Почерпени герои пълнят криминалните хроники с чудати и страховити истории

С рещат се двама пияници и единият пита:
- Извинете, може ли да мина между вас двамата?
- Може, само че един по един...
Мила картинка, културен разговор. Почти като следния:
- А, бе, Пешо,ти колко луни виждаш на небето?
- А ти кой ред гледаш...

Като че ли сме свикнали все така да си представяме алкохолиците – винаги готови да ни разсмеят, да ни развеселят, нещо средно между Дядо Коледа и Иванушка Глупака. А така ли е всъщност, дали спонтанното желание за дистанциране не ни лишава от познание за този герой на всички времена, уви.

Какви са характеристиките на днешния пияница можем много лесно да открием, като проследим хрониката на произшествията в информационния поток. Няма ден без поне дузина съобщения кой какво е сътворил на пияна глава. Откриваме, че освен смешен, пияницата понякога е късметлия (Пиян без книжка се заби в мантинела, оцеля). По-често обаче е агресивен и разрушителен, поради което срещите с пазителите на реда са неизбежни (Пиян потроши стена в полицейско управление; Пиян удари с глава полицай; Пиян посреща Първанов с изстрели, арестуват го; Пиян ухапа до кръв полицай; Пиян младеж буйства и руга полицаи; Пиян престъпник в ареста, наплюл жена; Пиян шофьор се наака в патрулката; Пиян скъса ризата на полицай, щракват му белезници; Пиян сплашвал комшии със стрелба; Пиян барман опитал да размаже главата на шефа си с халба; Пиян помля кола и седна да допива; Пиян псува и плаши с побой, откарват го в психиатрия).

Прави впечатление, че саморазрушението е рядък симптом в поведението на пияния (Пиян нашенец се удави в кипърски курорт; Пиян се хвърли от шестия етаж; Пиян подпали къщата си). В пъти по-често се случват трагедии, в които потърпевши от алкохолното опиянение на едни са невинните трезви от тяхното обкръжение (Пиян разфасова кавказка овчарка със самурайски нож; Пиян шофьор уби спътника си; Пиян шофьор прегази жена след пътен инцидент; Мъртво пиян катастрофира с две деца в колата си; Пиян баща наръга сина си, опитал да предпази майка си в семеен скандал; Мъж умря в катастрофа, карал синът му – пиян; Пиян шофьор без книжка уби бебе на пътя; Пиян дядо уби внучето си в катастрофа; Пияни прегазиха пешеходец и полицай; 37-годишен пиян плаши жена си с убийство, бие полицай; Пиян уби приятел по чашка, брат намушка в гърдите близнака си след запой; Пиян намушка баща си и заплаши майка си).

За пияни шофьори разбира се списъкът може да е безкраен (Пиян с Голф насмете четири таксита; Пиян шофьор се блъсна в трактор; Пиян блъсна кола, след 5 минути още по-пиян пак я нацели; Пиян шофьор вози 20 деца; Пиян каруцар блъснал тролей; Пиян шофьор се заби в сграда; Пиян шофьор помете кола в двора на КАТ; Пиян баща вози децата си; Пиян шофьор помля кола на Гранична полиция; Пиян шофьор пробвал да бутне 200 лв. на полицаи и т.н.).

Ако това може да бъде някакво успокоение, пиянските новини не са израз на някаква специфична българска психология (Пиян грък паркира колата си в магазин в Пловдив; Пиян немец наби полицай с вувузела; Пиян естонец гол в центъра на Златните, Пияна рускиня се включи със стриптийз в програмата). Едно заглавие обаче подсказа именно такъв извод: Всеки пети съгласен да се шофира пиян.

Оказа се, че всеки пети българин смята, че е допустимо да шофира, след като е пил алкохол. Проучване на агенция "Ноема", поръчано от Министерството на здравеопазването, разкри, че около 1,5% от шофьорите са склонни да се качат в колата, след като са изпили повече от 200 грама твърд алкохол. Други 11% нямат мнение по въпроса, т.е. безразлични са.

Как да тълкуваме всичко това? По всичко личи, че отговорът едва ли ще бъде така еднозначен, както изглежда на пръв поглед, ако се направи едно широко представително проучване на общественото мнение.