С добро око ли се гледа на тях или те се превръщат в убийци на кариерата?

Двойка в офиса? О, това е вълнуващо и... интересно. Най-малкото има какво да се одумва в пуш-паузите или да се шушука в коридора.

Стреснати, защото всички познавахме жена му, както и 5-годишната му умница, която често ни гостуваше след детската градина. Разделихме се на осъждащи и защитаващи правото на любовта да съществува, та макар и извънбрачна. Спорехме разпалено, когато двойката не бе наоколо. Сякаш нещо зависеше от нас! Но истината е, че драмата в офиса бе налице, макар тя едва ли е била съизмерима с драмата вкъщи.

Е, Ц. се разведе, а връзката му с тогавашната млада стажантка продължава вече повече от 10 години. А нали казват, че прехвърлянето на едно десетилетие е доказателство за трайност на отношенията.

Споменавам тази история, защото тя наистина

промени психоклимата

в редакцията – и не смятам, че промяната бе отрицателна. Включително и защото се опознахме един друг много по-пълно – вече знаехме кой на какво е способен като журналист, но научихме повече за житейската философия на колегите си, за отношението на всеки към чуждия избор, за уважението и търпимостта, за приемането на другостта.

От своя страна нито един от шефовете не се намеси – поне доколкото ми е известно. Двамата влюбени обиколиха няколко редакции – къде заедно, къде поотделно. Все си мисля, че не свързаността им в двойка е водила до различни местоработи, а просто вакантните места.

Възможно е времето да е било такова – преди петнайсетина години „вносните" правила за управление на персонала още не се котираха. Възможно е (много ми се ще това да е истината) отношението на гилдията към света да е по-широко скроено, което включва и надрастване на чисто патриархалния модел на личните отношения.

Да си мисля, че медийните шефове нямат нищо против двойките в офиса (независимо дали те са брачни или извънбрачни), ми дава повод друга история. Семейство Б. обиколиха доста, и то големи вестници, не само винаги заедно, но и работейки едва ли не в тандем – тоест в един и същи отдел, с един и същи „ресор", а много често и по една и съща тема като съавтори. Това, че двамата винаги „се водят за ръчичка", че непрекъснато обсъждат нещо, че влизат, излизат или пият кафе винаги заедно, дори че в голяма степен са си „самодостатъчни", не дразнеше никого. Нито пречеше на работата – тяхната и нашата.

Знам, и аз съм чувала, че в някои големи компании

любовните или семейните връзки между служителите са табу

Да, чувала съм и че в една от телевизиите те са дори строго забранени и водят до уволнение поне на единия от двойката. И недоумявам защо.
Сигурно има много аргументи ЗА в теорията за управление на човешките ресурси, и то солидни (за много от тях всички се досещаме). Но това все пак някак не се връзва с реалностите на живота.

Защото отдаденият на кариерата си професионалист „живее" в офиса и колегите му до голяма степен са и неговият социален кръг. Сходните интереси и работа, общите цели (доколкото са определени от тези на компанията), „разпускането" след работа с колеги, а и фирмените партита по-скоро предполагат, отколкото да изключват припламването на искрата между двама.

Освен това по правилата на същата тази теория на управление на човешките ресурси, експертите, които подбират подходящите за работните места хора (да, имам предвид т.нар. ейч-ари – от английското HR, понякога побългарявано на ЧР), винаги търсят и някакво сходство в характерите, неагресивни конкурентни нагласи, допълващи се различия, умения за общуване – всичко, което трябва

да води до хармонична среда за работа

Може и да е силно казано, но качествата и уменията на съвременните специалисти по човешки ресурси не се различават много от тези на... сватовниците от едно време. Както и резултатът.

Е, не е ли най-естественото нещо, особено в по-млад колектив, двойките да се роят? Да си носят един на друг сандвич или кафе, да пристигат с една кола или такси на работа, да си тръгват заедно? Да се гледат в очите по фирмените партита, да си разменят цветя и подаръци по празници, или сърчица за Св. Валентин?