Всяка сутрин, често следобед, а понякога и вечер кафето е любима напитка на милиони хора по света

Още в края на 19 век започнали да работят върху създаването на такъв вид кафе, приготвянето на което да става лесно и да не отнема време, а трайността да бъде по-голяма в сравнение с класическото кафе. Пръв стигнал до това решение японецът Сатори Като, живеещ в САЩ, който през 1901 година приспособил изобретената от него технология за разтворим чай към кафето .

Откриването на кафето като енергийно тонизиращо средство се корени в 9 век

Една от легендите е за етиопския пастир Калид (или Калди). На него му направило впечатление, че козите му, след като са пасли листа и плодове от един храст, ставали доста игриви, дори и нощем. От любопитство той самият опитал от плодовете на този храст и сам почувствал необикновен прилив на сили и добро настроение.

Според друга легенда първите, усетили ободряващия ефект на кафето и възползвали се от това си откритие, били монасите от християнските манастири в Етиопия. Те приготвяли отвара от кафеените плодове, с която снемали умората и изтощението по време на продължителните религиозни церемонии. Те пък я наричали „Кава" в чест на персийския владетел Кай Кавус, който съгласно преданието, възторжено се възнесъл на крилатата си колесница в небето - така въодушевено се чувствали и те, пиейки тази напитка.

Най-старото достоверно сведение за пиене на кафе е от средата на 15 век и се отнася за суфийските общности в Йемен. От мюсюлманските страни се разпространява към Италия, а след това към останалата част от Европа и към Америка. В Африка и Йемен кафето се използва в някои религиозни церемонии, поради което Етиопската православна църква не допуска употребата му за светски цели, забрана, останала в сила до края на 19 век.

Българинът започва да пие така нареченото "турско кафе" през 19 век. Турското кафе, известно също като гръцко, арабско или арменско кафе в съответните страни, е кафе, сварено от фино смлени кафени зърна в кафеник, много често с прибавка на захар, което се сервира в чаша с утайка на дъното. Широко разпространено е в Близкия Изток, Северна Африка, Кавказ и на Балканите и в останалата част на света в обществата на преселници от тези страни. Културата на пиене на кафе в кафенетата е високо развита на територията на бившата Османска империя и това е доминиращият начин на приготвяне на кафе в тази част на света.

История на разтворимото кафе

За приготвянето на чаша кафе е необходимо време, което не винаги в напрегнатото ежедневие е налице. От друга страна, печеното кафе е нетраен продукт. Максималната трайност на печеното кафе е в тенекиени кутии - до 12 месеца, в картонени - 6 месеца, а в книжни пакети - 3 месеца от деня на печенето. Затова от края на 19 век се търси опростяване на процеса. Такова бързо и лесно за приготвяно кафе станала разтворимото. То се появило през 1901 г., когато американският изобретател от японски произход Сатори Като приспособил изобретената от него технология за разтворим чай към кафето.

Първоначално разтворимото кафе е било предназначено най-вече за хората, действащи в екстремални условия: войници, моряци и пътешественици. При тях приготвянето на кафето по класическата технология, освен че отнемало време, изисквало специален инвентар и условия.

През 1906 г. англичанинът Джордж Констънт Уошингтън, който живеел в Гватемала, създал технология за серийно производство на разтовиримо кафе. Докато чакал жена си в едно кафене, той се вдъхновил от кафеен прах, който се бил получил от кондензираните изпарения на готовото кафе. Година по-късно пуснал на пазара първата марка разтворимо кафе «Red E Coffee».

Заслугата разтворимото кафе да стане популярно в цял свят принадлежи на швейцарската компания "Нестле".

През 1930 г. бразилският институт за кафе се обръща към ръководството на компанията за помощ в разработката на нови продукти, способни да решат проблемите от свръхпродукцията на кафе в Бразилия. В резултат на осемгодишни изследвания се достига до откриването на разтворимото кафе. Скоро започва производството на екстракт от кафе с бранд „Nescafe", което променя традиционния възглед за потреблението на кафе по целия свят и много бързо набира популярност.

Втората световна война затруднява бизнеса на много от световните производители, и Nestlé също търпи негативите на войната (оборотът от $20 млн. през 1938 спада до $6 млн. в края на 1939). За да преодолее тези проблеми с разпространяването на продукцията в Европа и Азия, компанията открива нови фабрики в развиващите се страни, в това число в Латинска Америка.

