„Голямото момче" се превръща в тотален егоист, а страхът от обвързване надделява дори желанието за секс

Всички сте гледали култовия сериал „Сексът и града" и безспорно помните една от героините – красивата Шарлот. Тази с най-миловидното личице, чието подсъзнание бе най-малко мръсно, а бракът с „идеалния" – нейната идея фикс. Същата тази Шарлот стана гадже, а после се омъжи за маминото синче, който се обръщаше към майка си с галеното „Бъни" (зайче).

Както всичко в този сериал, и маминото синче беше идеализиран вариант – идеалният, който се среща само във филмите – богат и красив със страхотна професия. Много от българките биха преглътнали факта, че е неотделим от полата на Бъни заради останалите му качества.

Реалността в България е доста по-различна, горчива, цинична и леко мърлява, що се отнася до ергените, които и след 45-годишна възраст не само, че не се женят, продължават да живеят с майките си, но и да стават все по-емоционално зависими от тях. Тук въобще не говорим за някакъв „едипов" комплекс. Такива неща също се виждат главно по филмите.

Сериалът, в който участва моят герой – реален приятел, на чието „израстване" съм свидетел вече 30 години, се развива основно в столичния квартал „Света Троица" и на работното място на Иван. Имам и други „герои" прехвърлили 40-те и обвързани с майките си, които познавам лично, но Иван е типичният, който е развил всички „качества" на маминия ерген.

Вехт, сив, но спретнат

Точно така изглежда Иван на външен вид, а и всички ергени, които продължават да живеят с майките си. Дрехите са стари. Или ги пази от най-малко 15 години, или са купени скоро, но от магазин за втора употреба. По този начин майката-орлица успява още от самото начало да придаде на отрочето, което гони 50-така, непривлекателен външен вид и да го „предпази" от лошите жени, които „гледат само парите ти". Това не е клише, а си е чистата истина.

Колкото по-възрастни става синовете и не се женят, толкова по-мнителни стават майките към заобикалящите ги жени. Именно това е причината години наред да гледам как Иван идва на работа с черни или сиви дънки, риза или пуловер в максимално тъмни цветове, задължителната фланела отдолу (да не настине). Обувките са грозни, но „удобни", както ме убеждава Иван. Естествено, черни или тъмнокафяви. Никакви волности, никакви цветове или аксесоари – вехт, сив, но спретнат.
Този вид на Иван естествено

отблъсква неомъжените колежки

Тези, които се опитаха да му въздействат, съзирайки добрата му душа, се отказаха бързичко. Никой не обича да излиза с мъж, който се носи 5 за 4 и се държи на срещите като човек, който сякаш прави проучване. Всеки опит за по-голяма близост на Иван с жените, които ежедневно са около него, бяха обречени на неуспех.

На първо място това се дължи на патологичната му подозрителност.
Приятелят ми няма доверие „по дифолт" както казват компютърджиите. Измъчван единствено от мисли за това „какво ще иска тази всъщност", Иван няма абсолютно никакво време да се съсредоточи върху истинската същност на връзката, която му се предлага. Подозрителността го е превърнала в душевен егоист и

истинска скрънза

Преди всяка среща с часове обсъждаме приятелски едно и също – да плати ли сметката или само своята част, да ѝ купи ли цвете и точно колко бройки и за колко пари заслужава дамата на този етап от връзката им. Това е просто ужасно.

Няма да забравя какви душевни терзания преживя моят приятел, когато беше поканен на рожден ден в кръчма от дългогодишна приятелка с временни функции на кандидат-любовница. Човекът цяла седмица правеше проучвания на възможните подаръци и най-вече парфюми. Идеята бе как с най-малко пари да подари най-ефектен парфюм без той да е „менте". Непосилна задача. В крайна сметка не отиде на рождения ден и си измисли някакво извинение. Жената беше хубава, независима финансово, на неговата възраст. Бяха излизали 20 пъти без да се стигнат до интимна близост. След тази случка шансовете му паднаха до нула.

