86 години от рождението на големия романист, представител на магическия реализъм

Историята на романа е интересна най-вече с това, че по времето, в което се труди над нея, Гарсия Маркес е в неизгодно финансово положение и, за да завърши произведението, се налага да продаде колата си, залага имущество и се храни на кредит. Лишенията не са напразни, защото книгата пожънва феноменален успех и световното признание идва почти веднага. За "Сто години самота" Маркес получава през 1972 г. и престижната литературна награда „Ромуло Галегос", а десет години по-късно, съвсем логично, става нобелов лауреат. Удостоен е с най-високото призвание за цялостно творчество. Преди около година, на 14 май 2012 г. интернет потребител, представящ се за Умберто Еко, съобщи че големият писател е починал, тази новина светкавично обиколи мрежата, преди колумбийското национално радио да я опровергае официално.

Сентенции от Маркес

* Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.

* Не си губи времето с човек, който не цени своето време, прекарано с теб.

* Няма човек, който да заслужава твоите сълзи, а който ги заслужава, не те кара да плачеш.

* Стани по-добър и направи така, че да си сигурен кой си, преди да срещнеш някого и да се надяваш, че той ще знае кой си.

* Може би Бог иска да срещнеш много неподходящи хора, преди да срещнеш подходящия, затова когато това се случи, бъди благодарен.

* Истинският приятел е не този, който те държи за лакътя, а който докосва сърцето ти.

* Аз те обичам не заради това, което си ти, а заради това, което съм аз, когато съм с теб.

* В този свят може да си само един човек, но за някого ти си целият свят.