Анкета
| Историята на кроасана |
| стил - хоризонти | |||
| Николай Божков | |||
| понеделник, 27 юни 2011 г. 08:27ч | |||
|
Посещения: 498
|
|||
    |
|||
Военни хитрости, крепостна обсада и храбри защитници са замесени в първообраза на популярния сладкиш
За първи път изпичат кифла от многолистно тесто във формата на полумесец през 1683 г. след свалянето на османската обсада на Виена. Според легендата местните хлебопекари предупредили охраната на града за промъкващите се в подземните канали османци, с което спасили града. В чест на това изпекли сладкиша в тази форма, наподобявайки полумесеца от знамето на Османската империя. Обсадата на австрийската столица от османските войски започнала на 14 юли 1683 г. 90-хилядната армия на Кара Мустафа паша , в която влизал и елитният 12-хиляден еничарски корпус, имала първоначално смазващо числено превъзходство. На 14 юли османците успели да обкръжат Виена и Кара Мустафа паша пратил традиционното искане за предаване на града. Ернст Рюдигер Граф фон Стархемберг, водач на останалите в града 11 000 войници и 5000 граждани и доброволци, отказал да сложи оръжие.
Част от битката при обсадата на Виена се водела под земята. Османските войници копаели тунели, по които се опитвали да проникнат близо до крепостните стени и да ги взривят. Това им се удало на няколко пъти. Поощрени от успеха, нападателите разширили тунелите към вътрешността на австрийската столица. Смятали чрез тях да проникнат в града. Водели се ожесточени сражения в тунелите и подземните канали на Виена. Според легендата една нощ на смяна застъпили млади чираци, които трябвало да замесят с последното брашно хляб за гладуващите граждани. Както си месели, чираците чули странен шум откъм пода на хлебарницата. Те извикали минаващия наблизо патрул и така предотвратили нахлуването на османците през прокопания тунел под града. За награда на хлебарите им било разрешено да продават нов вид кифлички - kipfel, които наподобявали шведските gipfeltieg. Формата им на полумесец била символична. Така виенчани искали да покажат на османските нашественици, че ще ги схрускат на закускаНа помощ на обсадените се притекъл полският крал Ян Собиески. Към неговата 30-хилядна армия се присъединили много поляци, украинци, унгарци, саксонци, баварци, австрийци и други доброволци, а така също и изпратените от Венеция 15 000 сръбски хайдути. Битката започнала в утрото на 12 септември 1683 г. и завършила с поражение за османските войски. На бойното поле османците оставили 20 000 убити и цялата си артилерия. На 13 септември Ян Собйески влязъл във Виена като победител, аплодиран от виенчани. Съществува и друга легенда за появата на кроасана. Според нея, когато през 1683 година османските войски обсадили Виена, бранителите на града изпратили куриери, които да повикат някого на помощ. Един от тях бил Георг Франц Колшицки, който успял да доведе полския крал Ян Собиески и неговите съюзници. Османците били разбити. На бързия и находчив куриер му предложили награда. Той обаче отказал златото и оръжието и поискал чувалчетата с кафеени зърна, които бягащите турски войници изоставили в бързината. Мнозина не знаели, за какво служат тези горчиви зърна, обаче за Колшицки, който бил пътувал на изток, кафето било непознато. И така, той започнал да прави кафе и да предлага с него кифлички във формата на полумесец. Колшицки се смята за родоначалник на виенските кафетерии. Днес тези заведения предлагат най-различни тестени изделия. На масичките в панерчета са сложени различни видове кифлички и гевречета. Именно Kipfel (навитите виенски кифлички) са тези, от които произхождат и любимците на парижките кафенета – кроасаните. „Виновницата“ за разпространението на кроасана в Европа е френската кралица Мария-Антоанета (1770-1793)На кралицата, израснала в Шьонбрун, много й липсвали виенските кифлички от детството и тя помолила майка си, императрица Мария Терезия, да изпрати някой от сладкарите на австрийския двор. Командированият във Франция сладкар обучил колегите си, които на свой ред усъвършенствали рецептата: направили тестото на тънки слоеве, като всеки бил обилно намаслен. Така се получили хрупкавите и нежни кроасани. Французите кръстили виенската кифличка croissant – френската дума за полумесец. Едва тогава започнала истинската история на кроасана, превърнал се в един от символите на френската автентичност.
Домашните кроасани са неопровержимо доказателство на старата теза за Трите тайни на френската кухня: масло, масло и още маслоФренските майстори сладкари твърдят, че за да се направи добър кроасан, трябва да се спазят около петдесет параметъра. Най-важните от тях обаче са качеството и количеството на маслото и брашното, времето за втасване на тестото, температурата на печене и разбира се, правилното оформяне. Рецептата за приготвяне на класически френски кроасан: 500 г брашно
Маята се смесва с 50 мл топла вода, 2 с.л. захар, 2 с.л. брашно за 10-15 минути до образуване на пухкава смес. В широка тава се разпределя брашното. В средата се прави кладенче, където се сипва водата, сместа на маята и солта. С въртеливо движение се поема от брашното към течността. Замесва се меко и еластично тесто. Почива 10-15 минути и от него се оформят завитите кифлички. Във Франция и в Европа, кроасанът се сервира топъл и намазан с масло, в САЩ го заливат с топинг (шоколад, карамел и др.) или го правят с плънка от спанак. По-нови статии:
По-стари статии:
|
|||
| Последна промяна от вторник, 28 юни 2011 г. 11:37ч | |||
Коментари
RSS на коментарите по тази тема