Демографските промени ще ни накарат да пренастроим мисленето и поведението си – ако искаме качествен живот на старини

От Втората световна война насам  средната продължителност на живота се е покачила с около 10 години. Изследователите на демографските промени на Стария континент са единодушни, че в средата на 21 век за първи път броят на хората над 60 години ще е по-голям от този под 15 години. Как се вписва България в тези промени и как се готви за тях? Клуб 50+ потърси отговор при Емилия Войнова, директор на дирекция „Демографско развитие, етнически възможности и равни възможности“ в Министерството на труда и социалната политика.

Според доклад на Съвета за Европа  от 2005 г. средната възраст в Европа е 37,7 години, докато за света е 26,4 години. Прогнозите на ООН са, че до 2050 г. средната възраст в света ще  се е увеличила с 10 години, като най-висока ще е в Испания – 55 години.

През 1950 г. съотношението работещи-пенсионери в света е било 12:1, а през 2000 г. – 9:1. Очаква се до средата на века да стане 4:1. У нас съотношението в момента е почти 1:1.

От август 2006 г. имаме Национална стратегия за демографско развитие на България за периода 2006–2020 г. Тежките прогнози за застаряване на нацията и процесите в Европа ли наложиха създаването на този документ?

Не само, отговаря Емилия Войнова.  Острата демографска криза, в която изпада България, е първопричина за тази политика. Преди време беше свикан специален Национален съвет по сигурността при президента, за да обсъди демографския срив.

Демографските промени и очертаващите се тенденции се развиват в продължителен период. Промяната не може да стане от днес за утре. За това, което ни очаква, говорим вече повече от 20 години.

България е в най-неблагоприятна ситуация в сравнение с другите европейски страни. Данните, оповестени от ООН през януари 2010 г., сочат, че по темпове на застаряване на населението сме на 5-то място в света.

Населението застарява по две основни причини – ниска раждаемост и усилена миграция. У нас има и висока смъртност.

В периода 2005-2006 г. е регистрирано повишаване на раждаемостта. По тотален коефициент на плодовитост (1,57 е средното ниво за ЕС) от най-ниското място сме се изкачили на средна позиция. Това е резултат от мерките, които се прилагат, сочи Войнова и дава пример: на първо място сме по продължителност на платения отпуск за раждане – 410 дни, като се изплаща до 90% от трудовото възнаграждение. В същото време в ЕС се обсъжда платеният отпуск да се повиши от 14 на 20 седмици. Не е сигурно, че ще се приеме, защото във Великобритания например има недоволство дори от срок 15 седмици, защото се натоварва осигурителната система.

У нас, ако жената гледа детето си до 2-годишна възраст, ѝ се плаща минимална работна заплата. В подкрепа на майчинството беше въведено наемане на детегледачи за децата до 3 години, ако майката иска да се върне на работа. Инициативата сега е продължена с програмата „Отново на работа“

В сайта на оперативната програма „Развитие“ са описани всички мерки за насърчаване на майките да се връщат на работа. Но майките не са информирани за това. Едни групи от населението са много добре запознати, дори и без интернет, а други – не са заинтересовани, коментира специалистката.

Масово хората не са информирани. Но това е въпрос и на лична инициатива. Свикнали бяхме някой да се грижи за нас, а това време отдавна отмина.

Има месечни помощи, има еднократни помощи, има и универсални мерки за подкрепа. За децата с увреждания също има специална програма, а държавата инвестира и във фонда „Ин витро“. Отчетено беше, че семействата с репродуктивни проблеми се въздържат от осиновяване, макар това вече да не е толкова трудно, защото режимът е либерализиран. В същото време над 53% от родените деца са от двойки без брак.

Не трябва да си затваряме очите пред факта, че проблемите с остаряването няма да могат да се разрешат с повишаването на раждаемостта. Момичетата намаляват и все по-малко са тези, които ще раждат и отглеждат деца. Към това трябва да се прибави и ефекта на отложеното раждане на второ дете в семействата.

В България от десетилетия имаме натрупване на ниска раждаемост плюс емиграция. Тенденцията не може да бъде променена с мерки само в едната посока. У нас  темпът на застаряване е много по-висок от този в ЕС и сме изправени сме пред ситуация да търсим балансиращи мерки, за да запазим активен живот (active aging)  на възрастните хора.

Политиките в тази посока са свързани, те трябва да започнат още от раждането. Емилия Войнова ги подрежда така:

1.  Да има добра здравна профилактика, за да може хората да са в добра кондиция по-дълго време;

2.  Условията на труд да съответстват на определени стандарти;

3.  Да се извърши пренастройване на образователната система за бързо придобиване на нови знания и умения.

Не може да не признаем, че сега имаме изключително тромава образователна система, която не позволява да се решават проблемите на обществото. Какво означава да се учи до 13-ти клас?

Могат да се динамизират темповете, в които завършва образование. Нека сравним – у нас бакалавърска степен се завършва за 4 години, магистърска за 3, докато в Лондон същите степени се взимат съответно за 3 и 1 година. Но там знаят за какво учат.

