиляди души. И това е най-вярната формула за определяне на броя на зависимите към алкохол. Според мен у нас говорим за повече от тези 7% и най-тревожното е, че намалява възрастовата граница – ученици на възраст от 12 до 14 години започват да употребяват системно алкохол. Другата тревожна тенденция е, че нараства женският алкохолизъм.

Как си обяснявате тази промяна?
Като че ли жените са по-чувствителни. Най-често пациентките ни са над 40-годишни, които попадат в групата на безработните, с ниски доходи. Но има и такива, които са съпруги на проспериращи богати бизнесмени и самите те не работят. Страхуват се мъжете им да не ги убият, да не станат жертва на насилие, страхуват се да не си загубят парите и добрия материален статус. Общо взето изпитват различни негативни емоции. Говорим за т.нар. коморбидни състояния – те развиват депресия вследствие на отрицателни емоции, страхово-тревожни състояния и панически реакции и се опитват да подтиснат тези психични разстройства с алкохол. Така търсят начин да се справят със стреса. За съжаление това явление става все по-актуално в психиатрията въобще.

Какво се случи с проекта - той ще бъде ли приет, такава стратегия ще има ли?
Няма приета подобна стратегия до момента. Текстът беше качен на страницата на здравното министерство и се вдигна голям шум от производителите на алкохол, на които се предлагаше увеличение на данъците, контролиране на печалби и т.н. Те успяха да намерят лоби в парламента и след една седмица стратегията беше свалена от сайта на МЗ, имаме я само на хартия. За да бъде приет подобен документ, той трябва да бъде обсъден широко, да го одобри Министерският съвет. Сега отново има опит да се работи по тази стратегия и аз се опитвам непрекъснато да ангажирам властимащите, не само от нашето министерство, но честите смени не способстват да настъпи развитие.

Проблемът се задълбочава заради дефицита на кадри. В страната няма психиатри, стават все по-малко, а от друга страна има и сериозно изтичане на квалифицирани специалисти. Те намират много по-добра реализация в други европейски държави, където се отделя голямо внимание на този проблем. Тук трябва да спомена, че заплатите в нашата клиника са най-ниските в системата на здравеопазването.

Съкращенията в провинцията насочват специалисти към столицата, но общо взето почти винаги имаме свободни места.

Каква е възрастовата картина на алкохолизма у нас?
Според едно проучване на Националния мониториращ център всеки трети ученик употребява алкохол и наркотици. И то на възраст 12-14 години. Увеличава се процентът на жените, казах вече. Употребява се твърд алкохол, предимно български водки, които са най-некачествени, с най-високо съдържание на метилов алкохол. Те просто са най-евтини. Има и едно скрито домашно производство, варене на ракия, върху което няма контрол.

Европейските норми за употреба на алкохол са 50 мг два-три пъти в седмицата за мъжете, 40 мл концентрат за жените. Това се равнява на 2-3 чаши вино или една бутилка бира от 500 мл. Това е т.нар. нерискова употреба. Не ежедневно, а два-три пъти в седмицата. В момента, в който се прескочат тези норми, например 100 мл всеки ден, вече говорим за рискова употреба на алкохол. Сещате се колко тези граници важат за България.

ЕК ни задължава да се поставят предупредителни надписи на бутилките за бременни, за учащи – че алкохолът вреди. Но у нас няма такива надписи, не са въведени още.

Как подхождате към лечението на заболял от алкохолизъм пациент? На кои хора Ви е най-трудно да помагате?
Може да се помогне на човек, който иска да получи помощ. Най-трудно е мотивирането на пациентите и на членовете на неговото семейство да започне лечение. Колкото повече е мотивиран човек да започне лечение, толкова повече може да се помогне. Най-трудно е мотивирането на пациентите и на членовете на неговото семейство да започне лечение Има цяла теория и наука за мотивиране на пациента и на семейството му. Доста трудно се работи с такива хора. Никак не е леко да се изгради твърда мотивация у пациента да приеме лечението. Има много добри медикаменти. Болницата предлага добра програма за лечение. Ако някой иска да се лекува, можем да предложим наистина добра програма с психотерапия, медикаментозно лечение, алтернативна медицина.

Не може да се каже, че алкохолизмът не е лечим. Напротив – имаме много пациенти, които са излекувани.

Лечението по обща програма ли минава или за всеки правите индивидуален план?
Лечението винаги е комплексно, в него трябва да участват и психолози, и социални работници. Също така много е важно да се предлага трудова терапия. Това са хора с нарушени трудови навици и е добре да се предложи допълнително ангажиране с труд или професионална ориентация. Една модерна психиатрична болница би трябвало да предлага и трудова терапия. При нас се предлага почистване на района, ремонтиране на помещенията. Имаше една много добра терапевтична база към болницата. Аз съм започнала като съвсем млад лекар в суходолската болница и още тогава имаше много добра програма за трудова терапия. Пациентите работеха, изкарваха пари и така подпомагаха семействата си. Но това се разруши с времето и сега трябва отново да се създава. Ще бъде в по-модерен вариант, но става трудно.

