В духовната обител на Изтока не допускат представители на външния свят: „Неканеният не влиза тук!"

Шамбала е тайнствена земя, намираща се според повечето легенди в Хималаите. В китайски, руски и тибетски митове за нея се говори като за обител на свръххора. Елена Блаватска в „Тайната доктрина" ги нарича Тайните учители, руският изследовател-теософ Николай Рьорих също дава ценни сведения за Махатмите. В наше време Ернст Мулдашев разпали любопитството към недостъпния град с разкази от първо лице за генофонда на човечеството.

Смята се, че двама българи също са посетили митичната Шамбала - основателят на "Бялото братство" Петър Дънов и радетелят за обновяване на българската духовна култура и общество Людмила Живкова. Винаги посетителят на Шамбала се променя - ако преди е бил добър, става още по-добър и започва да мисли позитивно, един вид се преражда.

В ранни будистки текстове Шамбала се споменава като извор на езотерична мъдрост. Има много митове за нейното местонахождение. Китайците сочат планината Кунлон, предания от Близкия изток — Алтай.

Върху древна тибетска хоругва тайнствената земя Шамбала е изобразена като оазис, заобиколен от хълмове със снежни върхове. Според легендата тя е скрит рай. Описвана е като земя, заобиколена от високи планини, в която горещи извори подхранват буйната растителност от редки видове и целебни билки.

От незапомнени времена световният фолклор съхранява разкази за тайнствени подземни жители

В древността и Средновековието тези същества са възприемани като богове, демонични духове - пазители на царството на сенките и като реално съществуващ народ с физически осезаеми представители. Въпреки, че за мнозинството от нас тролите, гномите, коболдите или гобелините са фантастични същества, обитаващи въображението на суеверните ни предци или са персонажи, вплетени в сюжетните линии на психотрилъри и хорър-романи, събраното през хилядолетията познание ни позволява да възстановим облика на реално съществуващи подземни раси, създали мощна инфраструктура и зони на обитание в земните недра и влияещи върху съдбата на цялата планета.

Според легендата за Шамбала, предавана от поколение на поколение, тайнственият рай на земята всъщност бил велика подземна империя, отъждествявана със световен генофонд, библиотека на човешкото познание и резиденция на световно "правителство в сянка". Това е страната Агарта със столица Шамбала. Жителите на тази империя били потомци на лемурийците - богохора от така наречената Трета раса.

Покрай екватора се простирал гигантски континент, обхванал голяма част от днешния Тихи, а също и Индийски океан. Този континент покривал цялата област от подножието на Хималаите, отделящи го от вътрешното море, което изпращало вълните си през това, което знаем като днешен Тибет, Монголия и великата пустиня Шамо (Гоби), от Чи-тагонт в западна посока до Хардвар и в източна до Асам. Оттам той се разпростирал на юг през това, което сега ни е известно като Южна Индия, Цейлон и Суматра. После, като обхваща по пътя си според придвижването на юг Мадагаскар от дясната страна и Тасмания от лявата, той се спуска на няколко градуса от Антарктическия кръг. И от Австралия, която по онова време е била вътрешна област на основния континент, той се врязвал дълбоко в Тихи океан зад пределите на Рапануй (Теапи или Великденски остров). Освен това част от континента се простирала около Южна Африка в Атлантическия океан, като завивала на север до Норвегия. Този континент на Третата раса сега се нарича Лемурия.

Най-ранното човечество е било раса на гиганти

Първите лемурийци са били високи 18 метра. С всяка следваща подраса ръстът им постепенно се смалявал и след няколко милиона години достигнал 6 метра. За размерите на лемурийците свидетелстват статуи, издигнати от тях с размера на телата им. Болшинството от гигантските статуи, открити на Великденския остров, части от потъналия континент Лемурия, са били с височина от 6 до 9 метра.

Останките на Великденския остров са най-красноречивите и поразителни паметници на първобитните великани. Те са колкото големи, толкова и тайнствени. Достатъчно е да се разгледат внимателно главите на тези колосални статуи, останали цели, за да се познаят от пръв поглед чертите на типа и характера, приписван на великаните от Третата раса. Те изглеждат излети по матрица, макар че се различават по чертите - имат определен чувствен тип. Лемурийците са били хора със страшна свръхчовешка физическа сила, дала им възможност да се защитават и да държат на разстояние гигантските чудовища от Мезозойския и Ксенозойския период.

Фантастичните и ужасни животни съжителствали с човека и го нападали, също както и човекът нападал тях. Обкръжен в природата от такива чудовищни създания, човек е могъл да оцелее само защото той самият е бил колосален гигант.

Огънят, получаван чрез триене, бил първата тайна на Природата, първото и главно свойство на материята, което било открито за човека. Плодове и растения, неизвестни дотогава на Земята, са били пренесени от Владетелите на Мъдростта от други планети за ползването им от този, когото те са управлявали. Така например пшеницата не е продукт на Земята - тя никога не е била намерена в диво състояние. С идването на Божествените Династии било заложено началото на първите цивилизации. И тогава както в някои области на Земята част от човечеството предпочело да води чергарски и патриархален живот, в други пък дивакът едва що се учел да прави огнище и да се защитава от стихиите - неговите братя, с помощта на божествения разум, който ги вдъхновявал, строили градове и се занимавали с изкуства и науки. Цивилизацията винаги е развивала физическата и интелектуалната страна за сметка на психическата духовна страна.

Овладяването и управлението на собствената психическа природа били сред ранното човечество вродени и също толкова естествени свойства, както ходенето и мисленето. Цивилизованите народи от Третата Раса под ръководството на божествените си Господари строели обширни градове, разпространявали науки и изкуства и владеели в съвършенство астрономия, архитектура и математика. Лемурийците строели своите огромни скалообразни градове от редки почви и материали, от изригнала лава, от бял планински мрамор и черен подземен камък. Първите големи градове били построени в онази част от континента, която днес е известна като остров Мадагаскар.

Лемурия е загинала около 700 хиляди години преди началото на това, което днес се нарича Третичен (Еоценски) период.