КОНКУРСИ
СТАНИ ЧЕТЕН АВТОР - Ние задаваме темите, вие ги реализирате, а награда се дава всеки месец.
Клуб 50+ пътувай
Мотиви Турс - туристическата агенция, която направихме за вас
Информационен бюлетин
Анкета
Пазарувате ли от сайтове за групово пазаруване?
| Хипноза, йога и медитация, йога на осъзнатото сънуване |
| консулт - психолог | |||
| Орлин Баев | |||
| понеделник, 13 юни 2011 г. 09:38ч | |||
|
Посещения: 1840
|
|||
|
|
|||
Коренът им е общ – сънят, а понякога всяка е път до напълно идентични състоянияНе може да не сте си задавали въпроса какво е общото между хипноза, йога и медитация. Особено, ако сте опитвали по един или друг повод някоя от тези техники – с или без помощта на „водач" (психотерапевт или учител). И сигурно подозирате отговора, макар и да не можете да му дадете експертно обяснение. Минавайки през характеристиките на всяка от тези техники (практики), в следващите редове ще се опитам да направя аналогиите и връзките между тях – най-вече в резултатите от практикуването им, в състоянията на съзнание, до които практикуващият може да стигне, в зависимост... е, в зависимост от много неща, най-важното от които е предварителната подготовка. Йога и медитацияПървите 4 стъпала в йога:
– Яма – развитие на лични качества, промяна на характера и по-пълното му резониране с ритъма на цялостния живот. Когато човек започне да се запознава с йога и да я практикува, в него се събужда все по-нарастващо вдъхновение и отдадено почитание към възможностите на тази дисциплина. Той се обогатява с прочитането на различни текстове, книги, абстрактни философии и описания на процеса на йога. В същото време му се предлагат серия от физически и дихателни упражнения. Обикновено резултатът от въвличането на новака в теорията и практиката на йога води до не малко объркване. Това объркване или отблъсква практикуващия и той спира заниманията, или продължава да поддържа интереса му буден, а вниманието целенасочено. Ако практикуващият е от втория тип, когото трудностите вдъхновяват, ще са му нужни 15-20 години за едно стройно систематизиране на теорията на йога. Всички осем стъпала в йога системата целят едно все по-дълбоко ментално и сърдечно себепроникване, като първите четири стъпала са просто подготовка, нужен контекст за случването на това себеразкриване. Практикуващият ще се сблъска с известни изисквания за овладяване на сексуалното си поведение и от личен опит ще осъзнае важността на това овладяване и директната му връзка с неговия вътрешен живот като цяло, качеството на медитацията му, а оттам и социалния му и професионален живот.
Орлин Баев
Практикуващият йога ще осъзнае нуждата от следването на известна дисциплина на живот, хранене, социално поведение и цялостна настройка към света. Това са първите две стъпала в йога: яма и нияма. Аналогията между тези две стъпала в йога и конвенционалната психотерапия е пълна. В семейната, когнитивната, психоаналитичната и т.н. терапии се проследява връзката между вътрепсихичната реалност и обективната социална реалност.
Психолог-психотерапевт, специализиран в когнитивно поведенческа терапия, хипноза и хипнотерапия, невро-лингвистично програмира-не, позитивна психодинамична терапия и др. Академичните му интереси и изследвания са в областта на: когнитивна наука на религията, психология на религията, геронтопсихология, психология на заекването, трансперсонална психология и др. Субективното се анализира, изучава се собствения характер, интернализирани вътрешни обекти – интроекти, автоматичните защитни механизми, когнитивни изкривявания при протичането на психичните процеси в контекста на обективната социална реалност. Водят до реално препрограмиране на тези психични съставки и движения. А това от своя страна – до различно поведенческо реагиране на междуличностни и професионални ситуации. Човек се научава да вижда света през нова психична рамка на оптимизъм и хармония. В някои школи на психотерапията – като телесно ориентираните и трансперсонални подходи – се прилагат и различни телесни и дихателни практики. Така психотерапията представлява едно систематизирано и контролируемо навлизане в третата и четвърта стъпки от йога: асана и пранаяма. Практикуващият осъзнава връзката между ума и дишането си, както и между дишането и психичната си енергия. Една мощна дихателна практика като бхастрика пранаяма (ребъртинг, холотропно, свободно дишане) води и до променено състояние на съзнанието, отдръпване на сетивата (пратяхара – четвъртата йога стъпка). Хипнотерапията може да се практикува самостоятелно или като допълнение на конвенционалните психотерапевтични методи: когнитивна терапия, фокусирана в решения терапия, психоаналитична терапия, психодрама, позитивна терапия, логотерапия, трансперсонална терапия и т.