Как би се отразило това върху движението на капитали? А на хората?

През тази година заеми ще получават по-лесно онези, които са доказали, че могат да се справят в кризата, независимо от бранша. Предупреждението е в януарски доклад на финансиращото дружество „Кредитекс&ХипоКредит”, раздало над 120 млн. лева от създаването си досега.

В анализа си за пазарните условия, които се очертават за 2011-та, от дружеството твърдят, че в чужбина сигналите за подобряване на икономиката са много по-ясни, а чуждестранните компании започват да търсят по-евтини доставчици в лицето на български производители.

Дали е така, пита се оцелелият в кризата и хранещ надежди за оживление български бизнесмен. На този средностатистически образ обаче не може да бъде даден общовалиден средностатистически отговор. Всеки сам трябва да си ушие балтона, е казал народът.

За читателите ни с интереси в тази област подбрахме две новини от международния обмен, които може да им помогнат да уловят накъде духа вятърът, а дай боже да си подкрепят с това и бизнеса.

Бразилският финансов министър Гуидо Мантега, който пръв заговори за „валутна война" миналата година, сега лансира ново предупреждение: за задаваща се „търговска война" вследствие на „валутните манипулации на Китай, САЩ и други".

В интервю за Financial Times Мантега обяви, че страната му подготвя мерки, за да предпази националната си валута от обезценяване. Правителството ще постави въпроса пред Световната търговска организация и пред Г20.

С какво това изказване е важно за нас? Първо, то означава, че започват пазарлъци и могат да се създадат затруднения за свободната търговия. Всяка страна ще бъде за себе си, от което ще спечелят ресурсните икономики и ще пострадат такива като Китай, които продават стоки за масово потребление.

И второ, хартиените пари могат да губят стойност спрямо реални активи като метали, петрол, недвижими имоти. Става все по-важно в коя валута са ти спестяванията и е най-добре да създадеш ветрило от всякакви валути. За българите това означава да имат и депозити в швейцарски франкове и долари и/или британски лири.

В същото време президентът на Европейската централна банка Жан-Клод Трише отговори на предложенията за засилване на Пакта за стабилност и развитие и за затягане на бюджетните правила в еврозоната, за да се удържи равнището на дълговете на сегашното равнище.

Отговорността на монетарната политика не може да замести правителствената безотговорност, заяви Трише, упреквайки индиректно периферните страни в еврозоната или т.нар прасета (PIIGS – Португалия, Испания, Италия, Ирландия, Гърция и отскоро Белгия, от англ. pig – прасе).

Пактът за стабилност и развитие бе предложен от германския финансов министър Тео Вайгел като средство за осигуряване на здрава обществена финансова система и за ограничаване на рисковете от инфлация в съответствие с Маастрихтските критерии за конвергенция. От страните членки се очаква да имат годишен бюджетен дефицит не по-висок от 3% от БВП и дълг по-нисък от 60% от БВП.

Не разчитайте на банката да върши вашата работа, заяви Трише и изрази съжаление, че предложенията за затягане на условията по пакта за стабилност не са отчели значителен напредък.

Трише е една от най-влиятелните фигури в Европа. Това изявление се прави с цел да засили доверието към еврото, което е силно разклатено. Може да не е подлатено от реални политически действия.

Тук става дума за критичен избор за съдбата на еврото и на европейската икономика. Исканията на Трише водят до стабилност на парите в дългосрочен план, но цената за това може да е загуба на конкурентоспособност спрямо останалия свят, особено в краткосрочен план. Това е свързано с валутните и търговски войни, споменати по-горе.

Ако се изпълнят исканията на Трише, а останалият свят девалвира, еврото ще остане като силна валута, но Европа ще има търговски дефицити, освен ако също не въведе ограничения за свободната търговия.

Може да се очаква засилване на ролята на регионалните блокове и ограничения на свободното движение на стоки. Това влече след себе си ограничения на свободното движение на капитали, а може и на това на хората.