История на "слънчевата напитка" от времето на Колумб до наши дни

Години наред ромът се свързва с моряци и пирати. Но въпреки своята репутация, си остава една от най-меките и приятни напитки, наред с коняка и малцовото уиски. Ромът е пропит с цялата топлина на карибското слънце. Още първата малка глътка събужда чувство на неустоим хедонизъм.

Историята на рома започнала в карибските острови по времето на Колумб и била тясно свързана със захарта и нейното производство. Екипажът на Христофор Колумб донесъл при връщането си от втората експедици в Карибите през 1493 растението, който променя икономиката на целият регион и културата на пиене в целият свят.

Някъде през 1672 питието придобило името, с което е известно и до днес - "ром". Смята се, че това име идва от думата RUMBULLION, която на английския провинциален жаргон от онова време е означавала врява или шум. Друго име на напитката от този период е "Kill Devil" което се отнасяло с еднакава сила и към силния махмурлук след пиенето на ром, и към вярването, че напитката има лечебен ефект. Във Франция използват името "rhum", а в Испания "ron".

Заселниците на Карибските острови пиели ром, за да лекуват различни заболявания, типични за тропическия климат, а собствениците на захарни плантации продавали напитката с големи отстъпки на военните кораби с цел да ги задържат за повече време в района, като предпазна мярка срещу пирати. Моряците бързо свикнали с рома поради една много важна причина - ромът се запазвал много по-лесно и оставал в добро състояние много по-дълго от водата и бирата, а в някои случаи след дълги пътешествия вкусът на отлежалия ром дори се подобрявал. Така през 30-те години на 18 век Британският флот въвел дневна дажба от около 300 мл 80-процентен ром на всеки моряк. Поради големия брой проблеми, свързани с препиване във флота, през 1740 година адмирал Върнън (по прякор "Old Grog") въвел практиката ромът да се разрежда с вода, откъдето произлиза напитката "грог". Дневната дажба на всеки моряк била 70мл ром, разреден със 150 мл вода. Тази традиция остава в сила до 28 Януари 1970 година, когато е отменена от британския парламент. Денят, в който церемонията била изпълнена за последен път, бил обявен за ден на черната глътка.

Постепенно ромът започнал да се разпространява по целия свят. Британските острови изнасяли ром за Великобритания, където го използвали широко като съставка за различни пуншове и където през 18 век ромът е по-популярен дори от традициония джин. По същото време британският парламент забранил на колониите да търгуват с алкохол помежду си и започнала практиката към Северна Америка да се изнася меласа, от която впоследствие се дестилирал ром. Така се появявил т.нар. "робски триъгълник" - меласата се превозвала до Ню Инглънд, където от нея произвеждали ром. Ромът се транспортирал към Западна Африка където го разменяли за роби, а робите били изпращани да работят в захарните плантации на Карибските острови и в Америка.

С въвеждането на нови методи за производство на захар от захарно цвекло, търсенето на захар в Европа намаляло. Това довело до намаляване на производството на захарна тръстика и съответно на ром. В началото на 20 век ромът временно загубил позиците си на популярна напитка и почти не се употребявал в Америка и Европа до втората половина на века, когато с развитието на туризма започнал голям приток на хора към Карибските острови. Там ромът все още бил доминиращ.

Постепенно нараснала популярноста на коктейлите, направени с ром. Отлежали марки ром замествали успешно уиски, коняк и други висококачествени напитки. Силните ромове от Гвиана и Ямайка могат да задоволят вкуса на всеки почитател на уиски, докато изтънчените ромове от Мартиника и Гваделупа биха впечатлили дори ценителите на скъпи френски коняци. Не малка заслуга за "възраждането" на "слънчевата напитка" имало обстоятелството, че я предпочитали известни личности на 20-то столетие - политици, артисти, писатели. Сред тях били легендарният британски премиер Уинстън Чърчил и американският писател Ърнест Хемингуей. Двамата се наслаждавали на котейлите с бял карибски ром.

Как се прави ром?