н. Според мен комбинирането е оптималният вариант. Разглеждани през призмата на аналогията между терапията и йога, конвенционалните психотерапевтични методи обхващат първите четири „стъпала" в йога: яма, нияма, асана и пранаяма. Когато се отпуснеш на креслото пред хипнотерапевта, в тялото ти се появяват всякакви странни усещания – засърбява те тук и там, появява се желание за мърдане, неспокойство. Ти обаче продължаваш да отпускаш тялото си, като наблюдаваш странните усещания, без да се подчиняваш на импулсите им. Започваш да усещаш как самото наблюдение ги разтваря и те сякаш се „всмукват" навътре в него, стават храна за все по-нарастващата реласация на тялото и ума ти. Разтваря се болката. Изчезва емоционалното напрежение. В йога е известно психотелесното състояние пратяхара (отдръпване на сетивата), което е нужен контекст, за да се осъществи фокусирането на ума (дхарана) и съзерцанието (дхияна).Ето накратко аналогиите между състоянията,постигани в хипнотерапията и медитацията в йога: – Пратяхара, оттегляне на сетивата = сомнолентност, лека хипноза – в това състояние субективното преживяване е за натежаване на тялото и относителното му „изчезване". В същото време съзнанието (работната памет) става все по-леко и сякаш независимо от външните сетивни дразнители: звуци, допир – дори и когато той е болезнен, и т.н. – Дхарана, фокусиране = хипотаксия, средно дълбока хипноза – в това състояние тялото сякаш напълно изчезва, а съзнанието само по себе си става център, поле за преживяванията. Фокусирането, под ръководството на гласа на хипнотерапевта става еднонасочено, моноидеистично. Самосъзнанието (метакогницията, както се нарича в когнитивната наука) става пълновластен господар и център на свободната воля. Визуализацията става наситена, ярка и жива. – Дхияна, съзерцание (майндфулнес, както е наричана в когнитивната терапия) = дълбока хипноза – това е състояние, което се учи! В него просто си! Едно блажено пребиваване в по-дълбок досег до духовната си същност, с утихнал ум и наситена с блаженство, самоувереност и сигурност тишина! Жива тишина, която те ресвързва със самия теб, с висшето ти Аз, а оттам и с пулса на Вселената. Едно сърдечно безмълвие (както е наричано в християнската медитативна школа исихая), в което ясно осъзнаваш единството си с всичко и всеки, невъзможността за самота и принадлежността си към организма на космическия живот! Едно състояние на масирано паралелно процесиране на информацията, безусилно интуиране и щастие. Коренът на думата медитация – мед, има индоевропейски произход и означава измервам. Думата навлиза в западноевропейските езици през латинското meditatio – размишление. Сега под медитация се има предвид ментална дисциплина, която може да е част от религиозна традиция или не.В едно от значенията си медитация може да означава размисъл върху абстрактно понятие или теза. В друг смисъл медитацията е фокусиране на вниманието в дадена визуализация. Визуализациите могат да бъдат най-различни, според религиозната или друга система за развитие на човешкия потенциал. По време на изпълнение на визуализациите или размисъла се препоръчва постигане на дълбока телесна релаксация (пратяхара), при което работната памет се фиксира изцяло във вътрешната субективност. Медитацията води до промени в мозъчната активност, в задействането или не на различни мозъчни зони и отделяните невромедиатори и хормонална активност. Може да бъде водена или самостоятелна медитация, като се смята, че водената такава е по-силна и мощно въздействаща. Проследявайки дълбоките структурни подобия между медитацията и хипнозата,аз твърдя, че двете са аналогични на дълбинно преживелищно ниво. Схващането за разлика между двете произтича от заблудите, натрапвани около хипнозата, но няма нищо общо с действителността на тези феномени. Аналогии между двете:
– Могат да бъдат самостоятелни или водени. Хипнозата, водената медитация и визуализация имат общ корен – както воденото въображение, така и хипнозата и медитацията водят до променена мозъчна активност, до насочване на вниманието към вътрешнопсихичната субективност при телесна релаксация и съноподобно състояние. Съществена разлика между медитацията и хипнозата е, че при дълбоката хипноза вниманието се приспива. При медитацията обаче се изисква неговата пълна будност. Тази разлика съществува единствено между дълбоката хипноза и медитацията, докато леката и средна хипноза до голяма степен се преплита на практика с медитативното състояние. Медитацията, както и хипнозата може да бъде водена или да се изпълнява самостоятелно, да включва визуализация или не и води до същите мозъчни и когнитивни промени. Една съществена разлика между хипнозата и медитацията е акцентът в самостоятелната практика и степента на осъзнатост при майндфулнес (медитация). При хипнозата често се развива зависимост от индукцията и ръководството на терапевта и се приема, че автохипнозата няма същата сила както водената от терапевт хипноза. Обратното, при майндфулнес терапевтът се приема само като ориентир, гид за постоянната самостоятелна практика. На пациента се предлага метод, който той изпълнява в ролята на поведенчески експерименти в ежедневието си. С времето на практикуване пълносъзнателността се разпростира във всеки момент от живота на практикуващия, далеч извън конвенционалните седящи медитативни сесии.