Естествено, веднага ще отбележите, че физическата близост, или чистият секс при кандидат двойки, надхвърлили 45, обикновено не зависи толкова много от един подарък (макар при 30-годишните зависимостта да е висока). Тук, при мамините синчета, проблемът се дължи основно

страхът от обвързване

Този проблем е изключително голям в развитите страни и в общества, където благополучието и кариерата са поставени на първо място. Страхът от обвързване е масов за юпитата в САЩ, Великобритания, Германия. Те искат да са независими, да бройкат и да изглеждат вечно млади.

В нашия случай говорим за душевни самотници, ограничени от майките си, които не могат да си представят живота с друга жена извън майчиния обръч. В това се изразява страхът от обвързване при старите ергени, какъвто е и наш Иван. Той, а и тези като него, непрекъснато се опитват да сравняват живота с мама, с този който може да им предложи бъдещата любима. Удобството и мързелът, а най-вече сигурността, че никога при никакви обстоятелства няма да бъдеш отритнат, винаги се поставят на първо място.

Е трудно е, която и да е жена над 40 да издържи на такова съревнование, защото тя също вече е изграден индивидуалист.

Тежките стереотипи

на които робуват хора, като Иван смазват каквото и да е общуване. „Не готви като майка ми!" е само най-популярният от всички, но не можете да си представите каква спирачка пред отношенията е това за хора, които вече са в зряла възраст и не искат да отстъпват нито на йота.
При Иван „готвеното вкъщи" беше издигнато в култ и мисълта, че той трябва да мисли за приготвяне на храна, пазаруване, ежедневно меню, го депресираше моментално.

Той ходи вече 30 години на едно и също място на почивка – на море в Ахтопол. Основно защото е максимално евтино. Веднъж негова дългогодишна приятелка му предложи да отидат до Гърция и то с нейната кола (Иван няма). Колегата направо се разболя. Първо прави сметки около седмица, а после още 2 седмици изтъкваше „безспорните" предимства на Ахтопол. В крайна сметка тя си отиде в Гърция, а той замина сам за южното градче. Мама беше доволна и беше с него.

Седмичното разписание

също е спазвано в най-дребните детайли. От къщи – на работа, и обратно. А в неделя – с колелото из природата, разбирай на Витоша. Няма изключение, няма театър, кино или каквото и да е друго, което се плаща. Нали си има компютър вкъщи, откъдето тегли филмите безплатно.

Няма и молове. Затова Иван много вежливо, но изключително твърдо, отказва в продължение на години да излиза с „кандидатката за сърцето му" след работа. Изключение се прави за евтина кръчма, тип бирария.

Тази му уникална „стратегия" постепенно доведе до там, че кандидатките около него намаляха драстично, и някак постепенно контактите и връзките му стигнаха и се съсредоточиха до „най-безопасното" място за всяко „голямо момче" –

интернет и фейсбук

Тук, във виртуалния свят, можеш да видиш какъв всъщност иска да е Иван, но го е страх и предпочита да живее с мама. Ужасно се изненадах, когато видях колко умело Иван е направил профила си във Фейсбук. Снимките бяха едва ли не от детството му, наблягаше на щедростта и широката си душа, чувството за хумор струеше отвсякъде, а мама я нямаше никъде. Тя не съществуваше във виртуалния му свят. Там беше млад, забавен, привлекателен, цветен, свободен. Всичко, което не е в реалното си сиво ежедневие на егоист-егоцентрик.
Имаше страшно много виртуални приятели и приятелки. Толкова близки, а всъщност на безопасно разстояние.

Попитах го веднъж дали някой му се вързва на измишльотините в интернет, а той ме погледна странно и попита невинно – „Какви измишльотини? Това съм си аз."
Това беше истински шок за мен. Приятел съм с човек, който заради майка си и страха си от обвързване постепенно бе минал в „огледалния свят" и водеше съзнателно двойствен живот, без да употребява някакви психотропни вещества.

И да не забравя, Иван никога не пие вкъщи пред майка си. Човекът няма как да удави мъката, а и като наближаваш 50 тя постепенно се притъпява, някак си не я усещаш и не я съзнаваш.
Мислиш си, че мама и интернет вечно ще са до теб. А това е и най-голямата заблуда!