Основната суровина за производството на ром е захарната тръстика. Тя била пренесена от Далечния изток в Европа от Александър Велики в ІV в.пр.н.е. В Египет е била основна съставка на арака. Приблизително 2000 г. по-късно, през ХV в., Колумб пренася тръстиката на Хиспаньола (днес - Хаити и Доминиканска република), където тя избуява и се размножава като плевел. Било въпрос на време местните земеделци да се научат как да пречупят стъблото, да варят сока и дестилират получената смес, след което да седнат да се забавляват. През ХVІІ в., когато британската армия воювала в Западна Индия, единственото спасение за живота на моряците били позволените малки глътки ром - "изгарящ и ужасяващ адски ликьор". През следващите 3 века всекидневната глътка ром се превърнала в традиция за цялата кралска флота. Два пъти дневно се извършвала церемонията "повдигни духа": мъжете се подреждали в дълга редица за своята дажба грог.

Ромът се прави чрез дестилиране на ферментирала захар и вода. Захарта се добива от захарна тръстика и ферментирал тръстиков сок или меласа. Меласата е сладък, лепкав остатък, който се получава след като тръстиката се свари и кристализиралата захар се екстрахира. Повечето видове ром са от меласа, която е над 50% захар, но също така съдържа и съществено количество минерали и други елементи, които могат да бъдат пренесени в крайния продукт. Ромът, направен от захарна тръстика, предимно от Хаваите и Мартиника, има натурално мек вкус.
В зависимост от рецептата, сместа се ферментира като се използва или култивирана мая или некултивирана, за период от 24 часа при леките ромове, до няколко седмици за по-силните видове.
Бистрият дестилат обикновено се налива да „старее" в бъчви от дъбова или друга дървесина. Допълнително по-тъмен цвят ромът може да получи с прибавянето на карамел.

Видове ром

Има четири типа ром: светъл (лайт), среден (златен), тежък (тъмен) и ароматизиран ром.

Светлият ром, понякога се нарича бял или сребърен, престоява до една година в бъчви и се филтрира преди бутилирането, което го прави много фин, като Бакарди Лайт или Havana Club.

Ромът със средна плътност, наричан още златен или кехлибарен, е с по-богат и по-гладък характер заради производството на конгенери (органични съединения, получени по време на ферментацията), добавянето на карамел или от време на време отлежаване в дървени бъчви. Такива са Mount Gay, Appleton Gold and Havana Club 7 year old.

Тежък (тъмен), плътен ром е категория, споделена от смесени и оцветени тъмни ромове, като Mayers's and Gosling's. Тези ромове са с наситен аромат и са добре отлежали в бренди стил.

Новата четвърта категория подправени или ароматни ромове, са с точно такъв вкус, какъвто е обозначен на етикета, поради добавянето на подправки или ароматни съединения в дестилата. Ароматизираните с подправки и кокос ромове, макар да са само от няколко години, в САЩ изненадващо задминават водката и джина.

Някои производители, като Cabana Boy от Тринидад, предлагат вече осем вида ароматизиран ром, също така и Cruzan Rum от St Croix които предлагат седем вида.
Старите стандарти обаче, като Malibu, Capitan Morgan Spiced Rum и Bacardi Spiceвсе, все още са бестселъри в САЩ.

Къде се произвежда "слънчевата напитка"?

Кубински Ром: Havana Club е най-добрият пример за кубински ром, той се прави от смес от меласа и захарна тръстика и подлежи на пясъчна филтрация. Гамата включва: три, седем и петнайсет годишни версии.

Докато Куба предлага уникален карибски климат и плодородна земя за отглеждането на някои от най-добрите сортове захарна тръстика в света, Havana Club подбира само тръстиката, от която се произвежда най-хубавата меласа, буквално наричана mieles (мед) в Куба, за да се създаде един от най-изтънчените ромове изобщо.
Днес Havana Club олицетворява наследството и превъзходството на кубинските традиции в дестилацията на ром.

Доминиканската република: Двата най-известни рома, които произвежда Доминиканската република, са: The leader are Brugal и Ron Bermudez. Те привличат вниманието на САЩ, най-вече защото са били на разположение само за няколко години, подобно на ембарговите кубински ромове, които не са на разположение в САЩ.