Един продукт на компанията обаче се произвежда в пъти повече, отколкото преди войната - разтворимото „Nescafe", което става основна напитка на американските, британските войници и офицери, които служат в Европа и Азия.

След края на Втората световна война „Nescafe" става популярно в целият свят. Пие се от хора с най-различен социален статус. През 70-те и 80-те години на миналият век швейцарската компания построи много филиали на заводите в Европа. В същото време в Източна Европа разтворимото швейцарско кафе не е популярно по "идеологически" съображения. В страните от Съветския блок се пиеше много дълго време едно особенно разтворимо соц.кафе, известно под марката "Инка". То представлява екстракт (извлек) от изпечени корени на цикория, брашно от житни растения и захарно цвекло. „Nescafe" в социалистическите страни можеше да се намери само в магазините, в които се пазаруваше с валута. След 1989 г. нескафето може да се купи вече от всеки магазин.

Какво представлява нескафето?

Съществуват два вида нескафе: прахообразно и сублимирано. Производството на първия е относително просто: кафеените зърна трябва да бъдат изпечени и смлени, след това се преместени в съдове с гореща вода, престояват там 3-4 часа, охлаждат се и се слагат в сушилната камера, където се обработват с инертни газове под налягане. След такава обработка капките на екстракта се превръщат в дребно смлян прах. Затова названието му е spray dried (изсушен от газовата струя) - тези думи са изписани на опаковката с прахообразно кафе. С помощта на струя от гореща пара прахта може да бъде "сбита" в малки гранули. В този случай се образува по-естетично изглеждащо гранулирано кафе.

Всичките сортове кафе се различават по миризмата си.Най - доброто ухание има сорт Arabika Mild. След него върви "проста" арабика, която често наричат бразилско кафе. Най-евтиното кафе е робустата.

Най-голямото количество нескафе се произвежда именно от робуста, с малка добавка на арабика. А на миризмата на приготвеното кафе това никак не влияе, защото самото нескафе няма мирис. Кофеиновият аромат в чашка се появява благодарение на специални ароматизатори - едните са естествени (например, кофеиново масло) или, най-често, изкуствени вещества, които ароматизират и опаковката, и самото кафе.

Вкусова разлика между едното кафе и другото не съществува. Това признават и самите производители.

По друг начин стои въпросът със сублимираното кафе (freeze dried). На външен вид то изглежда както гранулираното, но се приготвя по друга технология, максимално съхранява състава, вкуса и цвета на истинското кафе. При сублимираното кафе се използва вакуум за изтегляне на водата от кафеените частици. При тази технология се запазват полезните вещества и аромата на кафето. Затова и това кафе е по-скъпо.

Разтворимото кафе е по-скоро полезно, отколкото вредно

Кафето и до днес остава за науката противоречива напитка. Дълго време то се смяташе за изцяло вредно за здравето. Напоследък се появиха и изследвания, показващи, че в определени случаи то е полезно - за предотвратяване на старческата склероза и диабет, за подобряване на потентността. Освен изброените качестава се оказа, че разтворимото кафе съдържа голямо количество баластни вещества, които не се преработват от химичните съединения и играят важна роля в храносмилането и поддържането на нивото на захар в кръвта.

Според специалистите всеки ден човек се нуждае от 25 г баластни вещества, като техният недостиг води до проблеми с червата. Изследователите на влиянието на разтворимото кафе върху човешкият организъм, смятат, че са поставили точка на този спор, като са доказали, че напитката (сварено кафе или нес) съдържа целулоза и разтворими захари, които са баластни вещества.

Те са изследвали кафето с помощта на храносмилателни ферменти в изкуствен модел на човешките черва и са установили наличието на баластни вещества и в трите вида кафе: черно филтрирано (приготвящо се за 6-8 минути при температура 90 градуса С), еспресо (сварено под налягане при 114-121 градуса) и нескафе (инстантно кафе, залято с много гореща вода).

Според учените в 100 мл филтрирано кафе се съдържат 0,47 вещества, които не се усвояват, в еспресото те са 0,65 мг, а в нескафето - 0,75 мг. По този начин по съдържание на баластни вещества кафето превъзхожда виното и портокаловия сок, които най-често се споменават като източници за организма на такива вещества.

Въпреки всичко, с кафето не трябва да се прекалява. Дозата кафе на ден е строго индивидуална. Тя зависи от възрастта и здравословното състояние на човека. Въпреки, че няма поставен лимит, специалистите смятат, че две чаши нескафе на ден са напълно достатъчни.