|
Страница 1 от 2
Афродизиак, подмладява, бори се с болестите, а е и вкусна
Сядаме с Цвета на кафе на приятно място, което разтяга сладката приказка, и ѝ викам: „Да беше донесла някоя и друга от сладостите, дето си пекла”, а тя ме гледа неразбиращо. „Меденки ли бяха?”, продължавам аз. И двете се опитваме да си спестяваме калориите, но и двете сме от пощаливите, та не винаги ни се отдава. „Какви меденки, какви курабийки – цял ден си бода очите на този екран”, тросва се тя накрая, без да разбира какво ме е прихванало. „Абе отдалеч ухаеш на кафе и канела, та помислих че си спретнала нещо набързо”, обяснявам аз, а тя започва да се дави в онзи само неин заразителен смях, от който всички обръщат очи към нас и се заусмихват. „Набързо… масаж… под душа”, изхвърля накъсаните думи Цвета, но не успява да каже нищо свързано между смешните си трели.
Направила си набързо след работа домашен масаж под душа (по модерному му викат скраб – от английското scrub) с утайка от кафе и канела, успях да науча доста по-късно, след като смехът ѝ постепенно се изтощи. Да, събира кафеената утайка от няколко кафеварки, добавя малко канела и евентуално канелено масло, размесва с гореща вода преди да влезе в банята, и… се жули до червено с тази смес. Хем кожата става като коприна и не ти трябва мазило за след баня, хем помага против стрии и разни други дефекти, хем мирише страхотно. Не три, а четири в едно. Е, стените и подът на банята стават малко кални, но нали водата е затова.
Случката с Цвета е отпреди година. Оттогава и аз прилагам този неин метод, когато се сетя. Не само защото сме приятелки, но и защото поразпитах Гугъла – не за кафето, а за канелата. Поназнайвах някои неща за ароматната подправка извън приложението ѝ в кухнята, но си признавам, че невежеството ми за чудесата, които прави, е било пълно.
Да, масло от канела широко се използва в салоните за красота, където предлагат и борба срещу целулита (който ходи на такива масажи, ще се усмихне на „откритието” ми). В козметиката (включително и срещу косопад) и маслото, и канелата на прах се използват широко и под най-различни форми. Това обаче е най-малкото или поне не най-ценното достойнство на подправката.
Не правете опити да ядете суха канела на прах, със сигурност ще влезе в дихателните ви пътища!
От форумите на диабетиците разбрах, че те са съвсем наясно със способността на канелата да сваля нивото на кръвната захар. Само половин чаена лъжичка преди всяко ядене (в чая, в кафето, с лъжичка кисело мляко – кой както реши, но никога „на сухо”) е достатъчна, за да се справи с „играта” на захарта.
Същата доза според много от нетрадиционните диетолози и специалисти по „губене” на килограми е достатъчна, за да успокои неистовото желание за „нещо сладко” през целия ден. Това, а и другите свойства на подправката, са ценен помощник в намаляването на наднорменото тегло. Редовното приемане на чай от канела с малко мед действа наистина много добре за намаляването на талията – дори когато натрупаните излишни килограми са доста. Ефектът се дължи отчасти на това, че подправката успешно се бори с паразитите и бактериите в храносмилателния тракт, които пречат на нормалното преработване на храната. Необходими са обаче поне 40 дни, за да се убедите, че действа. Народната медицина препоръчва канелата и при много други заболявания на стомашно-чревния тракт, при диария, при възпаление на пикочните пътища, в основата на които също са бактериите и паразитите, гъбичките. Устойчивите на медикаменти вътрешни инфекции също се повлияват много добре от канелата, знаят го и много лекари.
В борбата с холестерола „дозите” са малко по-големи – 1-2 чаени лъжички дневно, разпределени преди всяко ядене. Според много изследвания обаче и половин лъжичка е достатъчно. Редовната им употреба, включително и с мед, е в състояние да се справи и с доста високи нива на „лошия” холестерол.
Канелата се добива от кората на едноименното вечнозелено растение (Cinnamomum verum, синоним C. zeylanicum), чиято родина е Шри Ланка (Цейлон). Често растението се бърка с няколко подобни видове (Касия – Cinnamomum aromaticum, Cinnamomum loureiroi и Cinnamomum burmannii), от кората на които също се добива подправка и носи името касия или отново канела. Касията наричат още китайска, индонезийска или виетнамска канела. Свойствата на крайните продукти са доста подобни, основната разлика е в това, че кората на „истинската” канела е по-пореста и мека, с ясно очертани слоеве. При тази цейлонска канела се използват не най-горните слоеве на кората, меленето е по-лесно и дава по-фин и с по-мек аромат прах. Касията е с по-остра миризма и вкус, и, както всичко китайско, е по-евтина. Съдържанието на кумарин (силно горчиво вещество, антикоаголант) в нея е малко по-високо, но трябва да бъдат погълнати доста големи количества канела, за да се отрази това на организма.
Сезонът на грипа вече отмина, но чаят от канела е мощно средство срещу настинките и промъкналите се чрез тях вируси и бактерии. Етерично масло от канела във ваната също помага за бързото възстановяване на организма. Това научи Цвета пък от мен тази зима и наистина се отърва от грипа набързо и без по-сериозни лекарства.
Според древната медицина смесването на мед и канела върши чудеса – при сърдечно-съдовите заболявания, в борбата с холестерола, в надпреварата с възрастовите изменения в кръвоносната система. Филийка с мед и канела за закуска е най-добрата профилактика на тези болести, а е и добро допълнително средство към лекарствата, ако човек вече си е хванал някоя от тях. Тази лечебна смес укрепва сърдечния мускул, чисти кръвоносните съдове от нежеланите натрупвания по стените им.
Съвременната медицина отдавна познава и използва целебните свойства на канелата. В проучване, резултатите от което са публикувани през 2003 г. в медицинското списание Diabetes Care, разделили болните от диабет тип 2 на три групи, които приемали 1,3 или 6 мг. канела на ден във формата на капсули (количество, равно на 1/4 до 1 чаена лъжичка канелен прах). При всички групи крайният резултат е бил значително намаляване на кръвната захар – от 18 до 29% – след 40-дневен прием. Намалени били също нивата на триглицеридите (основната част от мазнините в храната) и с 12-26% нивата на „лошия” холестерол.
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>
|