|
творчество -
поезия
|
|
Деница Пеева
|
|
събота, 16 юли 2011 г. 08:38ч |
|
Посещения: 558
|
|
|
С цъфтеж на лято 
Защо не видях на слънцето
залеза,
вятъра защо не догоних,
цъфтежа на лятото – защо не запазих
в хербарий от млади луни?
Все бързах за някъде, тревожно
задъхана.
Крайпътните камъни в дългите
дни,
трасираха стъпките ми заспали,
преди да разсъмне дори.
Как ли сега с очите си тъжни,
да разтопя заледена роса?
С ехо далечно – как да извикам,
въздишката кратка на младостта.
Жена
Небето е в крилата ми,
закърнели от дългия допир
със земята,
пресушен от вятъра на дните
е плачът в душата ми.
С мътните очи на локвите
виждам белия сняг.
Къде е тишината – щом
вик е животът?
Кой спря на мислите лудия бяг?
В прозореца на утрото се ражда
забравена от времето звезда.
...А нещо в мен отново се обажда,
че съм жена, жена, жена.
Коя е Деница Пеева
Казвам се Деница Пеева. Живея в Пловдив. Годините ми са над 50 и съм в заслужен отдих...Пиша стихове и проза (разкази). Поезия за големи: „Тунел под времето“ и „Люлка от забрава“, а за малките: „Пакостници“, „Детенце цветенце“ и „Няма лоши деца“. Подготвям сборник с разкази за деца „Приключенията на Тъмното“, откъдето са и Приказка за тъгата, Приказка за приятелството и Приказка за самотата и друг сборник за възрастни „Ръждата на живота“. И всичко това поради нямане какво да се прави и за притъпяване на чувството за безполезност...
* * *
Ако искате да видите и вашите произведения публикувани на този страница, без редакторска намеса – така, както вие си ги харесвате, пишете ни на
Адресът на е-пощата e защитен от спам ботове. Нужен ви е javascript, за да го видите.
Добави коментар
Подобни статии:
По-нови статии:
По-стари статии:
|
|
Последна промяна от събота, 16 юли 2011 г. 09:02ч |
|
|
