Кехлибарената течност ни е приобщила към европейската цивилизация

За простосмъртния българин най-масовият вид алкохол е бирата. Нашенецът изпива годишно около 100 литра от пенливата течност. По потребление на бира страната ни се нарежда на 22-ро място в света, изпреварвайки страни като Франция, Русия, Бразилия, Япония .

Шумерската богиня на пивото Нинкаси открила тайната на божествената напитка на простосмъртните

Описанието от древните керамични плочи е най-ранният източник за това какво е смятано за ечемик, следва пиктограма на печен хляб, смачкан във вода на каша и след това направен на напитка, която карала хората са се чувстват „развеселени, прекрасно и безкрайно щастливи". Тази напитка била живата бира - пиво, което не било механично пречистено чрез филтриране, както се правела по-късно класическата бира. Заради спестеното филтрирани на бирата бактериите, отговорни за ферментацията на пивото, били живи – оттам и името "жива" бира.

В древен Шумер имало няколко вида от тази напитка: тъмна, светла, червена, бира с пяна, бира без пяна, трипластова бира и т.н. Пиели я със сламки. Царете са я пиели със златна сламка, достатъчно дълга, за да може да стигне от трона до бъчвата с бира до него. Сламката помагала да се избегне утайката, която била много горчива.

Още от самото начало на правенето на бирата вавилонските владетели са се замислили да издадат закони, които да запазят нейната чистота и автентичност. Хамурапи, известен вавилонски владетел, издал строг закон през 2010 пр.н.е., според който всеки собственик на заведение, който разреждал кехлибарената течност или сипвал по-малко, отколкото трябва, трябвало до бъде "хвърлен в реката", т.е удавен.

В Египет на фараоните също почитали пивото

30 000 галона годишно е дарявал на боговете Рамзес II (1200г.пр.н.е.). Изида,богинята на природата, е покровителствала правенето на бира. Бил назначаван държавен служител, който да следи и поддържа качеството на бирата като неразделна част от ежедневния живот и религия. Правенето на бира от ечемик е споменато в Книгата на Мъртвите, има и много рисунки, изобразяващи варенето на напитката.

Гърци и римляни усвоили от египтяните технологията

Именно египтяните са научили гърците и римляните как да приготвят бира. Софокъл (450г.пр.н.е.) препоръчвал диета от "хляб, месо, зеленчуци и бира". Ксенофонт и Херодот споменават бирата в своите творения, Плиний и Тацит са описали правенето на бира сред келтските и тевтонски племена във Британия и Централна Европа.

Бирата първоначално била смятана за варварско питие, популярно предимно в най-външните райони /колонии/ на империята. Бирата от този период не можела да бъде съхранявана, била мътна, почти без пяна. Ранните цивилизации смятали промяната в настроението, дължащо се на бирата, за свръхестествено, а интоксикацията за божествено дело. Смятало се, че в бирата има дух, на когото ставал подвластен духът на пиещия.

Пивото превзема Европа и Новия свят

Крал Артур също черпил Рицарите на Кръглата Маса с бира, наречена брагет.

Дори и в Средновековието основно жените продължавали да варят бира. Тъй като основно те са готвели, тяхно е било и задължението да приготвят смятаната за храна напитка. След като манастирите установили най-добрите методи за варене на бира, жените домакини продължавали да я приготвят по техните методи.

Европейската бира била пренесена в Америка от Колумб. При последното си пътешествие до Америка през 1502 г. той открил, че местното население в Централна Америка правило първокачествена напитка от царевица. Това бил местният вариант на бира. От този момент нататък бирата в Америка станала все по-популярна.

Немците въвели първия закон за запазване на чистотата на бирата

Който е искал да пие бира, е вземал каквото зърно му попадне, за да я произведе. Необходимостта да се регламентира строго процеса на приготвяне на бира възникнала от това, че пивоварите започнали да използват твърде много странични съставки - подправки, билки (включително токсични), хвойна, лавандула, малина, дъбови листа, анасон, кимион.

На 23 април 1516 г., баварският херцог Вилхелм IV издал в Парламента в Инголщадт най-радикалния закон за чистотата и качеството на бирата - Das Reinheitsgebot. Законът ясно посочвал, че суровини за производство на бира можело да бъдат само ечемик, хмел и вода!

Нарушаването на закона за чистотата и качеството на бирата водело до тежки санции - глоби, конфискация, дори затвор. За основа на баварския закон послужил подобен закон от 1478 г., който обаче бил в сила само на територията на Мюнхен. Постепенно Законът за чистотата на бирата се разпространил и в други германски земи, а от 1906 г. е в сила на територията на цяла Германия.

Как се прави бирата?

Процесът започва с варенето. Малцът се почиства, претегля и се смила, за да стане на "грис", който се смесва с гореща вода и се оставя да престои при температура, която позволява скорбялата от малца да се превърне във ферментиращи захари. След това сместа се прехвърля в друг контейнер където течността се отделя от утайката от зърното. Тази сладка смес се нарича верт. Тя се слага в друг съд, наречен "чайник", в който се добавят течни захари и сместа се вари. По време на варенето протеините във верта се съединяват за да образуват "труб". Трубът се отделя при слагането на верта в центруфуга.

В светлото пиво е нормално да се усеща горчивината на хмела, а в тъмното доминира сладникав, винен и карамелен привкус, горчивината в него е по-мека

Светлото пиво може да съдържа от 8% до 20% сухо вещество, а тъмното - от 12 до 21%. Непастьоризираното пиво след време помътнява, променя цвета си и се появява утайка. То може да се съхранява от 2 до 17 денонощия. Пастьоризираното се съхранява по-дълго - до 30 дни, а ако се използват стабилизатори - 3 и повече месеца.

След изваждането на труба, вертта се охлажда и се прехвърля във ферментатора – голям затворен съд. Тогава се прибавя маята, която превръща захарите в алкохол и въглероден двуокисов газ. По време на ферментацията клетките в маята се мултиплицират многократно. Въглеродният двуокис, който се отделя, се събира за по-късна употреба. Ферментацията продължава, докато останат само неферментиращи захари, тогава сместа се охлажда до 4 градуса, за да се спре ферментацията. Маята се утаява на дъното на съда и от тук се отделя за по-нататъшна употреба или се продава, за да бъде използвана в някои хранителни продукти.

След като маята се отдели, бирата се прехвърля от ферментиращия съд в съда за съхранение. По време на прехвърлянето се охлажда до минус 1 градус. Хмеловият екстракт, който придава характерния горчив вкус, се добавя на този етап. Това позволява по-голям контрол върху вкуса и аромата.

След изтичането на определеното за съхранение време, въглеродния двуокис, който се е отделил при ферментацията, се добавя, за да придаде на бирата характерната пяна и искрящ вкус. След това бирата минава през инсталация за филтриране за да се отдели излишната мая и протеини. Това е процес на затопляне и бързо охлаждане, който удължава трайността и унищожава всякакви бактерии и други организми в бирата. Бутилираната в шишета и метални кутии бира се пастьоризира в тях, докато наливната бира се пастьоризира в специален затоплящ съд. Филтрираната и газирана напитка се опакова в стъклени шишета, метални кутии, неръждаеми бурета и каси, готова за доставка.