Купидон не познава възрастовата дискриминация

Любовта не знае възраст. Едва ли има дъщеря тийнейджърка, която да не е замеряла вбесения си баща с тази фраза. Но всичко се връща.

Един ден порасналото дете води внучето да види дядо, и вместо да го намери уютно сгушен в люлеещия се стол в книга в ръка, тя го открива пред огледалото да боядисва косата си, тананикайки си весело.
Нова приятелка? На тази възраст?

Ама чакай малко! Любовта не знае възраст, нали? – защитава се палавият дядо.
Възможен ли е този сценарий?

Дали Купидон е политически коректен

и подбира жертвите си без следа от дискриминация, или предпочита по-младите сърца?
Учените не дават еднозначен отговор на този въпрос.

Ясно е, че с възрастта тялото ни се променя.
Сексът вече не заема мислите ни със същата настойчивост, както в гимназията или университета. Убедени сме, че сме имунизирани срещу чара на срещуположния пол и можем най-после да се посветим изцяло на кариерата, хобито или децата си.

Според циничните медици, любовта не е нищо повече от невро-химична реакция.
Феромоните ни непрекъснато крещят неприлични позиви към околните, без ние дори да подозираме за това. А с възрастта гласът им изглежда преграква...

От каква магическа химическа формула се определя любовта?

Фенилетиламинът, който е добре познат на почитателите на шоколада, изпълва клетките ни с наслада, когато ни докосне нашия любим. Сърцето ни започва да препуска, а кръвното се покачва. Окситоцина, отделян от хипофизата, отговаря за магията на прегръдката. Допаминът е невротрансмитерът на оргазма, а тестостеронът, който за съжаление рязко намалява с възрастта, е хормонът на сексуалното либидо.

Прехвърляйки 50, 60, 70, със всеки следващ кръгъл юбилей мозъкът ни изглежда казва – „Вече няма смисъл да мислиш за репродукция."
Дали?

Според психолозите, които не са чак толкова цинични като медиците, любовта не е единствено сложно химично съединение, а

реакция срещу загубите

Кръстникът на геронтологията, Робърт Бътлър, знае най-добре. Той не само е посветил живота си да изследва напредването на възрастта – наложило му се е да изпробва теориите си първа ръка, когато се влюбил внезапно, вече прехвърлил 80-те.
„Наистина не проявявах интерес – беше като гръм от ясно небе. Да се влюбиш на 80 е същото, както и когато си на 18. Изпитваш същото вълнение и възхищение."

Бътлър обяснява любовта като реакция на загубата.
Тийнейджърите се влюбват, когато загубят детството си и се отделят от родителите си. Романтичните истории най-често се случват в непозната среда – когато сме на почивка, или командировка. И наистина, като поостарееш, хормоните ти вече може и да не бушуват толкова, но нима има друга възраст, в която да си толкова обграден от загуби – понякога на най-близки роднини и приятели? От тази гледна точка

има ли по-добро време да се влюбиш?

Все пак, не бързайте да се стряскате и не започвайте да следите дали партньорът до вас не е заразен от магията на Купидон и кръшка извън семейното гнездо. Колкото и неочаквано да ви звучи след полузабравената ви първа среща, той може би се е влюбил именно във вас.

„Един дългогодишен брак може да изглежда като серия от сватби, винаги за един и същи човек. Никога не е късно да се влюбиш отново" – казва Бътлър.
Ако обаче живеете сами и сърцето ви е пленено от стар приятел или непознат, изведнъж може да се окажете в ролята на Жулиета. (Или Ромео, разбира се).

Децата ни не са склонни да приемат лесно романтичните увлечения

на възрастните си родители. Дали мама не превърта? Дали тате не е на път да потроши фамилното наследство?

Изведнъж отрочетата ни влизат в ролята на строги родители и твърдо тропват с крак – не!
Донякъде, те са прави, както и ние сме били, когато сме определяли задължителният вечерен час. Защото никога не е късно да се влюбиш и да намериш нов партньор, с когото да споделиш златните си години. Но за съжаление, никога не е късно и да си спомниш какво е да си с разбито сърце.

Мислим, че сме помъдрели, че с годините по-лесно определяме характера на заобикалящите ни, че сме по-внимателни. Убедени сме, че именно затова ни е по-трудно да се окажем пленници на романтично увлечение. Италиански учени от Института по психология в Рим обаче излязоха със шокиращо твърдение – мъжете не само не губят способността си да се влюбват след 50. Те са биологически програмирани да го направят!

След като анкетирали над 3000 души, наскоро навършили 50, те открили, че поне една трета от тях преживявали не просто временно сексуално привличане, а

истински ренесанс на емоционалния живот

Тези, които са имали късмета да уцелят с брака си, се влюбват отново в своя партньор, като се научават да са по-внимателни, търпеливи и алтруистични. А пък обладаните от паниката, че остаряват, търсят по-млади обекти на чувствата си, опитвайки да върнат часовника назад.

Според социопсихолози, феноменът на влюбването в зрелите ни години се дължи и на желанието на съвременниците ни да удължат детството. Все по-често жените не са склонни да се обвържат със съпруг и деца, преди да са наближили 40, а много мъже над 30-те не се срамуват все още да живеят с мама.

Живеем все по-дълго и, благодарение на съвременната медицина, последните години от живота ни не означават непременно бастун, шепи хапчета и очила с дебели лещи. А може би внуците ни след време ще се питат – късно ли е да се влюбиш, след като вече си навършил 100?