Гаяна: Ромът от Гаяна се дели на два вида: среден(златен) и тежък(тъмен), голяма част от него се продава за смесване, на компании като Lemon Hart в Англия, традиция, датираща още от когато британския флот предоставял на всеки моряк дажба от ром, направен в Гаяна и Тринидад.

Хаити: Ромът който се произвежда в Хаити е известен с това че се прави изцяло от сок от захарна тръстика, вместо меласа. Отлежава от осем до дванадесет години, и вкусът му има страхотен подобен на коняк финал.

Ямайка: Известна е с по-тежките и плътни на вкус ромове. Процесът, по който са направени, е подобен на този, по който се произвежда уискито от Тенеси. Wray & Nephel distillery е най-големият производител на ароматни ромове в Ямайка, с етикет Appleton label. Друг известен ром е Myers's Dark (тъмен ром) който се предпочита най-вече в САЩ.

Мартиника: Производството на "Rhum" в Мартинка е повлияно от френските техники за коняк. Техният ром се прави от сок от захарна тръстика и меласа и се дестилира в меден казан, след което отлежава в дъбови бъчви. Clement Rhums е един от най-добрите ромове произведени в Мартиника, но не е лесно да се намери. Ако случайно откриете бутилка от тази марка, вземете я веднага без колебание!

Пуерто Рико: Пуерто Рико е най-големият производител на ром в Карибския басейн а Bacardi е най-големият производител на ром в света. Bacardi Silver е добър пример, който се произвежда непрекъснато и все още се филтрира с въглища. Тази световноизвестна марка е творение на испански търговец на вино – Дон Факундо Бакарди Мазо, който се установява в Сантяго, Куба, в средата на 19 в. В желанието си да открие най-мекия, най-зрял и чист ром, той започва да експериментира с различни методи на дестилация, смесване и отлежаване в бъчви от американски бял дъб. През 1892 г. испанското кралство семейство му дава официалното си разрешение и оттогава е известен като "кралят на ромовете, ромът на кралете". И днес "Бакарди" е най-продаваната марка алкохолни напитки.

Тринидад: Местните производители дълго се колебали, преди да започнат производството на ром със собствен етикет, но сега Angostura е една от най-старите и постоянни търговски марки, които някога са съществували. Потърсете Angostura Premium White който би могъл да бъде страхотна база за дайкири.

Венецуела: Pampero е най-известната марка тук, най-добре отлежалият ром се нарича Aniversario.

Вирджинските острови произвеждат леки светли ромове за коктейли. Тези ромове както и произведените в съседна Гренада се използват и като основа за така наречения "bay Rum" - класически лосион за след бръснене.

Бразилия е производител на големи количества светли ромове от пресен захарен сироп, известни под името кашаса (Cachaca).

Венецуела е родина на няколко уважавани марки отлежали тъмни ромове сред които Santa Teresa и Pampero.

В южните щати на САЩ се намират няколко дистилерии, произвеждащи цяла гама от светли и средно тежки ромове, които се продават с имена от Карибския регион

Канада продължава 300-годишната традиция да внася ром срещу рибни продукти. Внесените от Антигуа, Барбадос и Ямайка ромове отлежават по 5 години, в резултат на което се получава силен тъмен ром, известен още с местното название Screech.

В Европа основно се бутилират вносни ромове. Англия и Франция внасят ром от бившите си колонии на Карибите който допълнително отлежава и се бутилира на място. В Германия се внасят силни тъмни ромове от Ямайка които се смесват с неутрални спиртни напитки в съотношение 1 към 19, от което се получава така нареченият Rum verschnitt. Подобна напитка се произвежда и в Австрия под названието Inlander Rum - такъв е популярният австриийски ром Stroh.

Коктейлите с ром

Една от причините за огромната популярност на рома не само на Карибите, но и по цял свят, е възможността да бъде смесван. Извечната рецепта за пунш на градинаря гласи: "Едно за кисело (лимонов сок), две за сладко (захар), три за силно (ром) и четири за слабо (вода)". Най-използвани за коктейли са леките бели ромове.

Ромът е великолепна основа за коктейли – с лимон, със зелен лимон лайм, с газирани напитки, сиропи, с плодови сокове. Чашите, задължително с дебели стени и още по-дебело дъно, украсени с парченца плодове, хартиени чадърчета, цветя - за да радват окото и сгряват душата. Все пак, като говорим за коктейли, нека не бъдем голословни и да представим най-предпочитаните питиета, приготвени със "слънчевата напитка".

