Шок от бъдещето 40 години по-късно или старите правила отново не важат за бъдещето

Книгата Шок от бъдещето добави към речника ни изрази като „информационно претоварване“ и „просуматор“; и докато първото вече звучи познато, то второто е резултат от колаборацията между думите „професионалст/производител“ и „консуматор“. Част от реалността ни е и изразът „шок от бъдещето“ – заглавието на книгата, превърнало се в нарицателно за културния шок, изпитван когато собствената ти култура се променя толкова бързо, че ти се струва чужда.

Издаден под авторството на Алвин Тофлър, епохалният труд, появил се през 1970 г., на практика е плод на двама души: Алвин и съпругата му Хайди Тофлър. Писателите-футуристи наскоро отпразнуваха 40-годишнината на своята първа и най-значима книга, Шок от бъдещето, в компанията на едни от най-влиятелни личности на планетата.

Събитието на практика е било тържество по случай пенсионирането на двойката, но е било замислено и като възможност да се поразсъждава над постиженията им. Като част от процедурата Шок от бъдещето се преразглежда отново и, така да се каже, се превърта напред.

Много от новите прогнози на Тофлър са предсказуеми: Китай ще се издига; градовете ще нарастват; социалното осигуряване ще престане да съществува, а лидерите на Иран ще си останат безразсъдни. О, да, и работата ще продължи да се разраства и да заема цялото налично време и пространство... Едва ли има някой изненадан от последното.

И за да не изневерят на самите себе си, ето ги и другите прогнозни сценарии от семейство Тофлър: нанотехнологични фабрики, квантови компютри, войни за ресурси, които дават достъп до безкрайни наличности от питейна вода и чиста енергия, и био-импланти, които още повече замъгляват границата между човека и машината.

Технологичната сингуларност, сиреч хипотетичното събитие, случващо се, когато технологичният прогрес стане толкова ускорен, че прави бъдещето след него качествено различно и трудно предсказуемо, може да не е близко, но се задава.

Останалите пророчества пък свидетелстват за възможностите и слабостите на неумолимо обвързан в мрежи свят.

Ето извадка от онова, което създателите на Шок от бъдещето предсказват сега, 40 години след написването на книгата:

Краудсорсинг или възлагането на задачи на тълпи става повсеместен и еволюира в хибрид от мрежи като „Иносентивс“ и импровизирани общества на масови игри с огромен брой играчи като „Уърлд ъф уоркрафт“.

Технологиите вече не се развиват вътре в компаниите, а корпоративното проучване и развитие се извършва хипер-специализирано. Най-успешните компании стават все по-опитни в интегрирането на големи мрежи за решаване на проблеми във формалните си организации. „Търсещите отговори“ са свързани с „решаващите проблеми“ по целия свят.
 
„Филантро-капиталистите“ и „свръхмощните индивиди“ натрупват богатства, мрежи и ресурси, които надхвърлят възможностите на националните държави.
Пример за първите е Бил Гейтс, който със своя Глобален фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария ще направи повече за премахването на маларията от коя да е неправителствена организация или правителство.
Предвестник на „свръхмощните индивиди“ пък е Оскар Моралес – инженерът, който използва Фейсбук, за да организира протести на милиони хора срещу колумбийските въстаници от ФАРК (партизанска организация с марксистко-ленинистка идеология).
 
Просуматорите и просумацията ще се развият във форма на радикална прозрачност, като изобилието от методи за анализ на индустриалната сила означава, че отделни личности ще могат да надничат в компаниите и да казват на другите хора какво виждат. Това са наследниците на Майкъл Бъри (героят със синдром на Аспергер от книгата на Майкъл Луис Голямото скъсяване, прекарал несметни часове в четене за колатералното покриване на задълженията) и на откачената по самолети общност на сайта ФлайърТок (разработили собствени механизми за проникване в самолетни системи за резервации и принудили ръководните звена на индустрията да отстъпят пред исканията им).

Най-големите заплахи за националната сигурност ще бъдат „кибер-прахът“ и „остарялознание“. Кибер-прахът е това, което събират данните, докато стоят по сървърите на армията и разузнавателните служби – налични, но не и анализирани поради натрупващото се пресищане с информация. Остарялознанието е знание, което е старомодно, излязло от употреба – все по-нарастваща опасност, тъй като скоростта на всичко, включително и на промяната, се ускорява.
 
„Ще има много неща, които просто не знаем, – казва Дебора Уестфал, управляващият партньор на „Тофлър асошиейтс“. – Как знаеш кое е вярно и кое не? Как се потвърждава това? А кибер-прахът е просто материя, която си седи наоколо, без дори да знаем, че съществува. И това е най-опасният вид. Ще има избухване от бизнес възможности за анализирането на тези данни и военните и разузнаването ще трябва да разрешат този проблем.“

Както подобава за консултантска структура, сред чиито клиенти е Министерство на вътрешната сигурност на САЩ, всяко от предсказания на Тофлър и кръга около тях касае сигурността. В това число влизат нанотехнологичните съоръжения за наблюдение и набирането на шпиони чрез социални мрежи, докато квантовият компютър „може да доведе или до прераждането, или до края на криптирането, каквото го познаваме“.

„Ще слагаме сензори в храната, по пътищата, навсякъде, – твърди Уестфал, извиквайки образа на кампанията на Ай Би Ем „По-умна планета“. – И какво означава опаката страна на тази нирвана? Може да станем жертви на кибер-атаки над храната си? И правителствата нямат ясната представа колко уязвими на практика са.“

В Шок от бъдещето семейство Тофлър набиваха в главите ни тезата, че технологията, културата и дори животът се развиват толкова бързо, че правителствата, политиците и регулаторите не смогват да са в крачка. Сега, след четиридесет години, това послание не се е променило въобще.

„Правителствата трябва да разберат зависимостите и сливането на мрежи посредством информация, – заявява Уестфал. – Все още се налага да се направят някои изследвания на нивата на промяна и на синхронизацията на тези системи. Бизнесът, правителството и организационните структури трябва да бъдат внимателно огледани и преправени. Построихме голяма част от световната икономика по индустриален модел, но той просто не работи в информационно-центрирано общество. Това може би е най-голямото предизвикателство, пред което продължаваме да сме изправени – да разберем, че старите правила не важат за бъдещето.“