Денят на Тайната вечеря

Четвъртият ден от Страстната седмица се нарича още Чист Четвъртък, защото в отзи ден Спасителят установил светото тайнство на причастието – Евхаристия, като Сам причестил Светите Апостоли. Това станало на Тайната Вечеря, на която Иисус събрал апостолите.

На тази вечеря Иисус Христос отменил Вехтия Завет, като казал при подаването на чашата: "пийте от нея всички, защото това е Моята кръв на Новия Завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" (Мт 26:27-28).
На тази знаменателна вечеря, Спасителят казал на учениците си, че ще бъде предаден. А в нощта след това бил предаден и заловен.

Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, които разказват за Христовите страдания.
На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. По време на маслосвета, всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Според народните традиции

На този ден, в ранни зори се боядисват великденските яйца, като първото яйце трябва да се обагри в червено и с него да се направи кръст върху челото на децата в дома. Това яйце се поставя на почетно място в къщата и престоява до следващата година, когато се заменя с ново.
Второто яйце също трябва да е червено, то се занася в църквата на съботната празнична литургия. Червеният цвят символизира кръвта Христова.

Обикновено на този ден се замесват и козунаците. Козунакът представлява тялото на спасителя и в различните краища на България има различни наименования – плетеница, богова пита, великденски кравай, кошара, квасник, яйченик.