Моят подход е различен – включва разширяване на съзнанието до свръхсъзнанието, до по-висшите когнитивни нива в човека и спускане и съзнателно препрограмиране на подсъзнанието, ползвайки светлината на свръхсъзнанието. В практиката си на хипноза аз държа съзнанието на човека да бъде будно и разширяващо се. Такъв подход надхвърля обикновената хипноза. Както се казва, вместо да бъде нахранен с една рибка, пациентът получава въдица, с която за цял живот се научава сам да лови риба, да постига щастието си! В такава хипноза човек съзнателно постига дълбочините, но и висините на безпредела на разумността си! Ключовата разлика е именно в съзнателността! Понякога думата медитация се използва неправилно и за съзерцанието. Ако разгледаме хипнозата/медитацията в контекста на терминологията на осморната (аштанга) йога, те се случват на ниво дхарана – шестото стъпало в йога. Съзерцанието, ако е актуално постигнато, отговаря на седмата степен в йога: дхияна.Йога на сънуването (йога нидра)Нидра на санскрит означава сън. Друга дума за сън е гърцизмът хипноза. Така проследявайки етимологията на понятието, спокойно можем да наречем йога нидра хипно-йога или осъзнато сливане със съня. Йога нидра е древна практика, която извън конкретния термин, е практикувана от древни времена в повечето школи и системи за психоемоционално развитие. Представлява осъзнато навлизане в съня. Съвременното популяризиране на системата прави Свами Сатянанда. Йога нидра (осъзнато сънуване, водена медитация) се състои от оттегляне на сетивата (пратяхара) в състояние на телесна релаксация, водено въображение (дхарана) и евентуално, съзерцание (дхияна). Ключовите думи са разширяване на съзнанието и проникване в съня. Погледнато чисто научно, йога нидра представлява осъзнато, с активни префронталните мозъчни зони, с будна работна памет навлизане в алфа, тета, а в напредналите степени на практикуване и в делта, мозъчна активност. По-практично и делово, йога нидра може да служи като ефективно средство за разтоварване от стреса, хармонизиране, сваляне на напрежението, успокояване на вегетативната симптоматика при повишена тревожност (сърцебиене, мускулни брони, потене, замайване, напрягане и др.), понижаване нивото на адреналина, установяване на психична настройка на бодрост и оптимизъм, залагане на цели, психично препрограмиране. Йога нидра, погледната през психотерапевтичен ъгъл, е ефективен инструмент за работа с тревожни разстройства, депресия, чудесно помощно средство при преодоляването на зависимости и др.
Йога нидра има три формални стъпки – дълбока мускулна релаксация, съзидателна визуализация и съзерцание. При напредналите в осъзнатото сънуване релаксацията отговаря на потъването в съня в алфа вълни, визуализацията – на тета мозъчната активност на REM (фазата на бързото движение на очите) съня, а съзерцанието – на дълбокия сън без сънища, състоянието ананда. Сливане със състоянието на светло мъдро блаженство, сат чид ананда. Йога нидра е древна тантрическа практика. При потъването в релаксация, се „посява" семето на възнамеряването на дадена цел – санкалпа. Практикуващият йога възнамерява дадена цел и я повтаря ясно на ум три пъти. Например „Мога да сублимирам страстите си!", „Обичам и трансформирам страха си!", „Имам диамантена самоувереност и спокойствие!", „Развивам се духовно ежедневно!", „Свободен съм от ... (еди си кой навик...)!". При дълбоката мускулна релаксация сетивата се отдръпват навътре в пратяхара, а съзнанието започва да функционира в по-директен досег с фините енергии, тела, с автоматичните процеси на автономната нервна система, които се осъзнават. Пулсът, сърцето и дишането се забавят естествено. През етапа на визуализацията се индуцира състояние, наподобяващо естествения сън. Водещият ползва някои визуализации, по-общи метафори и архетипни образи или по-конкретни и свързани със справянето с даден проблем такива. Изисква се съзнанието да бъде будно през цялото време! За реален напредък в йога нидра, както и във всяка друга дисциплина, се изисква постоянство и редовна тренировка. Йога нидра, бидейки тантрическа практика, се изпълнява със спонтанност, на игра. Но, за приятния напредък в коя да е игра, се изискват радостни усилия и вдъхновено намерение и повторяемост на изпълненията, което води до задълбочаване на преживяването. Количествените повторения водят до качествени изменения . По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от понеделник, 20 юни 2011 г. 14:56ч | |||




