Вечен стремеж към чиста любов

Тя бе перфектната жена на Америка за своето време и сексимвол, издигнат на пиедестал до момента, в който скандализира света, като напуска съпруга и детето си заради женен мъж.
Бягството на Ингрид Бергман обаче не е продиктувано от похот, а от нейната още по-голяма слабост – неизлечимия й романтизъм – пише тогава за нея пресата. "Не интерпретирах живота правилно – признава тя. – Липсваше ми мъдрост".

Родителите й се запознават през 1900 г в парк в Стокхолм. Фрида Адлер е 16-годишна германка, дошла в Швеция на ваканция, а 28-годишният Юстус Бергман е начинаещ художник. Родителите на Фрида са против връзката й с безпаричния младеж без бъдеще. В продължение на 7 години тя тайно носи пръстена на своя любим, окачен на шията си, чакайки търпеливо той да си стъпи на краката. Когато Юстус става горд собственик на малко фотоателие, семейството на Фрида склонява двамата влюбени да минат под венчило. Щастието на младоженците обаче е краткотрайно – първото им дете умира при раждане, а второто живее само няколко седмици. За тяхна ралост обаче през 1915 г се сдобиват със здраво и хубаво бебе, което наричат Ингрид. Но Фрида умира внезапно от тежка инфекция на черния дроб, Ингрид е едва на 2 години.
По-късно Ингрид твърди, че е имала щастливо детство и се е чувствала обожавана от баща си. Но за зла участ и той умира, когато тя е само на 12 години. На смъртното му легло от двете страни са двете му най-любими същества – дъщеря му и нейната гувернантка Грета, с която той има връзка след смъртта на Фрида. От баща си Ингрид научава важен урок – винаги да дава шанс на любовта, когато тя почука на вратата й.

От този момент нататък животът на бъдещата актриса напомня колумбийски сериал. Тя отива при леля си Елен, която умира в ръцете й само 6 месеца след смъртта на Юстус. Ингрид решава да се пробва в Кралското театрално училище. "Бях толкова отчаяна, че си мислех за самоубийство – разказва тя по-късно.- една вечер се надвесих над канала ,но забелязах, че водата е много мръсна и това ме отказа от намерението да скоча". Но в крайна сметка животът й не става по-лош. Тя лесно се очарова от един истински "мъж с обноски", 9-години по-възрастен от нея зъболекар Петер Линдстрьом. Той я завел на обяд в най-скъпия ресторант в Стокхолм, когато след като платил сметката, й държал ръката, докато се качвала в колата му". Ингрид признава, че в Петер разпознала липсващия й баща и се вторачила в него като удавник за сламка. Той е енергичен, силно дисциплиниран млад мъж, който бил маниак на тема здравословен начин на живот и спорт. По време на разходките си с Ингрид той винаги носел тежка раница на гърба си. Един ден й показал какво има вътре - 5 големи тухли за стягане на мускулите. През 1937 г. двамата се женят в шведското градче Стоде близо до Стокхолм. Ингрид се надявала да изживее същата помитаща любов с Петер, каквато имали нейните родители, но действителността се оказала съвсем различна.

Животът продължава

През следващите години Ингрид се снима във филми, в които има изключителен успех: "Казабланка", 1942, "Омагьосаният", 1945, "Небезизвестните" на Хичкок през 1946 г. На екрана попада в обятията на Гари Купър и Хамфри Богарт, но в живота я отнася друг тайфун, с името Робърт Капа. С този мъж Ингрид се доближава най-много до представата си за драматична и истинска любов. С него се запознава през 1945 г в Париж, където той е военен фотограф. Между двамата се ражда любовта. "Робърт е толкова смел, интелигентен и романтичен!" – пише Бергман в дневника си. 9 години по-късно Капа загива във Виетнам на 40 години, но споменът за тази забранена страст никога няма да се изтрие от паметта й.
За да спаси брака си, Петер решава да не обръща внимание на забежката на Ингрид с Капа, но не си дава сметка, че отчуждението вече е настъпило.

Това, което започва като любовен връх, завършва с развод.
Бергман има още един брак – с шведа Ларс Шмид, но ангажиментите й в киното не и й позволяват да води нормален семеен живот и двамата се разделят по взаимно съгласие.
С общо 7 номинации за Оскар, от които 3 спечелени, Ингрид се радва на една от най-успешните кариери в историята на Холивуд. В личен план обаче тя остава сама със своит естрахове. "Не искам да бъда запомнена като участничка в един от грандиозните скандали на ХХ век – изповядва се пред пресата малко преди смъртта си през 1982 г. – ужасно е да те възприемат като паднала жена!"
Краят е тъжен и самотен, но такива са всички романтични истории. "Поне си живяла, следвайки сърцето си" – би я успокоил отгоре баща й...