Светлият и спокоен характер старее хармонично

Когато сме млади, често се заричаме: „Никога няма да стана като мама (татко)!”. Някъде около тридесетте обаче, започват да се появяват първите по-явни характерови черти, идващи от родителския модел, който несъзнавано сме копирали. Около четиридесетте и петдесетте тези черти стават още по-силни.

Както се казва: „Крушата по-далеч от дървото не пада!” Ако обаче съзнателно моделираме характера си, коригираме негативното и ненужното, а засилваме и развиваме носещите радост и оптимистичен поглед черти на характера си, нещата ще са различни.Правилото е, че психичните качества, които оформяме през по-ранните години на живота си – съзнателно или не – в старостта ни се затвърждават до степен ригидност (скованост).

Орлин Баев

Психолог-психотерапевт, специализиран в когнитивно поведенческа терапия, хипноза и хипнотерапия, невро-лингвистично програмира-не, позитивна психодинамична терапия и др. Академичните му интереси и изследвания са в областта на: когнитивна наука на религията, психология на религията, геронтопсихология, психология на заекването, трансперсонална психология и др.
За себе си казва:
Обичам онази фина, но най-важна страна на живота, която може да бъде доближена от логиката на интелекта, но преживяна единстве-но от разума на сърцето!
Обичам човешкото в Човека, полета на интуицията към творческото вдъхновение.
Обичам природата: външната, но и вътрешната, която не спирам да изследвам в себе си и в другите!

Ако сме изградили светъл, весел и спокоен характер, с напредването на възрастта той става още по-устойчиво спокоен и прераства във ведра мъдрост и хармонична сигурност в житейския промисъл. Ако обаче подхранваме песимизма и недоволството си, с годините те също се затвърждават, изкристализират до много тежки, постоянно съпътстващи ни вкостенели характерови черти.

Разбира се, психичното „вкостеняване”, за което говоря, е по-скоро общо правило, но не и задължителна и неизменна част от остаряването. Всичко зависи от качеството на собствения ни психичен живот и степента, в която поемаме отговорност за него още от по-ранната си възраст.

Има старци с по-голяма характерова гъвкавост и социална адаптивност от мнозина младежи! Щастие за всеки е да общува с тях – те са извор на дълбока жизнена мъдрост, жизнерадост, връзка с духовното, градена цял живот.
Такива хора приличат на реки.
Личността им е чист проводник за живата мъдрост на живота, която свободно тече през тренираната психика – чрез психотерапия (включително и чрез не винаги съзнаван автотренинг), медитация и осъзнаване.

Ако животът обаче е преминал изцяло в „гонене на Михаля...”, в неосъзнато следване на утъпкани коловози – вътрепсихични и социални, психичните „огледала” на остаряващия човек започват да помръкват, „задимени” от фиксацията в негативното. А това води до намаляване на познавателния капацитет, на психосоциалната гъвкавост и адаптивност, на социалната компетентност.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Повишава се характеровата ригидност, като разбиранията за това как „трябва” да стоят нещата стават твърди и непрактично застинали. Снижава се степента на спонтанност и радост от живота. Увеличават се недоверието и скептицизмът към  новото. Расте страхът от бъдещето. Може да се стигне дори до апатия, вялост, мрачна и недоволна раздразнителност.

Най-честото извинение на хората, носители на подобна психика, е всичко друго, но не и собственият им избор. Виновно ще бъде здравето и наистина немалкото дегенеративни болести (естествено присъстващи в старостта), държавата, политиците, а защо не и целият свят...

Поради естествените промени в мозъка, нервната система и цялото тяло, при около 70% от хората над 80 години се наблюдава упадък в познавателните функции: памет, интелигентност и мислене, учене, способността за вземане на решения, острота на възприятията и скоростта на интеграцията им в когнитивните процеси и др. Но можем да помогнем на генетичния си фактор, какъвто и да е той, за да бъдем сред останалите 30%. Чрез лека растителна храна, лечебни гладувания, дихателни упражнения, гимнастика. С права мисъл, наситена със здрав, бодър разум и светлоглед.

Българският мъдрец Петър Дънов говори много за правата мисъл, като идеите му удивително се преплитат с тези на съвременната научна психотерапия. Поддържаните дълго време мисли се превръщат в наш характер, слизат до емоционално ниво, загнездват се дълбоко в дългосрочната ни памет, а оттам стават директен стимул за автоматизирано поведение. Да имаш права мисъл означава да бъдеш в резонанс както с духовното, така и със здравата логика и рационалност: „Главата в небето, краката на земята!” 

При всяка наша мисъл в мозъка протичат химико-електрични и биохимични процеси, създават се и се разпадат невронни връзки. Така бодрата и светла мисъл – вербална, визуална и емоционално наситена, влияят директно върху „командния ни пулт” – мозъка, а оттам и върху здравето на цялото ни тяло. Не е тайна за никой сериозен учен, че 90% от всички болести се дължат на емоционални и мисловни причини, тоест на процеса на психосоматизация.

Същата тази психика може и да лекува и да ни поддържа здрави и щастливи до края на дните ни. Например Лев Толстой е започнал да учи древногръцки език в ранните си осемдесет години и след две години вече е четял древните автори в оригинал. Той разбира се, е бил дълбоко духовен човек с дисциплинирано мислене и гъвкав позитивен характер.