Най-големият ни траколог за новата си книга, за частните колекционери, за кентаврите и за героя на нашето време

Впоследните дни на януари в криптата на храм-паметника „Александър Невски“ беше представена новата книга на проф. Иван Маразов Ритон с глава на овен. Само няколко дни по-късно той стана и първият носител на новоучредения почетен знак на името на проф. Александър Фол – за личен принос към българското историческо културно наследство.

Тези новини ме върнаха назад във времето, в дните на първата ми среща с професора–траколог – бях поканена да бъда режисьор на телевизионната поредица Брод, на която проф. Иван Маразов щеше да бъде автор и водещ.

Така и се докоснах до културното наследство на траките: Панагюрското златно съкровище, Рогозенското съкровище, Казанлъшката гробница, Гробницата в Свещари...

В търсене на връзката, която са играли през вековете българските земи като „брод“ между културите на Изтока и Запада, снимахме в Истанбул, в Ефес и в древна Троя. Така заедно с проф. Маразов ставихме 12 документални филма от поредицата Брод в Златния фонд на БНТ.

В търсене пък на новини около последните му разкрития в Ритон с глава на овен се озовах в дома му, където проф. Маразов сподели интересни факти около работата и живота си.

Или корабостроител. Приеха ме първо „Корабостроене“ – през 1959 г. във Военноморското училище във Варна, – но тъй като не приеха моя приятел, и аз се отказах, и може би това е била Съдбата. Тъкмо тогава имаше конкурс за „История на изкуството“ и пак заради Съдбата се класирах, пак заради Съдбата избрах не Москва, а тогавашния Ленинград.

По този начин се срещнах с един голям човек и учител, моята професорка Анна Петровна Чудова, която още първия семестър ме хвана здраво и каза: „Момче, ти трябва да се занимаваш с древна Тракия. Вие имате такова голямо наследство и никой не го изучава.“ А аз имах съвсем други намерения, исках да се занимавам с модерно изкуство...

Всяка седмица ходех веднъж при нея и докладвах какво съм научил, какво съм разбрал, докъде съм стигнал. Така от 1962 г. досега се занимавам с културното наследство на траките, което според мен е най-богатият дял от общото културно наследство.

А преподавателската ви дейност къде започна?
В Консерваторията. И досега срещам сравнително млади хора, които ми казват, че съм бил техен преподавател. С някои сме в много добри приятелски отношения – да речем с Хайгашот Агасян, който винаги си спомня някои любопитни случки от моето ранно преподавателско дело. След това в Софийския университет, „Културология“, и от 1991 г. в Нов български университет.

Можем ли да кажем, че сте един от основателите на НБУ?
Не. На университета не съм, но съм основател на Департамента по история на културата и на специалността „Изкуствознание и културология“.

Надявам се тази година най-после да започне програмата по Тракология, която искаме да организираме в НБУ, защото тя не се преподава никъде в България. А ние сме естествения център на тези изследвания, тук започна науката тракология, и струва ми се, че ако не направим това, България просто ще остане без кадри.

Може ли изкуството на траките да помогне на културния туризъм у нас, така както древното елинско изкуство помага на Гърция?
Убеден съм. Когато откривахме тракийската изложба в Сейнт Луис (през 1998 г. – бел. ред.) в САЩ имах две лекции в претъпкана зала с около 700 места. Бяха дошли хора, пътували по 700-800 км, само за да видят изложбата. И след всяка лекция ме питаха как могат да дойдат в България, да видят тези неща на място. И как досега нито една българска фирма не влезе в контакт с американски туристически агенции!... Американци, японци, да не говорим вече за европейците, са безкрайно любопитни да видят едни старини, които те самите не притежават. Смятам, че това е базата на културния туризъм.

Има ли бъдеще частното колекционерство и ще съживи то ли музейното дело?
Във всички случаи. Доколкото знам, поне четирима-петима души искат да имат собствени галерии: Братя Бобокови са закупили сграда; Васил Божков има разрешение за музей; сигурен съм, че Боян Радев отдавна иска да му дадат сграда, за да изложи цялото богатство, което притежава; Димитър Иванов желае да прави музей. Други по-малки колекционери също.

(За да видите снимките в цял размер, кликнете върху тях)

Така в колекцията на Божков се съхраняват неща, каквито няма в националните музеи не само на България, но на света. Същото може да се каже и за останалите колекции. Те не само обогатяват, те понякога променят картината на нашите знания за древността. Така че държавата не трябва да възприема частните колекции и частния колекционер като враг – той по-скоро ѝ е ортак в опазването на това наследство.

Може ли да се надяваме, че ще го популяризират?
Няма колекционер, който да крие колекцията си. Той я прави не защото иска да си я гледа, а за да я покаже пред света, да сподели това, което притежава. Ето примерно Божков организира две международни изложби по време на годината на България в Русия: едната в Брюксел, а другата (по-голяма и много по-значителна) в Москва. Това беше най-голямото събитие. И се превърна не само в художествено, а в научно, защото дойдоха колеги от Москва, от Петербург. Проведохме една голяма конференция. Колегите от музея организираха посещение на руските колекционери, и тогава се запознах с внука на Щукин, който е събирал на времето Пикасо, Матис... Издаде се великолепен каталог. Ето това е един от големите и бързи начини за популяризация на културното наследство.

Промени ли Ритон с глава на овен нещо в предишните ви хипотези?

Ще има ли продължение и върху други експонати от колекцията?
Да, сега завършвам книга за кантаросите в колекцията на Божков, която би следвало да привлече вниманието, защото върху един от тях за пръв път е изобразено убиването на Орфей от тракийски жени. Нямахме подобно изображение досега. Върху друг пък е представен митът за Елена. Това са невероятни шедьоври на античната торевтика.

Много неща са минавали през очите и ръцете ми, но като видях рисунките върху тези съдове... Едва ли някъде има нещо подобно, като качество. Това е Пикасо и Матис – взети заедно!

Ето, говорим за издания. Божков се съгласи да финансира книгите върху неговите паметници, което е много важно. Защото държавата няма пари за никакви издания. А тези предмети трябва да видят бял свят, да влязат в научен оборот. Ще му предложа да ги преведем и на английски, за да видят свят.

Защото какво значи да имаш колекция: да дойдат двама приятели, петима приятели, десетина приятели да я видят?! Чак когато влезе в научен оборот, тогава става колекция.

Важна е ценността, не само от гледна точка на пазарната, а от гледна точка и на научната стойност на предметите. Това вече вдига цената и на самия предмет. Надявам, че тези презрени частни колекционери ще помогнат и за увеличаване на научното значение на тракологията.

Ако днес решим да изобразим героя на нашето време върху ритон, за да остане за поколенията, какъв го виждате вие?
През какво ли не минахме през тия години и май думите не ми стигат. Затова струва ми се, че трябва да бъде такова изображение, в което да има този момент на сблъсък, на борба, на конфронтация.

Ако трябва да изберем едно тракийско произведение за тази цел, може би ще бъде този ритон, който Китов откри в Далакова могила. Той завършва с фигура на кентавър, биещ се кентавър, замахнал с камък в ръката и целещ неприятеля с другата...