Как виждате ролята на неправителствените организации в този процес?
Има доста неправителствени организации, които се занимават със социално включване на определени рискови групи. БЧК например, от тях получаваме добра помощ и дарения. Има и други, по-малки и нови организации, които извършват и обучение. Съществуват частни болници и кабинети, но те не са решение на проблема. Много от пациентите са социално слаби и не е редно държавата да абдикира от леченето им. Би трябвало гръбнакът на тази дейност да е в държавните структури.

Правим опит да развиваме и извънболнична дейност. Нашата клиника печели втори проект по европейските програми. Ние като държавна структура влизаме в тези 6%, които усвояват европейски средства. Завършихме миналата година един проект за 300 000 евро и сега започваме втори. Доказахме, че най-добросъвестно сме усвоили парите, издържахме множество проверки. С тях създадохме модел за нова система за социална рехабилитация на алкохолици и наркомани. Предлагаме обучение по готварство, по алтернативен здравословен начин на живот. Започнахме да създаваме и клубна мрежа за пациенти и техните семейства по италиански модел. С още един колега имаме лицензи, учим ги как да се справят с проблема. Смятаме да мултиплицираме този опит в Благоевград, Банско, Русе, Варна, Пловдив, за да обучим кадри и доброволци, които и да не са специалисти, трябва да знаят как да работят. Те трябва да се научат да мотивират пациента и неговото семейство за промяна в алкохолната употреба и това е много важна крачка.

Във Варна има много добра клиника за зависимости, в Русе и Пловдив също. В София има няколко частни центъра. Това са колеги, които са били в клиниката в Суходол и са се насочили към частна практика след серия пециализации. В съвременните условия по-добре се развива частната здравна помощ.

Амбулаторната работа е за по-мотивирани пациенти, които имат и семейна подкрепа, родители, които ги следят дали си пият хапчетата. А стационарът е за пациенти, които нямат семейства. Още по-належащо е за пациенти, които са с алкохолни психози. Чуват гласове, имат чувството, че ги преследват. Това са сериозни психични разстройства и пациентите се нуждаят от 24-часово наблюдение в болница.

Съвременните тенденции са все повече да се лекува амбулаторно, без да се затварят зависимите в болници. Тежките случаи, когато са извършили престъпления, трябва по-дълго да бъдат лекувани. Но преобладава схващането, че трябва да има по-хуманно отношение към тези хора, че трябва да се предлагат най-различни варианти, като се започне от по-лекото амбулаторно лечение. Ако се види, че не става, чак тогава пациентът се приема в болница.

Има ли хора, които умират от пиене?
Разбира се, те живеят много малко, защото получават тежки увреждания. Най-често чернодробни, цироза, алкохолна полиневропатия. При алкохолиците са много по-тежки сърдечно-съдовите усложнения, получават ритъмни нарушения, високо кръвно, инсулти, инфаркти. Нашите пациенти не живеят много дълго. Средната им възраст е 40 години. А при жените тези усложнения се развиват два-три пъти по-бързо. Те по-бързо получават чернодробни увреждания.

Как се отнасяте към движението Анонимни алкохолици?
Това е движение, създадено през 1934-35 година в Америка от психиатри. В България този клуб се създаде на 5 декември 1989 година и аз съм един от учредителите. Всъщност всичко започна с една група по планинско лечение, тогава правехме такива групи, и аз водех една група от 20-25 бивши алкохолици в Родопите. Там обсъдихме възможността да се създаде такъв клуб в България, даже съм събирала вкъщи 10-15 души, първите ентусиасти. Още поддържам връзка с някои от тях. Николай Дюлгеров беше първият председател, който отдаде живота си и много ценно време на тази дейност.

Сега вече има клубове във Варна, в Бургас. Младите се разделиха на клубове по интереси и някак си нещата вървят. Това са групи за взаимопомощ, които представляват една социална ниша. Там се събират хора с алкохолни проблеми, които си помагат взаимно. Едни от тях са много религиозни, други са атеисти. На сбирките се чете Молитвата на анонимните алкохолици. Аз лично смятам, че те помагат много за решаването на този проблем и има хора, които са получили там своето спасение.

По света има много видове школи. Съществуват над 2000 психотерапевтични метода за лечение на алкохолизма.

