Училище по щастие

Какво ме прави „успяла"? Какво трябва да се случи, за да се нарека така? Какво трябва да имам, какво трябва да направя, за да спечеля титлата „успяла жена"? Кой раздава тези титли? Имам ли право да я получа? Аз – успяла жена?

Много въпроси, а отговорите, казват, са в мен. И навлязах в себе си, за да ги потърся. Разрових се в миналото и с изненада открих, че е имало доста моменти на успех. А аз съм ги забравила. Защо ли? Защото съм се вглеждала повече в „неуспелите".

Да, аз не бях отлична ученичка и не съм получавала училищни награди и медали. Но запазих приятелството си с хората, с които съм учила от първи клас.

Завърших висше образование с ниски оценки и ме скъсваха на изпитите цели пет пъти.
Но тогава учих неща, които не обичах. Сега в любимата си професия уча и се радвам.

Наричат ме фантазьорка. Мечтая за нереални неща.
Но съм щастлива всеки път, когато успея да осъществя своята мечта – да бъда до някой по пътя към мечтите му.

Продадох колата си и още не мога да събера пари, за да купя нова.
Но пътувам ежедневно по пътя към себе си. Преживявам истинско приключение, за което не ми е потребна кола.

Дебела съм. С много килограми наднормено тегло (кой ли поставя нормите?) Но когато говорих на един семинар ме вдигнаха на ръце и аз видях пламналите погледи около себе си.

Така и не успях да науча английски.
Но, когато говоря най-прости неща на най-близкия ми език, хората ме разбират и аз чувствам, че им е хубаво с мен.

Не съм пътувала все още до Париж и не съм правила шопинг в Лондон.
Но когато се срещна с морето, вдишам от неговото изобилие и прегърна вълните, аз имам усещането, че мога да летя.

Къщата ми не лъщи от чистота и не е подредена по последна мода.
Но ми е толкова хубаво, когато съм у дома.

Едва ли ще оставя голямо парично наследство.
Но това, което бих искала близките ми да наследят от мен е да останат верни на мечтите си и на любовта си, защото който знае да обича и мечтае, той е щастливец. А не е ли това, което всички искаме?

Още не съм намерила своя принц, който да ме завърти във валса на моя бал.
Но аз раздавам своята любов на всички, които са готови да я приемат, без разлика от пол, раса, националност, образование, религиозна принадлежност.

Още не съм милионерка.
Но съм богата със свободата си, с независимостта си, с децата си, с мечтите си, с любовта, която давам и получавам.

Аз съм една успяла жена, която вярва в себе си и в това, което прави и говори. Която остава вярна на себе си, дори, когато това не отговаря на общоприетите норми (а кой ги определя, казахте?)

Виктория Леви-Реувен е родена преди около 50 години в София, България. От 20 години се е преселила в Израел.
Тя е сертификиран life coach, завършила е всички съществуващи курсове в школата на създателката на системата SATIY (тренинг на състоянията) Натали Бен Давид, която е била и нейна лична треньорка.
В допълнение Виктория е завършила и е практикувала лечение с биоенергии, конктактьорство, NPL и др. Последователно завършва и курсове по тренировки на групи и бизнес-тренинг.
Преди няколко години Виктория Леви-Реувен създава и собствен бизнес под названието „Училище по щастие", който става популярен – както в страната, в която живее, така и в страни като Холандия, Чехия, Гърция, Англия, Италия и България.
Методологията, преподавана в „Училище по щастие", се основава на методите на работа на life coaching, който от своя страна идва от света на спорта – чрез тренировки се развиват определени качества, които спомагат за постигане на предварително определени житейски цели.
Виктория Леви-Реувен е доразвила и усъвършенствала, изучаваната в школата система за тренировки и е разработила собствена методика да развитие на „мускула" за взимане на решения и избори, чрез която се постигнат бързи, ефективни и холистични резултати.
Икономическото образование, което е завършила в България, ѝ помага при бизнес тренинга. Успешно придружава бизнес клиенти при създаване на нови и усъвършенстване на вече съществуващи бизнеси.
Подробности може да намерите на фейсбук страницата на Училище по щастие, както и в блога на Виктория.