Мохито

Листа мента, бял ром, сок от зелен лимон лайм, сода, захар, лед.
Всичко смесем в шекър и поднесено
1 част бял ром
3 части сода
12 листа мента
1/2 лайм, зелен лимо или 2 парченца лимон
1 ч.л. захар

Името mohito произлиза от африканската дума "mojo", която означава "да направя малка магия"

Куба либре (на испански: Cuba Libre, в превод на български език - „Свободна Куба") е коктейл, съдържащ ром, Кока-Кола и лимонов сок или парчета лайм, един от най-популярните коктейли в света.

Приготвен е за първи път в Хавана през 1900 година, когато американските войници смесват кубински ром и Кока-Кола и с този коктейл вдигат наздравици произнасяйки тост „За свободна Куба" (в превод - „Viva Cuba libre"). Коктейлът Куба Либре произхожда от Хавана, Куба в началото на 20-ти век (1900г.), когато за първи път е внесена напитката Кока-Кола в страната от американските кавалеристи. Въпреки края на освободителната американско-испанска война през 1898 година, водена за освобождаването на Куба, Пуерто Рико и др. от испанска колонизация, освободителните американски войски не са изтеглени от острова чак до 20 май 1902-ра година, когато Куба сформира собствено независимо правителство. И така в този промеждутък от време капитан от американската войска влязъл в кубински бар и си поръчал светъл ром, смесен с новата и популярна Кока-Кола върху лед с изстискан лайм отгоре. След като му било сервирано, капитанът изпил питието с такава наслада, че събудил любопитството в наоколо седящите войници. Започнали да поръчват и те и след няколко изпити коктейла един от войниците вдигнал тост "Por Cuba Libre!" ("За свободата на Куба") като израз на радостта си от получената свобода. По този начин коктейла получил името Куба Либре, което е било и боен вик на войската по време на войната.

Този коктейл съдържа:
1/3 ром (светъл),
2/3 Кока-Кола,
парчета лайм или лимонов сок (на вкус)

Налива се ром и кола във висока чаша с лед. Добавя се лимонов сок. Оформя се с коктейлни вишни и лимони.
Всяка секунда в света се пресушават 130 чаши "Куба либре", което го прави най-популярният коктейл на планетата.

Дайкири
Заслужената награда в края на един горещ ден е да се смесят бял ром, прясно изцеден сок от лимон, захар (или захарен сироп) и да се добави много лед. Не случайно великият американски писател Хемингуей всеки следобед е приготвял разхлаждащия елексир. Президентът Кенеди също обичал Дайкири.

Този прочут коктейл се родил преди повече от 100 години край една желязна мина в Куба, която се казвала Дайкири, на името на близкия плаж. Инженерът Дженингс Кокс от мината трябвало да направи нещо за пиене в близкия бар за изморените миньори.

В избата обаче нямало нищо, освен ром, лимони и захар. Кокс смесил всичко това, добавил лед и го предложил на останалите. Един от тях попитал как се казва тази напитка. Кокс отговорил: „Не знам... Сигурно ще да е кисел ром". „Не, това име не подхожда на такава хубава напитка – отговорил другият. – Ще го кръстим Дайкири." Така мината дала името на прочутия коктейл. През първите десетина години на 20 век коктейлът бил популярен само в района. По това време обаче го опитал един офицер от американския флот, харесал го и пренесъл рецептата в САЩ.

Този коктейл включва:
60 мл. ром
45 мл. лимонов сок
45 мл. сок от грейпфрут
30 мл. ликьор maraschino

В него могат да се добавят плодове – ягоди, манго, папая. Когато се приготвя с ягоди се получава известното "ягодово дайкири". Шейкърът е използван за първи път за да се приготви "заскрежено дайкири.

Друг коктейл с бял ром, който Хемингуей пийвал в бар "Ла Флорита" в Хавана, представлявал смес от две части и половина Бакарди, сок от половин грейпфрут и 6 капки черешов ликьор. Не е учудващо, че коктейлът се е прочул като Папа Добле.