Демографската политика е хоризонтална, за да могат всички институции да участват

Говорим за съчетаване на работа в офиса и работа от дома, за гъвкаво работно време, за дистанционна работа, обяснява Емилия Войнова.

Тези форми ги има на хартия, но не се случват в практиката. Един човек ще бъде много полезен на фирмата, ако не си гледа часовника в очакване да стане 17:30, за да си тръгне. Тези подходи може да се приложат изключително в бизнеса, затова са зададени в Кодекса на труда.

За жените  прилагането им е особено важно – българките се оказахме много ученолюбиви. В същото време не сме сигурни в своя живот. Раждането на деца прави жената зависима от мъжа, а това се отразява на професионалната ѝ кариера. Тя търси спасение и приоритезира кариерата си.

Като цяло България е в добра кондиция по отношение на женския труд. Жените у нас работят предимно на пълен договор, докато в ЕС са на непълен работен ден. Липсва обаче помощта, за да облекчим „втория работен ден“ на жената – къщната работа.

За това трябва да помислят работодателите. Не може от 9 до 17 ч. да си добър бизнесмен, от 17 нататък добър баща – и да не забелязваш проблемите на хората, които работят за теб, разсъждава Войнова.

Според нея нашите бизнесмени не са се приспособили към реалните обстоятелства на трудовия пазар, те не съзнават, че все повече ще работят с възрастни хора. Не желаят да четат изследвания, не отчитат, че последните ще стават все повече. Ако не се преструктурират, бизнесът им ще се срине.

Учудващо е, че 40-годишни не могат да си намерят работа в момент, когато има глад за работна ръка, дава пример специалистката.

Най-трудно си намират работа жените над 55-годишна възраст. Въпреки че има такава програма – стимулират се работодатели, за да ги взимат на работа, те продължават да са рискова група на пазара на труда.

По света големите корпорации променят продуктовите си листи, кройките на дрехите и на обувките в съответствие с демографските прогнози. Пренастройват се за застаряването на населението. А у нас – в колко магазина могат да се намерят обувки за стари хора? Или дрехи?

Изследване на Института по социология за „Нагласите на работодателите да наемат възратни хора“ (1999) е потърсило информация за  мнението на работодателите какви нормативни ограничения ги спират да наемат възрастни хора, какви начини, вид работа и преференции съществуват.  Проучена е и нагласата на възрастните да работят: вида на предпочитаната работа,  характера на труда, режима на работното време, сменните режими.

Данните от изследването  показват, че  13% от хората в София и 5% от тези в селата имат желание да работят, което представлява съществен ресурс за развитието на местната икономика.

Проблем ли е емиграцията?

В чужбина заминават предимно хора с ниска квалификация – за да се трудят, а между 20-30 хиляди отиват да учат. Все още няма точна статистика колко от младежите остават навън, след като завършат обучението си, отчита специалистката.

Според Емилия Войнова клубове и младежки инициативи, като „Цвете за Гошо“ например, променят към по-добро средата у нас и могат да задържат младите хора в страната. Необходимо е обаче сериозно да се пренастрои образователната система. На запад самите университети предлагат възможност за почасова работа, което подпомага икономически студентите.

В Софийския университет проспаха демографската криза. Удивително е, че младежи, които взимат тестовете си за Тойфел и САТ със 110 точки, получават двойки на приемните изпити в университета – това е само един драстичен пример колко е тромава системата.

Добри резултати дава програмата „Старт в кариерата“ – и в нашата дирекция имаме трима стажанти, може би ще останат на работа в министерството, даде пример Войнова.

Младежите могат още при завършването на бакалавърска степен да се регистрират в бюрата по труда и постъпват за 9 месеца на заплата 400 лева. Засега няма обаче голям ефект от тази възможност. Предвидени са и 5 млн. лв. за бизнеса в подкрепа на наемането на хора на по-висока възраст – никакъв интерес и към тях.

Работодателите не мислят в тази посока. Хората отиват в чужбина за 1000 лева повече. Дайте им ги тук тези пари, не карайте бентлита! Нашите работодатели не са се опарили от проблемите в обществото, коментира Войнова.

Имаме политики, за да се гледат възрастни хора. В тази област има условия и за бизнес в помощ на работещите хора, които имат възрастни вкъщи – за хранене, за почистване. Предвидено е стимулиране за разкриване на бели работни места (грижите за хора) и на зелени работни места (грижата за опазване на околната среда).

Най важните теми обаче са:

– обучение през целия живот;

– гъвкаво работно време;

– нови форми на заетост и социално предприемачество.

В обобщен доклад за препоръките на европейския форум на изследователите на стареенето на населението авторите Алън Уокър и Джоан Кук отбелязват, че в новите страни-членки проблеми като  изучаването на качеството на живота са били пренебрегвани и са обект на съкращение на финансирането. 

Авторите препоръчват изследванията да се фокусират към хората на възраст 50-67 години – „бъдещите стари хора“. Те трябва да са насочени към създаването на политика, която да посрещне нуждите на това поколение и да се изучи преходът между възрастовите групи.