Какво представлява лечението от алкохолизъм?
Започваме от първия контакт с алкохолика и неговото семейство, който продължава поне 1 час и в него трябва да се измери нивото на мотивация. Да се разбере този човек иска ли да бъде лекуван или не иска. В 90% от случаите идва под заплахите от развод или нещо подобно. Затова най-обичам да ми ги пращат от анонимните алкохолици, защото те са мотивирани за лечение. След това работим по индивидуална преценка. По-младите държат да има психотерапия, затова ги насочвам към психотерапевт. Аз съм се специализирала да работя с жени алкохолички и на тях много често предлагам иглотерапия комбинирана с психотерапия. Накрая предлагам специфично лечение с медикаменти.

Има ли полезно пиене? Казват, че червеното вино не е алкохол, а хранителна добавка и средство за сваляне на лошия холестерол?
Има нерисково пиене. В тези норми, които вече посочих. Въпросът не е толкова в разликата между концентрираните напитки и бирата и виното. Много са индивидуални нещата. Трябва да се отчита генетичният фактор. Има до голяма степен наследственост, даже е изолирана определена хромозома, която се намира в рода и тогава говорим за наследствен алкохолизъм. Виното действително е по-безобидно като напитка, но ако изпиеш 3 бутилки, ефектът е същият като от бутилка концентрат. Допустимо е да се пият по 2-3 чаши до половин бутилка, повече не.

Много зависи и от алкохолната дехидрогенеза (АДН - няколко на брой генетически обусловени ензими, които разграждат алкохола). При някои хора е в голямо количество и дето има една приказка "Пие кило и канче всеки ден и нищо му няма", просто си е по-здрав организъм и има достатъчно количество АДН. Азиатците например не могат да пият поради липсата на тези ензими – затова сакето е разредена ракия. Те са мъртви, ако поемат нашите обичайни количества 100-200 грама. След това трябва да им се правят системи за детоксикация. Нещата са много индивидуални. Всеки е забелязал – ако е изморен, се напива бързо, ако е отпочинал не. Една млада жена по време на цикъл също ще се опияни много по-бързо, а бременните въобще не трябва да консумират алкохол.

Основният симптом за началото на заболяване е загубата на контрол – количествен и ситуативен контрол. Такъв пример е т.нар. "уикенд запой" – от петък започват, в събота продължават и в неделя едва изтрезняват. Това се прави масово у нас.

Нека се опитаме да обобщим – какви са стъпките, които държавата може да направи, за да добие смисъл обсъждането на проблема и създаването на стратегия?
Ще отговоря с пример – в момента не дават пари за командировки, правят се икономии. Трябваше да ходя в Люксембург за форум, на който вече сме направили пробив. Научиха ме хората, осигурих един милион евро до момента от тези работни групи. Спечелила съм тези пари благодарение на това, че се познавам с тези хора, създадох си лоби, дето се казва: доцент Тотева – първи коридор. А тук не ми дават 500 евро и ми спират командировката. На всичко отгоре там е на реимбурсация билетът, което е най-скъпото в такова пътуване. Става дума само за нощувки и дневни по 35 евро. Казвам на служителите в министерството – аз спечелих 1 млн., ако отида сега, може да ми дадат 10 млн. евро за цялостно изграждане на болницата, вече съм се запознала с определени хора, имам си приказката, посрещала съм ги тук, вече ме познават. Ама не, викат, трябва да правим икономии.

По тази линия могат да се направят и други погрешни движения. Досега алкохолиците се лекуваха безплатно, всички психитрични болници бяха като социални заведения. Сега обаче има решение да се лекуват само хора със здравни осигуровки, което значи ликвидация на психиатричната здравна мрежа в България. Ние сме 12 психиатрични болници, от пациентите ни 10-20% я имат осигуровки, я не. Изобщо няма да има държавни психиатрични болници, всичко става частно. Те и без туй сега лудите се разхождат по улиците...

Самите специалисти в здравното министерство са разтревожени. Казват - вижте там гилдията да вземе мерки.

Аз имам пациенти, които не се притесняват от лечението в частна клиника, дори го предпочитат. Но в масовия случай от терапия имат нужда хора отдавна отпаднали от осигурителната система. За тях частните клиники не са решение Сред тях има специалисти, директори, политици. Те могат да си позволят скъпо лечение. Който има пари за качествено уиски, той ще има и за скъпо лечение.

Но в масовия случай от лечение имат нужда хора, които отдавна са отпаднали от осигурителната система. При това те пият нискокачествен алкохол. От българска водка можеш да ослепееш за няколко месеца, защото съдържа метилов алкохол и се получава атрофия на очния нерв. За тези пациенти трябва да се погрижи държавата – които пият по бутилка водка и са застрашени, а семействата им, когато ги имат, са безпомощни и потърпевши наравно с тях.